Warner Bros. Animation (произн. Уорнър Брос Анимейшън) е американско анимационно студио, собственост на подразделението Global Kids, Young Adults and Classics на Warner Bros. Entertainment, дъщерна компания на WarnerMedia на AT&T. Студиото е тясно свързано с героите на „Шантави рисунки“ (Looney Tunes) и „Весели мелодии“ (Merrie Melodies). Студиото е наследник на Warner Bros. Cartoons, студиото, което произвежда анимационни късометражни филми на „Шантави рисунки“ (Looney Tunes) и „Весели мелодии“ (Merrie Melodies) от 1933 до 1963 г. и от 1967 до 1969 г. Warner възстановява своето анимационно подразделение през 1980 г., за да произвежда произведения, свързани с „Шантави рисунки“ (Looney Tunes).
През последните години Warner Bros. Animation се фокусира основно върху производството на телевизионна и директна към видео анимация с участието на герои, създадени от други имоти, собственост на Warner Bros., включително DC Comics, анимационното студио Metro-Goldwyn-Mayer (чрез Turner Entertainment Co.) и Hanna-Barbera Productions.
История 1970 – 1986: Рестартиране на студиото Оригиналното студио Warner Bros. Cartoons, както и целите производствени отдели за късометражни филми Warner Bros., са затворени през 1969 г. поради нарастващите разходи и намаляващата възвръщаемост на производството на късометражните филми. Външните анимационни компании са наети да произвеждат нова анимация, свързана с „Шантави рисунки“, за телевизионни специални филми и реклами на нередовни интервали. През 1976 г. възпитаникът на анимациите на Warner Bros., Чък Джоунс започва да продуцира поредица от специални предложения на „Шантави рисунки“ в анимационното си студио Chuck Jones Productions, първият от които е „Карнавалът на животните“ (Carnival of the Animals). Тези специални филми и ретроспективния пълнометражен филм на Шантави рисунки от 1975 г., озаглавен „Бъгс Бъни: Суперзвездата“ (Bugs Bunny: Superstar) (разпространяван от United Artists, предишният собственик на библиотеката на Warner Bros. преди 1950 г.), карат Джоунс да продуцира „Бъгс Бъни и Бързоходеца“ (The Bugs Bunny/Road Runner Movie) за Warner Bros през 1979 г. Този филм съчетава класическите късометражни филми на „Шантави рисунки“ (Looney Tunes) и „Весели мелодии“ (Merrie Melodies) с новопроизведените обвивки на Бъгс Бъни, представящи всяка анимация. Warner Bros. отговаря на успеха на този филм, като възстановява собственото си анимационно студио.
Warner Bros. Animation отваря врати през 1980 г. за продуциране на компилационни филми и телевизионни промоции с участието на героите на „Шантави рисунки“ (Looney Tunes). Първоначалният ръководител на студиото е Хал Гиър, който е бил редактор на звуковите ефекти на оригиналното студио през последните му дни, а скоро към него се присъединява и Фриц Фреленг, който напуска DePatie – Freleng (който става Marvel Productions, след като е продаден на Marvel Comics), и се върна в Warner като изпълнителен продуцент. Новите обвивки на „Бъгс Бъни в Шантави заешки истории“ (The Looney Looney Looney Bugs Bunny Movie) през 1981 г., „Бъгс Бъни в 1001 заешки приказки“ (Bugs Bunny's 3rd Movie: 1001 Rabbit Tales) през 1982 г. и „Дафи Дък и фантастичния остров“ (Daffy Duck's Fantastic Island) през 1983 г. включваха кадри от нов персонал на Warner Bros. Animation, съставен предимно от ветерани от златната ера на анимационните филми на WB, включително сценаристите Джон Дън и Дейв Детие.
Към 1986 г. Фреленг заминава, а Хал Гиър също се оттегля през следващата година. За кратко Гиър е заменен от Стивън С. Грийн, който от своя страна е заменен от бившата секретарка на Фреленг – Катлийн Хели-Шипли, която да оглави голямото възраждане на марката „Шантави рисунки“ (Looney Tunes) през следващите години. Студиото продължи продукцията по специални проекти с участието на героите на „Шантави рисунки“ (Looney Tunes), като спорадично произвежда нови късометражни филми на „Шантави рисунки“ (Looney Tunes) и „Весели мелодии“ (Merrie Melodies) за кина като The Duxorcist (1987), Night of the Living Duck (1988), Box-Office Bunny (1990) и Carrotblanca (1995). Много от тези късометражни филми, както и новите кадри в компилационния филм „Дафи Дък: Квактастрофи“ (Daffy Duck's Quackbusters) (който включва „The Duxorcist“), са режисирани от Грег Форд и Тери Ленън, както и от Даръл Ван Ситърс.
