Скопският албански клуб (на ) е важна политическо-просветна организация на албанците в Скопие, център на Косовския вилает на Османската империя, съществувала в периода 1908 – 1909 година. Той играе ключова роля в Албанското национално възраждане (Рилиндя) и в дебатите за културната и политическа автономия на албанците в рамките на империята.

Исторически контекст и основаване Клубът се появява непосредствено след Младотурската революция от юли 1908 година, която възстановява Конституцията от 1876 година и позволява легалната политическа и културна дейност на различните народности в империята. Възползвайки се от новите свободи, албанската интелигенция започва масово да организира т.нар. „албански клубове“ (klube shqiptare) в по-големите градски центрове на Балканите.

Скопският албански клуб е официално основан в началото на септември 1908 година. Негови инициатори са местни албански интелектуалци, офицери от османската армия, вилаетски чиновници и земевладелци (бейове). Сред водещите фигури в учредяването и дейността на клуба изпъкват имена като Фехми бей Скопи, Неджип Драга, Бедри Пеяни, Саид Найдени (Ходжа Саид) и Сали Дsummaryира. Скопие, като административен център на Косовския вилает, се превръща в естествено средище за албанците от Косово и Северозападна Македония.

Идеологическо позициониране и дейност Подобни албански клубове възникват и в другите два големи вилаетски центъра в региона – Битоля и Солун, а малко по-късно и в Дебър, Янина и Цариград. В идеологическо отношение обаче, между тях съществуват сериозни разминавания: **Битолският клуб** се утвърждава като център на радикалното националистическо и културно течение, настояващо за бърза латинизация на писмеността и широка автономия. **Скопският** и **Солунският албански клуб** първоначално представляват по-умереното, проосманско и легалистко течение в албанската политика.

В Скопие влияние имат по-консервативните кръгове и мюсюлманското духовенство, които първоначално вярват, че сътрудничеството с Комитета за единство и прогрес (младотурците) е най-сигурният начин за запазване на целостта на империята и получаване на местни права. Скопският клуб има своя специфична програма и действа независимо от останалите, като често балансира между лоялността към султана и националните искания.

Просветна дейност и въпросът за азбуката Основната и най-неотложна задача, която Скопският клуб си поставя, е отварянето на албански училища (както начални, така и вечерни за възрастни) и разпространението на просвещението на майчин език. До този момент преподаването на албански е строго забранявано от абсолутисткия режим на Абдул Хамид II.

През есента на 1908 година клубът се изправя пред най-големия културен дебат на епохата – избора на единна азбука за албанския език. По това време се използват три основни графични системи: 1. **Латинската графика** (подкрепяна от националистите, главно в Битоля и сред католиците в Шкодър); 2. **Арабската графика** (елфба – подкрепяна от консервативното ислямско духовенство и младотурците, които искат да обвържат албанците с ислямския свят); 3. **Гръцката графика** (използвана ограничено на юг).

Скопският клуб изпраща свои делегати на историческия **Битолски конгрес** (ноември 1908 г.), където се взема решение за приемане на латиницата. Въпреки това, в самия Скопски клуб избухват вътрешни противоречия. Консервативното крило в Скопие, под натиска на местните османски власти, първоначално проявява колебание и се опитва да прокара компромисен вариант – използване на арабски букви, пригодени за албанската фонетика. С течение на времето обаче младото и по-радикално крило в клуба (начело с Бедри Пеяни) успява да наложи латинската азбука, което води до засилване на просветната дейност. Клубът финансира издаването на учебници, вестници и брошури.

Конфликт с младотурците и радикализация През 1909 година политическата атмосфера в Османската империя рязко се влошава. След потушаването на контрапреврата на Абдул Хамид II през април 1909 г., младотурското правителство изоставя първоначалните си обещания за свобода и равенство на нациите и предприема курс към насилствена централизация, османизация и асимилация.

Тази промяна удря директно върху албанските клубове. Скопският клуб, който дотогава е поддържал лоялен тон, е принуден да промени стратегията си. Младотурците започват да затварят албанските училища и да забраняват използването на латинската азбука, настоявайки, че „всеки истински мюсюлманин трябва да пише на арабски“.

В отговор на репресиите, в рамките на Скопския албански клуб (както и в Битолския и Дебърския) започват да се формират **тайни революционни комитети**. Клубът се превръща в координационен център за подготовка на въоръжени акции. Членове на клуба установяват контакти с албанските планински племена в Косово (националистическите лидери Иса Болетини и Идриз Сефери), за да организират съпротива срещу събирането на данъци и разоръжаването, предприето от османската армия. По този начин Скопският клуб се превръща от легална културна организация в гнездо на революционна дейност, подготвяща почвата за големите Албански въстания от 1910 и 1911 година.

Разпускане и трансформация През август 1909 година османският парламент приема рестриктивния Закон за сдруженията. Неговият член № 4 изрично забранява съществуването на политически организации и клубове, основани на етническа или национална основа.

В изпълнение на този закон, на **28 ноември 1909 година** Скопският албански клуб е насилствено разтурен от османската полиция, архивите му са конфискувани, а помещенията – запечатани.

Албанските дейци в Скопие обаче отказват да прекратят дейността си. През декември 1909 година те използват вратичка в закона и пререгистрират организацията под ново име – **Просветен клуб** (Културен клуб). Под тази маска организацията продължава да развива читалищна и образователна дейност, макар и под строгия надзор на властите, до избухването на Балканската война през 1912 година, когато османската власт в региона е ликвидирана.

Литература

Малковски, Ѓорѓи. „Албанските клубови во Македонија по Младотурската револуција“, Скопје, 2001. Nuridin Ahmedi. „Klubi Shqiptar i Shkupit (1908-1909)“, Prishtinë, 2015.

Бележки

Категория:История на Скопие Категория:Организации в Скопие Категория:Политика на Османската империя Категория:Политика на Албания Категория:Основани в Османската империя през 1908 година