Полет 571 на ВВС на Уругвай е чартърен международен пътнически полет от международното летище Караско, Монтевидео, Уругвай, до летище Пудахуел, Сантяго де Чиле, Чили, с планирано междинно кацане на международното летище Мендоса, Мендоса, Аржентина, управляван от уругвайските ВВС. На 13 октомври 1972 г. самолетът „Феърчайлд Хилър FH-227D“, който изпълнява полета, се разбива в Андите в Аржентина. Инцидентът и последвалото оцеляване на някои от хората на борда стават известни като „Трагедията на Андите“ и „Чудото на Андите“.
Неопитният втори пилот, Данте Лагурара, управлява самолета по време на инцидента. Той погрешно приема, че прелита отправната точка за полет на север – Курико, и започва да се спуска към това, което смята за летището в Сантяго де Чили. После не забелязва, че приборите показват, че е все още на 60 – 69 км източно от Курико. При преминаване в условия на видимост той забелязва планина и се опитва да набере височина. Самолетът се удря в планински хребет, откъсвайки двете крила и опашния конус. Останалата част от фюзелажа се плъзга по ледник с 350 км/ч, спуска се на 725 м и се блъска в купчина лед и сняг.
Самолетът превозва 45 души, включително 19 членове на отбор по ръгби, заедно с техните семейства, поддръжници и приятели. 3 членове на екипажа и 9 пътници умират веднага, а още няколко скоро след това поради ниските температури и степента на нараняванията си. Мястото на катастрофата се намира на надморска височина от 3660 м в отдалечените Анди в Западна Аржентина, точно на изток от границата с Чили. Спасителни самолети прелитат над мястото на катастрофата няколко пъти през следващите дни, но не виждат белия фюзелаж на фона на снега. Издирвателните операции са прекратени след осем дни.
В общо 72 дни оцелелите преминават през сериозни изпитания, включително излагане на температури под нулата, глад и лавина, което убива още 13 пътници. За да оцелеят, останалите консумират от плътта на загиналите. От 19 членове на отбора 7 оцеляват, а 11 играчи и лекарят на отбора умират. Нандо Парадо, Антонио Визинтин и Роберто Канеса тръгват през планините на 12 декември, за да търсят помощ. След три дни Антонио Визинтин се връща обратно. Девет дни по-късно те виждат чилийски фермер. На 22 и 23 декември 1972 г. останалите 14 оцелели са спасени, което става световна новина.
Историята е екранизирана няколко пъти, включително и през 1993 г. в игралния филм „Живи“.
Източници
Външни препратки Официален уеб сайт Паметник на катастрофата в Андите: Музей „Андите 1972“, архив от 2022-03-09 в „Уейбек Машин“ Архивни кадри на оцелелите, след като слизат от хеликоптерите в „Ютюб“ чрез „Асошиейтед Прес“ от 22 декември 1972 г.
Категория:Бедствия и катастрофи в Аржентина Категория:Въоръжени сили на Уругвай Категория:Транспорт в Аржентина Категория:Икономика на Уругвай Категория:История на Уругвай Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г. Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват професионални спортни отбори Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Феърчайлд F-27“ Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Аржентина Категория:1972 година в Южна Америка