Густав Дарендорф () е германски политик, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Баща е на професора по социология, политик и публицист Ралф Дарендорф.

Биография Густав Дарендорф произхожда от работническо семейство. През 1915-1918 г. получава търговско образование и работи като търговски представител и служител в офис. През 1914 г. се присъединява към организацията на социалистическата работническа младеж и през 1917 г. – в свободните синдикати. През 1918 г. става член на Германска социалдемократическа партия. До началото на 1920-те години Дарендорф е в организацията на младите социалисти.

През 1921 г. Дарендорф ръководи развитието на принципите на Кил, настоявайки признаване на Ваймарската република от младите социалисти. Дарендорф заема висши длъжности в съвета на младите социалисти и Reichsbanner. Между 1924 и 1932 г., Дарендорф е председател на Младежкия комитет в Хамбург.

През 1914-1933 г. работи като редактор на партийния вестник Hamburger Echo.

На 24 март 1933 г. Дарендорф е поставен няколко дни под домашен арест. През май 1933 г. той отново е арестуван и е затворен за три месеца в затвора в Хамбург. Когато е освободен, Дарендорф не може да си намери работа. Дарендорф използва бизнес контактите си, за да намери противници на нацисткия режим. Той приканва социалдемократите да се присъединят към кръга Крайсау, участвал в заговора срещу Хитлер. Дарендорф е свързан с Ернст Шепенхорстом и Йосиф Симон. Той поддържа политиката на Карл Фридрих Гьорделер. На 23 юли 1944 г. Дарендорф е арестуван и пратен в затвора. На 20 октомври 1944 г. е осъден на лишаване от свобода и граждански права за 7 години. Той излежава присъдата си в затвора в Бранденбург до април 1945 г.

До февруари 1946 Дарендорф работи като заместник-председател на германското централно управление на горивната индустрия в Съветската зона на окупация в Берлин.

По съвет на Улрих Бил през февруари 1946 г. Дарендорф се завръща в Хамбург. През юли 1946 г. е избран за член на борда на Produktion – консуматорското общество. След това заема ръководни длъжности в надзорни съвети на различни компании и се занимава с развитието на потребителското сътрудничество.

Източници

Литература Walther G. Oschilewski, Wille und Tat. Der Weg der deutschen Konsumgenossenschaftsbewegung. Aus Anlaß des 50jährigen Bestehens des Zentralverbandes deutscher Konsumgenossenschaften e. V. Verlagsgesellschaft deutscher Konsumgenossenschaften m.b.H., Hamburg 1953. Walther G. Oschilewski, Gustav Dahrendorf. Ein Kämpferleben. Arani-Verlag, Berlin-Grunewald 1955. P. Rosenzweig, Dahrendorf, Gustav Dietrich. In: Geschichte der deutschen Arbeiterbewegung. Biographisches Lexikon. Dietz Verlag, Berlin 1970, S. 79-80. Martin Schumacher, Katharina Lübbe, Wilhelm Heinz Schröder: M. d. R. Die Reichstagsabgeordneten der Weimarer Republik in der Zeit des Nationalsozialismus. Politische Verfolgung, Emigration und Ausbürgerung, 1933—1945. Eine biographische Dokumentation. 3. Auflage. Droste, Düsseldorf 1994, ISBN 3-7700-5183-1. Ditmar Staffelt, Der Wiederaufbau der Berliner Sozialdemokratie 1945/46 und die Einheitsfrage — ein Beitrag zur Nachkriegsgeschichte der unteren und mittleren Organisationsgliederungen der SPD, Verlag Peter Lang 1986, ISBN 978-3-8204-9176-0, Seite 428 Dank an Gustav Dahrendorf: Zum Tode Gustav Dahrendorfs. In: Sozialdemokratischer Pressedienst, H. 247, 30. Oktober 1954, S. 7. Digital ed.: Bonn: Bibliothek der FES, 2001.

Категория:Участници в заговора от 20 юли Категория:Германски журналисти Категория:Германски политици Категория:Социалдемократи Категория:Затворници Категория:Носители на „Федерален орден за заслуги“ Категория:Починали в Долна Саксония Категория:Родени в Хамбург