Ма̀нското Белого̀рие () е планински хребет в крайната западна част на главния вододелен хребет на планината Източни Саяни, в южната част на Красноярски край, Русия.
Хребетът се простира на протежение около 250 km от северозапад на югоизток, между долините на реките Мана на север и Сисим на юг, десни притоци на Енисей. На северозапад достига до долината на Енисей в района на Красноярск, а на югоизток се свързва с хребета Канско Белогорие. Максимална височина 1732 m. Той е силно разчленен на отделни паралелни плоски масиви от долините на реките. Изграден е от протерозойски и долнокамбрийски метаморфозирани пясъчници и варовици, пронизани от интрузивни гранити.
От него водят началото си реките Мана, Сизим и Дербина (десни притоци на Енисей), техните многобройни притоци и река Шинда (десен приток на Кизир). По склоновете му на височина до 600 – 700 m са разпространени борово-лиственични гори, а по-нагоре – елово-смърчово-кедрова тайга. Над 1400 – 1500 m редките вече кедрово-смърчови гори се смесват с участъци от субалпийски пасища и планинска тундра, които в съчетание със снеговете, задържащи се почти целогодишно по върховете, са причина за названието на хребета „белогорие, бели планини“. «Большая Советская Энциклопедия» – Манское Белогорье, т. 15, стр. 337
Топографска карта
Източници
Категория:Планински вериги в Красноярски край