Погребалният храм на Хатшепсут е погребален комплекс от полускален тип в Луксор, наричан още Djeser-Djeseru (най-свещен от свещените), издигнат от фараон Хатшепсут. EgyptFan/Храм царицы Хатшепсут в Дейр-эль-Бахри
Издигнат е в периода 1478 – 1458 г. пр.н.е. на надморска височина 107 м. Х.У. Джансън, Антъни Джансън/История на изкуството/том 1/изд. Елементи/2014/ISBN 978-954-9414-01-9/стр.55 Вграден е в северния край на варовиковите скали на Дейр ел-Бахри и в много отношения се различава от храмовете на останалите владетели. Той е така оригинален, както и личността на самата владетелка.
История Хатшепсут е единственото дете на фараона Тутмос I и първата му съпруга Яхмос (Ahmose). Омъжена е за полубрат си Тутмос II, син на баща ѝ от втората му жена Мутнофрет (Mutnofret), който наследява престола от Тутмос I. След смъртта на мъжа си 21-годишната Хатшепсут се качва на престола, като лишава от това право 12-годишния си доведен син Тутмос III. Обявява го за едноличен фараон, а тя самата управлява като негов регент. Половин година след това жреците я обявяват за пълноправен фараон. Мир чудес/Храм Хатшепсут Царицата господства над Египет в продължение на около 21 години. Още с взимането на властта тя започва грандиозни строителни работи, включително и изграждането на храма. След завършването му, скалният храм на Хатшепсут в Луксор надминава всички съществуващи подобни египетски структури, а неговите размери, архитектура и декорации удивляват съвременниците. Чудеса света/Храм Хатшепсут в Луксоре
Когато след време Тутмос III се възкачва на престола, той започва да отмъщава на мащехата си, като заповядва унищожаването на всичко, което напомня за Хатшепсут. Всеки спомен за нея бил заличен, всички скулптури в храма разбити и закопани недалеч от него. Според друга теория Тутмос III прави това не по своя воля, а под влияние на жреци и влиятелни чиновници, които отричат принципа, че една жена може да бъде фараон, въпреки че при нея Египет процъфтява. Дълго време се е приемало, че мумията на владетелката е безвъзвратно изгубена, докато през 1903 г. е открита от Хауърд Картър и прибрана в Египетския музей в Кайро като неизвестна. Едва през 2007 г., след ДНК-анализ е доказано, че мумията е на Хатшепсут.
Въпреки всичко заупокойният храм на Хатшепсут остава важен религиозен център. В него са погребвани жреците на Амон и Монту, богът-покровител на Тива. Много хора водят в него болни с надеждата, че ще бъдат излекувани. И днес по стените му могат да се прочетат надписи с молби за изцеление. В периода на ранното християнство храмът за кратко е превърнат в копска църква, а по-късно – разрушен. SiteKid, онлайн энциклопедия/Заупокойный храм Хатшепсут в Дейр-эль-Бахри По други данни е функционирал като християнски манастир, откъдето идва модерното му име Дейр ел-Бахри, на арабски – „Северен манастир“. The University of Memphis/Institute of Egyptian Art and Archeology
Полуразрушеният храм е открит през 1891 г. от швейцарския египтолог Едуард Навил, който пръв се опитва да го реконструира. По-късно нови опити правят американският египтолог Хърбърт Юстис Уинлок и френският Емил Барез. Известно време с реставрацията на храма се занимава и Хауърд Картър, археологът, който по-късно открива гробницата на фараона Тутанкамон. История цивилизаций/ Храм Хатшепсут – Реконструкция За изучаването и възстановяването на трите нива на храма от 1961 г. до днес отговаря Полската национална академия на науките. От пролетта на 1995 г. първите две нива са почти завършени, а най-високото ниво все още е в процес на реконструкция.
Местоположение Мястото за строителството на храма е много внимателно избрано с помощта на математици и земемери. Спират се на територия, лежаща по мислената ос, свързваща Големия храм на Амон Ра в Карнак с Долината на царете, където вече е подготвена гробницата на Хатшепсут. Изборът е направен така, че храмът и гробницата да попаднат близо един до друг. Разположен е внимателно, за да се избегнат евентуални скални срутвания, за разлика от съседните храмове на Ментухотеп II и Тутмос III.