1986 – 1998: Преминаване към телевизионна анимация
От 1986 г. Warner Bros. се премества в редовна телевизионна анимация. Телевизионното подразделение на „Warner“ е създадено от президента на WB Animation – Жан Макърди, който привлича продуцента Том Рюегер и голяма част от персонала му от поредицата на Hanna-Barbera Productions, „Кученце на име Скуби-Ду“ (A Pup Named Scooby-Doo) през 1988 до 1991 г. Студиото за телевизионното звено е създадено в офис кулата на сградата на Императорската банка в непосредствена близост до галерията Sherman Oaks Galleria, северозападно от Лос Анджелис. Даръл Ван Ситърс, който преди е работил в Дисни, ще работи върху по-новите късометражни филми на Бъгс Бъни, преди да напусне, за да сформира Renegade Animation през 1992 г. Първият оригинален анимационен сериал на Warner Bros., „Приключенията на дребосъците“ (Tiny Toon Adventures) през 1990 г. до 1995 г., е произведен съвместно с Amblin Entertainment и с участието на млади анимационни герои, базирани на конкретни звезди на Шантавите рисунки, и постигна успех. По-късно телевизионните сериали на Amblin и Warner Bros., включително „Аниманиаци“ (Animaniacs) през 1993 г. до 1998 г., спинофът „Пинки и Брейн“ (Pinky and the Brain) през 1995 г. до 1998 г. и Freakazoid! през 1995 г. до 1997 г. са последвани в продължаване на традицията на „Шантави рисунки“ (Looney Tunes) за анимационния хумор.
Warner Bros. Animation също започна да разработва сериали, базирани на герои от комикси, собственост на сестринската компания DC Comics. Тези програми, включително „Батман: Анимационният сериал“ (Batman: The Animated Series) през 1992 до 1995 г., „Супермен: Анимационният сериал“ (Superman: The Animated Series) през 1996 до 2000 г., „Новите приключения на Батман“ (The New Batman Adventures) през 1997 г. до 1999 г., „Батман от бъдещето“ (Batman Beyond) (1999 – 2001), „Лигата на справедливостта“ (Justice League) през 2001 г. до 2004 г. и „Лигата на справедливостта без граници“ (Justice League Unlimited) през 2001 до 2006 г. се оказа популярен както сред деца, така и сред възрастни. Тези сериали са част от анимираната вселена на DC. Пълнометражния анимационен филм „Батман: Маската на Фантома“ (Batman: Mask of the Phantasm), е произведен през 1993 г. и е изстрелян до театралното издание. Филмът е почти универсално приет от критиците, но се представя слабо на касите, макар че в крайна сметка се превръща в търговски успех чрез следващите си домашни видео издания.
1990 – 2004: Warner Bros. Feature Animation
По време на възхода на анимационния ренесанс в началото на 90-те, Warner Bros. разпространява първите си анимационни филми: „Принцът и лешникотрошачката“ (The Nutcracker Prince) през 1990 г., който е канадски пълнометражен филм, базиран на класическата приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Лешникотрошачката и мишият крал“ (The Nutcracker and the Mouse King); и „Ровър Дейнджърфилд“ (Rover Dangerfield) през 1991 г., чийто главен герой е куче, чийто външен вид и маниери са вдъхновени от озвучаващия му актьор Родни Дейнджърфийлд. И двата филма получават отрицателни и смесени рецензии, съответно и с недостатъчно представяне на боксофиса поради липса на промоция. Три години по-късно след освобождаването на „Ровър Дейнджърфилд“ (Rover Dangerfield), „Warner“ разпространява „Палечка“ (Thumbelina) на Дон Блът, която също получава смесени отзиви от критиците и е с недостатъчно представяне в касата.
