Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране е комплекс от функционално свързани бойни и технически средства, поставен на кораб, осигуряващ решаването на задачите по борбата със средствата за въздушно-космическо нападение на противника.
История Разработката на първите ЗРК с морско базиране започва да се осъществява в началото на 1940-те години. Първите от тях постъпват на въоръжение в американския ВМФ. Проблемът за защитата от въздушни нападения на бойните ескадри и авионосните съединения стои остро още от времето на Втората световна война когато самолетите носещи бомби и торпеда се проявяват като най-грозното оръжие против големите надводни кораби. С разработването на управляемите ракети се появява възможност да се построи пълноценна система за ПВО на корабите без да се прибягва към масирано авиационно прикритие с помощта на изтребители, което е напълно осъществимо в авионосните групи, но не е реализируемо за отделните кораби и неголемите ескадри.
Разработката на корабни зенитни ракетни комплекси за ВМС на САЩ започва в годините на Втората световна война. Още през 1944 г. започва малосерийното производство на зенитните управляеми ракети (ЗУР) KAN-1 с радиокомандна система за насочване, ограничено използвани в боевете за Окинава. В периода 1945 – 1947 г. компанията „Феърчайлд“ разработва зенитния комплекс XSAM-N-2, серийното производство на който започва през 1949 г. Въпреки това и тази система фактически си остава експериментална и за първия боен ЗРК на американския флот, по право, се счита комплекса „Териер“.
Към създаването на комплекса фирмата „Конвеър“ пристъпва през 1949 г. В качеството на способ за насочване на ракетите разработчиците избират метода на „три точки“, който изисква непрекъснато следене на ракетите и целта с лъча на РЛС. Ракетата е двуступенна, двигателите и на двете степени са твърдогоривни. Пусковата установка е сдвоена, релсов тип.
С появата на противокорабните ракети, развитието на ЗРК получава нов импулс. Унищожаването на носителите на тези ракети преди това те да осъществят пуск на своето оръжие е практически неразрешима задача, тъй като пускът на ЗУР може да стане на десетки и даже стотици километра от целта, а времето за реакция на ЗРК не е голямо. При това, скорострелните артилерийски зенитни системи основани на малокалибрени автоматични оръдия са неефективни на далечини над 2 – 4 км, те имат доста голямо разсейване на снарядите, скоростта на зенитните ракети (300 – 500 м/c) практически не оставя на артилерийските системи време за насочване на оръдията даже по единични цели. За това, практически единственият действен способ да се съхранят корабите става ракетното прихващане. Именно това и договорът за ПРО водят до това, че еволюцията на системите на ЗРК от чисто зенитни към универсални води до създаването на ЗРК с морско базиране „Аеджис“, която според някои оценки (със ЗУР тип SM-6) е способен да се бори с всички класове въздушни цели, включая балистичните.Ракета SM-6: успешные испытания // cnews.ru. – 25 июня 2008
Класификация Според далечина на стрелбата За близко действие С малък обхват Със среден обхват С голям обхват Според способа за насочване С радиокомандно управление на ракетата С насочване на ракетата по радиолъч (с подсветка на целта) – полуактивна ГСН Със самонасочване на ракетата – активна ГСН
Състав В състава на ЗРК в общия случай влизат средствата за разузнаване на въздушния противник средствата за автоматично съпровождане на въздушната цел (може да се намира на самата ракета) пускова установка за зенитни управляеми ракети (ЗУР) средства за управление на ракетата (може да се намира на самата ракета – при самонасочване) средства за автоматично съпровождане на ракетата (за самонасочващите се ракети не е необходима) зенитни управляеми ракети средства за транспортиране на ЗУР и зареждането им на пусковата установка средства за функционален контрол на оборудването
Способи и методи за насочване на ЗУР Способи за насочване 1. Телеуправление първи род — Станцията за съпровождане на целите се намира на земята — Летящата ЗУР се съпровожда от станция за визиране на ракетата — Необходимият маньовър се изчислява от наземен изчислително-решаващ прибор — На ракетата се предават команди за управление, които се преобразуват от автопилот в управляващи сигнали за рулите
2. Телеуправление втори род — Станцията за съпровождане на целите се намира на борда на ЗУР и координатите на целта относително ракетата се предават на земята — Летящата ЗУР се съпровожда от станция за визиране на ракетата — Необходимият маньовър се изчислява от наземен изчислително-решаващ прибор — На ракетата се предават команди за управление, които се преобразуват от автопилот в управляващи сигнали за рулите
3. Теленасочване по лъч — Станцията за съпровождане на целите се намира на земята — Наземната станция за насочване на ракетата създава в пространството електромагнитно поле с равносигнално направление, съответстващо на направлението на целта — Изчислително-решаващия прибор се намира на борда на ЗУР и изработва команди за автопилота, осигуряващо полет на ракетата надлъжно на равносигналното направление
4. Самонасочване — Станцията за съпровождане на целите се намира на борда на ЗУР — Изчислително-решаващия прибор се намира на борда на ЗУР и генерира команди за автопилота, осигуряващи сближаването на ЗУР с целта
Самонасочването се подразделя на активно – ако ЗУР използва активен метод за локализация на целта: излъчва сондиращи импулси; полуактивно – ако целта се облъчва от наземна РЛС за подсветка, а ЗУР приема ехо-сигнала; пасивно – ако ЗУР локира целта по нейното собствено излъчване (топлинна следа, работеща бордова РЛС и т.н.) или от контраста на фона на небето (оптически, топлинен и т.н.).
Методи за насочване Двуточкови методи – насочването се осъществява на основание координатите, скоростта и ускорението на целта в системата координати на ракетата.
Използва се при телеуправлението от 2-ри род и самонасочването. Метод на пропорционалното сближаване – векторът на скоростта на ЗУР е насочен към целта. Метод на прякото насочване – векторът на ускорението на ЗУР (оста на ракетата) е насочен към целта – този метод дава по-малко извита траектория, отколкото предходния, на голямо разстояние от целта и по-извита на малко.
Триточкови методи – насочването се осъществява на основание координатите, скоростите и ускоренията на целта и ракетата в системата координати на наземна РЛС.
Използва при телеуправлението от 1-ви род и теленасочването. Метод на трите точки – ракетата се намира на линията на визиране на целта. Метод на трите точки с параметър – ракетата се намира на линия, изпреварващ линията на визиране с ъгъл, зависещ от разликите на далечините на ракетата и целта
ЗРК на въоръжение във Военноморския флот на Русия Руските зенитно-ракетни комплекси с морско базиране са представени от такива системи като: „Шторм“, „Ураган“, „Штиль“, „Оса-М“, „Кортик“, „Кинжал“, „Каштан“. С-300Ф „Форт“
Вижте също Противовъздушна отбрана Корабна артилерия
Източници
Външни препратки
Категория:Корабна артилерия