Храмът на Хатшепсут е идеално ситуиран, за да се подчертаят астрономическите събития в посока на източния хоризонт, който включва Луната, Слънцето, съзвездието Орион и звездата Сириус. Основната ос на храма е поставена на азимут от около 116° и е съобразена със зимното слънцестоене, което в нашето съвремие се случва на 21 или 22 декември всяка година. В дните на зимното слънцестоене оста на храма се изравнява с точката на изгрева. Слънчевата светлина прониква през отвор в покрива на светилището на Амон и попада в задната му част. След това слънчевият лъч извършва движение вдясно и огрява една от статуите на Озирис, поставени от двете страни на вратата. Движението продължава докато попадне върху стоящата на колене фигура на Тутмос III и завършва своя път при образа на Хапи, богът на река Нил. Всичко това дава поредното доказателство, че небесните явления са играли съществена роля при строителството на някои от храмовете на Египет – например Храмът на Хор в Тиванския некропол, заупокойните храмове на Аменхотеп III в Курна, на Аменхотеп I в Дейр ел-Медина, на Ментухотеп II в Дейр ел-Бахри и други. David Furlong/Winter Solstice Alignment at Deir El Bahari/Hatshepsut’s Mortuary Temple
Храмът е значително отдалечен от постройките на останалите владетели в Тиванския некропол, включващ Долината на царете и Долината на цариците. На границата между пустинята и плодородните земи край Нил е издигнат огромен обелиск, откъдето към него тръгва пътят на процесиите, от двете страни на който са били поставени статуи на сфинксове. Самият комплекс е истинско инженерно постижение за своето време.
Вграждането на храма в скалите не е случайно, а е специално търсен ефект. Близо до комплекса е разположен храмът на фараона Ментухотеп II, считан за първия фараон на Средното царство. Храмът на Хатшепсут в много отношения имитира този на Ментухотеп от преди над 500 години, но е много по-голям и грандиозен. По този начин Хатшепсут вероятно изразява почитта си към него и демонстрира приемствеността на поколенията, както и законното си право да седи на египетския престол.
Архитектура Хатшепсут не жали нито време, нито средства за строителството на своя храм. Грандиозният план, по който е изграден комплексът, принадлежи на архитекта Сененмут, фаворит на царицата. Сененмут не е само архитект, той носи титлата „Наследствен принц, единствен приятел на фараона, пазител на печата, началник на съкровищницата, началник на дома на Амон, началник на тайнствата в този дом, началник на житницата на Амон, ръководител на всички царски дела, жрец на Амон, началник на стадата му, ръководител на празниците, възпитател на най-възрастната принцеса“. На доста от стените на храма се срещат негови изображения и надписи с името му. История архитектуры/Храм царицы Хатшепсут
Пътят на процесиите, започващ от обелиска, е с ширина 37 м. Самият храм е вграден в стръмна варовикова скала с височина над 100 м. Височината му е приблизително 30 м, дължината му – 240 м, ширината – 100 м и навлиза на 97 м навътре в хълма. Състои се от три огромни тераси, разположени една над друга и свързани с дълги, наклонени рампи със стълби в средата. Предполага се, че рампите са били предвидени за изкачване с колесници. Studopedia/Заупокойный храм царицы Хатшепсут Заедно те образуват път за процесии, подобен на този в Гиза, но в края се намира планината, а не пирамида. Рампите и колонадите повтарят линията на скалите и така целият комплекс се вписва органично в околната среда. В миналото на терасите са били обособени градини с цветя, храсти, езерца и дървета. На всяка тераса са разположени градина, портици с колонади от двете страни и светилища, които навлизат дълбоко в скалите.