Същата година Warner Bros., както и няколко други холивудски студия, преминават към пълнометражна анимация след успеха на „Цар лъв“ (The Lion King) на Walt Disney Feature Animation. Макс Хауърд, възпитаникът на Дисни, е привлечен да оглави новото подразделение, което е създадено в Шърман Оукс (Sherman Oaks), близо до телевизионното студио в близкия Глендейл.Kenyon, Heather (April 1998) "An Afternoon with Max Howard, President, Warner Bros. Feature Animation". Animation World Network. Посетен на 16 юни 2007 г. Turner Feature Animation, по-късно обединения и наречения Warner Bros. Feature Animation, както всички вътрешни студия за анимационни филми, се оказват неуспешно начинание, тъй като шест от седемте филма са недостатъчно представени по време на оригиналните си театрални издания (поради липса на промоция).
Първата от анимираните пълнометражни филми на студиото е „Космически забивки“ (Space Jam) през 1996 година, хибрид с анимация и екшън на живо, в който участват звездата от НБА, Майкъл Джордан и Бъгс Бъни (Джордан преди това се появява с Looney Tunes в редица реклами на Nike). Филмът включва игрални сцени, режисирани от Джо Питка, и анимационни сцени, режисирани от Брус У. Смит и Тони Сервоне. „Космически забивки“ (Space Jam) получава смесени отзиви от критиците, но се оказва успешен в боксофиса. Продукцията на анимация за „Космически забивки“ (Space Jam) е направена предимно в новото студио на Шърман Оукс (Sherman Oaks), въпреки че голяма част от работата е възложена на анимационни студия по целия свят.
Преди успеха на „Космически забивки“ (Space Jam), студиото, управлявано от Turner Entertainment, което се отделя от Hanna-Barbera, вече произвежда анимирани функции след успеха на пълнометражните филми на Дисни. Първият е „Господарят на страниците“ (The Pagemaster), фантастично приключение с участието на изпълненията на Маколи Кълкин и Кристофър Лойд със сегменти на живо, служещи като подложки за историята на филма. Издаден от 20th Century Fox, филмът е с недостатъчно представяне и получава отрицателни отзиви от критиците по време на празничното си издание през 1994 г. След сливането с Turner и родителя на Warner Bros, Time Warner през 1996 г., Turner Feature Animation завършва втория си и последен пълнометражен филм, „Котките не танцуват“ (Cats Don't Dance) през 1997 г., който е посрещнат с топло критично и публично приемане, но недостатъчно изпълнен поради малко маркетинг и фанфари. По времето на излизането на филма обаче Turner Feature Animation се слива с Warner Feature Animation и прехвърля по-голямата част от персонала си от споменатото студио.
На следващата година следващият му филм „Вълшебният меч“ (Quest for Camelot) през 1998 г., претърпява производствени затруднения и също получава смесени отзиви от критиците. Неговият саундтрак (като една от песните, „Молитвата“, The Prayer) получава известни похвали и отличия, включително номинация за „Оскар“ и спечелване на „Златен глобус“.
Третият анимационен филм от Warner Feature Animation, „Железният гигант“ (The Iron Giant) на Брад Бърд през 1999 г., получава положителен прием от критиците и публиката. Студиото обаче решава да ускори излизането си до края на лятото с бърз маркетингов тласък.
Следващият филм на студиото, „Осмозис Джоунс“ (Osmosis Jones) през 2001 г., е поредният анимационен микс и екшън на живо, който претърпява поредната проблемна продукция. Този път анимационните сегменти, режисирани от Пиет Крун и Том Сито, са завършени много преди да бъдат заснети сегментите на живо, в крайна сметка са режисирани от Боби и Питър Фарели и с участието на Бил Мъри. Полученият филм получава смесени отзиви и е с недостатъчен резултат, въпреки че е успешен за домашно видео за отдела за телевизионна анимация на Уорнър, за да произведе свързана анимационен сериал от събота сутринта, „Ози и Дрикс“ (Ozzy & Drix) през 2002 до 2004 г. за своята мрежа за излъчването на WB.
След излизането на „Железният гигант“ (The Iron Giant) и „Осмозис Джоунс“ (Osmosis Jones), персоналът за анимация е намален, а целият персонал за анимация – пълнометражен и телевизионен – е преместен в по-голямото съоръжение на Шърман Оукс.