Табѝн-Бо̀гдо-О̀ла (; – „петте божествени планини“) е планински възел в югоизточната част на планината Алтай, разположен по стика на границите на Русия, (Република Алтай), Монголия и Китай.
Северният му склон стръмно се спуска към платото Укок, на изток от него се отделя хребета Сайлюгем (по границата между Русия и Монголия), на югоизток – дългата планинска верига на Монголски Алтай (по границата между Монголия и Китай), а на запад – хребета Южен Алтай (по границата между Русия и Китай). Изграден е от метаморфни шисти и гранити. На границата между Китай и Монголия се издига най-високата му точка връх Найрамдал 4374 m (). Най-високата точка в Русия е безименен връх с височина 4052 m, издигащ се в точката, където се събират трите граници на страните. В него има 36 планински ледника с обща площ от 160 km2, най-големи от които са Потанин (20 km) и Пржевалски (12 km).
От северното му подножие водят началото си реки принадлежащи към водосборния басейн на река Катун (лява съставяща на Об), от източното му – реки принадлежащи към водосборния басейн на река Кобдо, а от южното – реки принадлежащи към водосборния басейн на река Иртиш. Подножието на планинския масив е обрасло с редки гори от брези джуджета, а нагоре последователно следват алпийски пасища, планинска тундра и безжизнени каменисти пространства. Речните долини по южните му склонове (реките Кобдо и Манас) са обрасли с листвинични гори. «Большая Советская Энциклопедия» – Табын-Богдо-Ола, т. 25, стр. 163
Топографска карта
Източници
Категория:Планини в Република Алтай Категория:Планини в Монголия Категория:Планини в Китай