Комплексът се налага над околния пейзаж със своето великолепие, разнообразие и размери. Ясните и строги линии на белите колони подчертано се открояват на фона на жълтите скали. Интериорът поразява с пищния и изискан вкус – външната порта е изработена от черна мед, с бронзови и кехлибарени инкрустации, а вътрешните – от кедър. Златните и сребърни плочи по пода прекрасно се съчетават с цветните стенописи по стените. Вътрешната украса е допълнена със скъпоценни метали, черно дърво, алабастър, бронз и други скъпи материали.
За храма са присъщи важната роля и количеството на колоните както във вътрешния, така и във външния дизайн, изобилието на статуи и релефи, многоцветните стенописи, луксозното обзавеждане и разнообразието на вложените материали. Всички тези черти са характерни за храма на Хатшепсут, но са и типични за храмовата архитектура на Новото царство.
Първа тераса Пътят на процесиите свършва при първата тераса, където се е намирала градина с необичайни за този район цветя, екзотични храсти и дървета като тамяново дърво и мирта, донесени от страната Пунт (вероятно днешна Етиопия, Еритрея или Северна Сомалия). В нея са били разположени и две Т-образни свещени езера. Ancient Egypt/The Temple of Hatshepsut at Deir El Bahri
Най-ниското ниво е заобиколено от парапет, украсен със скулптурни фигури на соколи. В края на тази тераса има портик с 22 квадратни колони и рампа, която ги разделя. В стари времена тук са били поставени лъвски фигури и огромни статуи на Хатшепсут. На същото ниво е имало сложни и изящни релефи с изображения на военни паради и строителни дейности. По-голямата част от тях показват многобройните пътувания на Хатшепсут. След нейната смърт обаче, всички те са унищожени. Остават само релефите, изобразяващи Тутмос III, и сцени от изработката и транспортирането на два големи обелиски по река Нил.
Втора тераса Второто ниво донякъде повтаря първото – то също има портик с четириъгълни колони и рампа към следващата тераса. На времето на него е била засадена градина с дървета и езеро. Освен релефите по парапета на рампата, са били поставени и няколко сфинкса. Пред стъпалата за третата тераса също са стояли сфинксове, но изработени от розов мрамор.
На Анубис са посветени две светилища в храмовия комплекс – на второ и трето ниво. Предполага се, че това е направено за да се подчертае, че този бог стои на стража от началото при раждането на царицата, до края на прехода ѝ към задгробния живот. Встрани от портиците са изградени две самостоятелни светилища – вдясно на покровителя на задгробния живот и балсамирането Анубис и вляво на богинята на любовта и музиката Хатор. Самото място Дейр ел-Бахри от древни времена е посветено на Хатор. Всяко от светилищата включва по 12 хипостилни зали и множество ритуални помещения, продължаващи навътре в скалата.
Колоните в храма на богинята Хатор са от така наречения тип „хатор“ – всяка от тях напомня на свещения музикален ударен инструмент систрум. Уголки мира/Храм Хатшепсут в Луксоре Увенчани са с капители, изработени във вид на лице на богинята с кравешки уши и корона на главата, чиито краища са спирално извити така, че да напомнят кравешки рога. От централната част на короната се издигат две кобри (урей), атрибут на божествената власт, които над главите си носят два слънчеви диска.
В храма на Анубис богът е представен по традиционния начин – с тялото на човек и глава на чакал. Той седи на трон, който на свой ред почива върху малък пиедестал. Тъй като египтяните използват минерални, а не растителни бои, цветовете все още са сравнително запазени.
Под втората тераса, в подножието на главната колонада и огромните статуи на Хатшепсут, Сененмут, вероятно тайно, подготвя гробница и за самия себе си. Интериорът ѝ е бил много по-сложен, отколкото се полага на един велможа, практически такъв, какъвто е приет само за фараоните. Великият архитект и строител, фаворит на царицата, пожелал и след смъртта си да бъде близо до нея. Но явно не е бил положен там, тъй като при разкопките не са открити никакви следи от погребение. Не е бил погребан и в официалната си гробница, изградена на друго място, според придворните канони. Просто от един момент нататък всички данни за него изчезват и името му не се споменава никъде повече.
Трета тераса