Седемгодишната война (1756 – 1763 г.) се води между коалициите на: Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания (в лична уния с Хановерското курфюрство) и Португалия. Смятана за най-големия военен конфликт за времето си след Тридесетгодишната война, тя отново разделя Европа на две коалиции, водени от Великобритания и Франция. За първи път Франция формира собствена коалиция, целейки да ограничи растящото влияние на Великобритания и Прусия.
Конфликтът между Великобритания и Франция избухва още през 1754 – 1755 в Северна Америка, когато британците атакуват оспорвани френски владения и пленяват стотици търговски кораби в т.нар. Френска и индианска война. Същевременно в Европа зараждащата се сила Прусия се бори с Австрия за доминация в границите на Свещената Римска Империя.
Осъзнавайки, че войната е неизбежна, Прусия напада Саксония и бързо я овладява. Атаката предизвиква огромно недоволство в Европа. Заради Английско-Пруското съглашенство, Австрия се бори за овладяването на Силезия, която е загубила по време на предишната война в съюз с Франция. Към Англо-Пруското съглашенство се присъединяват по-малки германски държави, като например Хановерско курфюрство. Швеция, опасявайки се от пруската експанзионистична политика, се включва във войната през 1757, за да защити балтийските си владения. Испания, обвързана с Парижкия договор от 1761 година, се намесва във войната на страната на Франция и нахлува в Португалия през 1762. Руската империя в началото е в съюз с Австрия, но след като Петър III наследява трона през 1762, променя отношението си. Руската армия на фелдмаршал Степан Апраксин разбива пруската армия при Грос-Егерсдорф и окупира Източна Прусия (1758 г.), побеждава пруските войски в сраженията при Палциг и Кунерсдорф (1759 г.). През 1760 г. окупира Померания, а един корпус под командването на генерал Захар Чернишов превзема Берлин. През 1761 – 1762 г. Прусия загубва Померания, Силезия и Саксония и е изправена пред катастрофа. Новият руски император Петър III сключва сепаративен мир с Прусия през 1762 и отстъпва източната ѝ част, окупирана от руските войски. След свалянето на Петър III императрица Екатерина II се отказва от договора, но не участва с войски във войната. Действията на Русия по същество спасяват Прусия от пълно поражение.
Войната завършва със сключването на Парижкия мирен договор от 1763 между Франция, Великобритания и Испания и Хубертусбургския мир между Саксония, Австрия и Прусия през същата година. Войната е прочута с дългите обсади на градове, както и с битките с огромни човешки загуби.
Седемгодишната война е успешна за Великобритания, която успява да завладее голяма част от Нова Франция, Испанска Флорида, някои Карибски острови, колонията Сенегал, както и френските търговски постове в Индийския субконтинент. Индианците в Северна Америка са изгонени от техните поселища. Последвалата война на Понтиак се оказва неуспешна в борбата за възстановяване на предвоенния им статут. В Европа войната започва катастрофално за Прусия, но съчетанието на късмет и успешна стратегия позволяват на Фридрих II да постигне Status quo ante bellum. Намесата на Испания, Франция и Швеция не довежда до възстановяването на позициите им на световни лидери. Въпреки това, докато Франция губи голяма част от колониите си и натрупва огромен дълг, Испания губи Флорида, но успява да си възвърне Куба и Филипините, завладени в хода на конфликта от Великобритания.
Седемгодишната война е смятана за една от първите глобални войни, макар и протекла близо 160 години преди Първата световна война, тъй като военните действия се водят в Европа, Северна Америка, Азия и край бреговете на Африка.
Причини за войната Северна Америка
През 50-те години на 18 век границите между британските и френски владения в Северна Америка са доста размити. Франция претендира за цялата долина на реката Мисисипи. Великобритания се противопоставя на тези искания. В началото на десетилетието французите започват строеж на верига от фортове по долината на река Охайо, за да ограничат разрастването на британското влияние върху коренното индианско население.
Британските заселници са притеснени от присъствието на френски войски близо до западната граница на колониите им. Те смятат, че французите биха окуражили евентуални набези на коренното индианско население. Освен това британските заселници желаят достъп до плодородните земи по долината на река Охайо.Anderson, Fred. Crucible of War: The Seven Years' War and the Fate of Empire in British North America, 1754 – 1766. Faber and Faber, 2000
Първите изстрели на Седемгодищната война отекват много преди официалното ѝ начало, и то не в Европа, а в Америка. През 1754 и 1755 колониалното съперничество между Франция и Великобритания в Северна Америка довежда до погранични конфликти. През 1755 стълкновенията се разгарят достатъчно, за да прераснат в открит въоръжен конфликт, в който участват войскови части и индиански племена-съюзници на двете страни (Френска и индианска война). През 1756 година Великобритания официално обявява война на Франция.
Европа По време на войната за Австрийското наследство,Szabo, Franz A. J. The Seven Years' War in Europe 1756 – 1763. Longman, 2007, Paperback edition, ISBN 0-582-29272-7 проведена между 1740 и 1748, пруският крал Фридрих II отнема важната област Силезия от Австрия. Императрица Мария Терезия подписва Аахенския мир от 1748, но е дълбоко разочарована от поведението на англичаните, които вижда като предатели на своята кауза. Тя използва последвалия мирен период, за да възстанови армията и да установи нови съюзи. Нейният нов курс на сближаване с Франция е известен в науката с понятието „дипломатическа революция“. Уплашен от този процес, Фридрих ІІ се споразумява с Великобритания за съвместни действия (чрез договора от Уестминстър, януари 1756). В отговор на 1 май същата година Мария Терезия и Луи XV подписват Първия Версайски договор. Той е отбранителен и предвижда военна помощ, ако някоя от двете страни бъде нападната от трета сила. Основен двигател за това „обръщане на съюзите“ е австрийският външен министър Венцел Антон фон Кауниц. А най-горещ поддръжник във френския двор е мадам дьо Помпадур. През 1757 г., след началото на войната коалицията между Франция, Австрия и Русия получава завършен вид чрез Втория версайски договор, който вече е открито нападателен.
През 1756 Австрия вече разполага с над 200 хиляди войници, които са по-добре организирани, обучени и снабдявани спрямо предишната война. Тя е стабилизирала финансовото си положение и очаква сериозни субсидии от Франция. Извършена е широкомащабна реформена кампания, която засяга всички сфери на управлението. Що се отнася до Прусия, тя разполага със 130 000 войници, което е голямо постижение предвид малкия ѝ потенциал. Конницата (слабо звено в предишната война) е достигнала качеството на пехотата. Тя, на свой ред, се е договорила са британски субсидии. Русия заявява, че може да извади на бойното поле до 300 хиляди души, но има проблем със снабдяването им на големи разстояния, а също и през територията на неутрална страна (Полша). Нейната императрица Елисавета обаче е ожесточена да воюва и да смаже пруския крал. Франция влиза във войната лошо подготвена, нереформирана и безотговорно управлявана от неспособен крал и неговата фаворитка.
Прусия намира подкрепа единствено в лицето на Великобритания. В повечето от случаите двете страни успяват да се допълнят. Британците имат най-големия и ефективен флот в света, а Прусия разполага с най-респектиращата сухопътна войска в Европа. Това позволява на Великобритания да концентрира военни ресурси в колониите.
Стратегии През по-голямата част от XVIII век Франция поддържа военната си стратегия непроменена. Тя оставя колониите да се защитават самостоятелно или предоставя минимална помощ (като им изпраща ограничен брой войски или неопитни войници), предполагайки че битката за тях така или иначе най-вероятно ще бъде изгубена.Pritchard, James (2004). In Search of Empire: The French in the Americas, 1670 – 1730. Cambridge: Cambridge University Press. стр. 356. ISBN 0-521-82742-6 До голяма степен Франция следва тази стратегия заради географското положение на колониите си и надмощието на британския флот, които затрудняват предоставянето на нужните ресурси и подкрепа.Dull, Jonathan R. (2007). The French Navy and the Seven Years' War. Lincoln NE: University of Nebraska Press. стр. 14. ISBN 0-8032-1731-5 Наличието на няколко сухоземни граници в Европа също е фактор обуславящ споменатата стратегия.Borneman, Walter R. (2007). The French and Indian War: Deciding the Fate of North America. New York: HarperCollins. стр. 80. ISBN 978-0-06-076184-4 Имайки предвид тези обстоятелства, неслучайно френското командване разчита главно на силна армия в Европа. Целта на френската стратегия е възстановяването на контрола над загубените колониални територии чрез установяване на доминация в Европа. Тази стратегия обаче се оказва губеща и Франция в крайна сметка губи голяма част от колониите си.Lee, Stephen J. (1984). Aspects of European History, 1494 – 1789. London: Routledge. стр. 285. ISBN 0-416-37490-5
Британците се опитват да избегнат големи сражения в Европа.Till, Geoffrey (2006). Development of British Naval Thinking: Essays in Memory of Bryan Ranft. Abingdon: Routledge. стр. 77. ISBN 0-7146-5320-9 Те създават съюзи с големи сили в Европа, чиито интереси са в противовес с тези на враговете ѝ и най-вече на Франция. Субсидирайки армиите на своите континентални съюзници, Великобритания цели да превърне финансовото си превъзходство във военно такова. Великобритания се съюзява със считания за майстор на военната стратегия Фридрих II и предоставя сериозна финансова подкрепа за кампаниите му.Schweizer, Karl W. (1989). England, Prussia, and the Seven Years War: Studies in Alliance Policies and Diplomacy. Lewiston NY: Edwin Mellen Press. ISBN 0-88946-465-0 Лондон взима това решение след Дипломатическата революция от 1756 изоставяйки стария си съюзник Австрия в полза на Прусия. За разлика от Франция, Великобритания опитва всячески да изнесе военните действия към колониите, за да успее да се възползва от превъзходството на военноморските си сили.Black, Jeremy (1999). Britain As A Military Power, 1688 – 1815. London: UCL Press. стр. 45 – 78. ISBN 1-85728-772-XE.g., Simms, Brendan (2008). Three Victories and a Defeat: The Rise and Fall of the First British Empire. London: Penguin Books. ISBN 978-0-14-028984-8 Британците активно използват морски блокади, бомбардират вражески пристанища и придвижват бързо войски по море, като често разчитат и на подкрепления от колониите си.Vego, Milan N. (2003). Naval Strategy and Operations in Narrow Seas. London: Frank Cass. стр. 156 – 157. ISBN 0-7146-5389-6.
Русия и Австрия целят да ограничат влиянието на Прусия, една истинска заплаха близо до границите им. През 1756 Русия, Франция и Австрия подписват съгласие за обща защита. Освен това Франция се съгласява да субсидира съвместно нападение на Русия и Австрия над Прусия.
Европа 1756 Въпреки британските надежди, че война би могла да бъде избегната, Франция съсредоточава войски в Тулон. Франция атакува остров Менорка и го превзема на 28 юни 1756. Формално войната е обявена на 18 май, почти две години след избухването на конфликта в Охайо.