Чингис хан (; първо се казва: Темуджин или Темууджин, на монголски: Тэмүжин, Тэмүүжин: ; ; * вероятно 1155, 1162 или 1167; † вероятно на 18 август 1227) е хан на Монголите, монголски държавник, основал Монголската империя, най-голямата държава в човешката история. Той изгражда силна армия, основаваща се на меритокрацията, и използва блестяща организация и тактика, превръщайки се в един от най-успешните военачалници в историята.
В Монголия той е смятан за национален герой и е наричан „баща на монголската нация“. Той обединява монголите и сродните им племена от Централна Азия, създавайки нова обща идентичност, преодоляла племенната разпокъсаност.
Започвайки със завладяването на Западна Ся и Дзин в Китай и укрепвайки държавата с нови завоевания, сред които Хорезмия, Чингис хан поставя основите на империя, оставила незаличими следи в световната история. Няколко века монголско управление в Евразия коренно променят демографията и геополитиката в тези райони. При своя разцвет Монголската империя включва големи части от днешните Китай, Монголия, Русия, Корея, Азербайджан, Армения, Грузия, Сирия, Турция, Ирак, Иран, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Пакистан, Палестина, Кувейт.
Ранни години Раждане Сведенията за първите години на Чингис хан са малко и няколкото източника, хвърлящи светлина върху този период се разминават върху много основни факти. Той вероятно е роден през 1162 г. в планинската област Бурхан Халдун, близо до реките Онон и Херлен. Точното място е неизвестно, като различни хипотези го поставят от двете страни на днешната руско-монголска граница.
Според Тайната история на монголите Темуджин е роден със съсирек на юмрука, което е знак, че е предопределен да бъде велик лидер. Чингис хан е най-възрастният син на Есугей от рода Борджигин, внук на общомонголския хан Хабул и водач на племето на киядите, който по това време е васал на кераитите. Наречен е Темуджин, на името на пленен от баща му водач на татарите. Името подсказва, че може да произхожда от семейство на ковачи. Според Тайната история на монголите Темуджин е синеок.
Детство Както повечето номади, детството на Темуджин е трудно. На 9 години той е оставен в семейството на Бьорте от рода Конкират, за която е предвидено да се ожени три години по-късно. По това време баща му е отровен от татарите, които са дългогодишни врагове на монголците. След като разбира това, Темуджин се връща в дома си за да поеме мястото на баща си. Племето отказва да бъде водено от малко момче и семейството му е изоставено.
През следващите няколко години Темуджин, майка му Хулун, братята му Имад, Хаджиун и Темуге, сестра му Темулен и полубратята му Бехтер и Белгутей живеят като номади и се прехранват главно с диви плодове и лов на дребни животни. При спор за подялбата на улова Темуджин убива Бехтер, но въпреки строгите упреци на майка си никога не изказва съжаление за това.
През 1182 Темуджин е пленен от съперническия монголски род Тайчиут. Те планират да го убият, но той успява да се освободи с помощта на симпатизиращи му хора от рода. През този период Темуджин се сприятелява с бъдещите си военачалници Джелме и Борчу, както и с Джамука, с когото стават кръвни братя.
По това време племенните съюзи в Монголия не са обединени политически. Обикновено временни съюзи са създавани чрез уредени бракове. По време на израстването си Темуджин наблюдава тежкият политически климат в Монголия, включващ племенни войни, кражби, нападения, корупция и отмъщение между различните племена. Всичко това се усложнява от намесите на китайските династии от юг. Майка му го учи за нестабилната политика на Монголия, най-вече за нуждата от съюзи.
На около 16 години Темуджин се жени за Бьорте, както е планирано от години като част от съюз между родовете. По-късно тя е отвлечена от меркитите, племе, с което родът Борджигин е в отдавнашна вражда. С помощта на Джамука и владетеля на кераитите Ван хан, Темуджин успява да освободи жена си. Въпреки многобройните си наложници, Чингис хан признава за свои наследници само децата си от Бьорте. Първият му син, Джучи, се ражда девет месеца след нейното освобождаване, но въпреки това самият Чингис хан никога не поставя под съмнение бащинството си. Въпреки различните спекулации Бьорте е единствената му кралица, въпреки че Темуджин спазва традицията като има няколко морганатични брака. Чингис хан има много деца от другите му бракове, но те са изключени от наследството му. Докато имената на синовете му са добре документирани, тези на дъщерите му не са. Имената на шест от дъщерите му са запазени, но точната бройка не се знае.
Религия Според много историци религията на Чингис хан е била шаманизъм или тенгризъм, който е бил често срещан сред тюркско-монголските племена в Средна Азия. Въпреки това, той е бил религиозно толерантен и се е интересувал от философските и моралните ценности на другите религии. За целта той се е консултирал с будистки монаси, християнски и мюсюлмански мисионери и даоисткия монах Цю Чуцзи.
Обединяване на централноазиатските народи
Темуджин започва бавното си издигане, като се съюзява с кръвния брат на баща си Тогрул (известен с китайската титла Ван хан), владетел на кераитите. Тяхна връзка е подсилена, когато Бьорте е отвлечена и Темуджин се обръща към Торгул за помощ. Торгул му предоставя 10 000 от своите войници и му предлага да включи своя приятел от детството Джамуха. Въпреки че кампанията е успешна, тя проправя пътя за разделението на двамата приятели.
Най-големите врагове на монголците са найманите на запад, меркитите на север, тангутите на юг, Дзин и татарите на изток. През 1190 г. Темуджин, последователите му и техните съветници са обединили малка монголска конфедерация. Темуджин скъсва с монголската традиция по няколко начина. Той раздава власт спрямо заслугите, а не според семейните връзки. Като стимул за спазване на неговия закон, той обещава на войниците и цивилните хора богатство от бъдещата военна плячка. След победа над противниково племе, той не изгонва и изоставя останалото. Вместо това, той взима загубилото племе под своя опека и приема неговите членове в собственото си племе. Той дори кара майка си да осиновява сирачета от племената и така ги прибавя към собственото си семейство. Тези политически иновации вдъхновяват лоялност сред завладените народи и правят Темуджин по-силен след всяка битка.
Според монголските хроники, синът на Тогрул, Сенгум, не е доволен от нарастващата власт на Темуджин и планира да го убие. Тогрул, въпреки че е спасяван няколко пъти от Темуджин, в крайна сметка отстъпва пред сина си и се отказва от сътрудничество с Темуджин. В отговор Темуджин изпраща войски и нанася поражение на Сенгум и привържениците му. Окончателното скъсване между Тогрул и Темуджин настъпва, след като Тогрул отказва да даде дъщеря си за жена на сина на Темуджин Джучи. Това се възприема като проява на неуважение и довежда до война между двете племена. Тогрул се съюзява с Джамука, кръвния брат на Темуджин, но претърпява поражение след като много от войниците му дезертират на страната на Темуджин. Кераитите са присъединени към монголците и изчезват от историческата сцена.
Следващият сблъсък на Темуджин е с найманите, при които успява да избяга Джамука с привържениците си. Макар че много наймани доброволно преминават на страната на Темуджин, през 1201 Джамука е провъзгласен от курултай за гур хан, титла, използвана от владетелите на каракитаните. Това довежда до окончателен разрив с Темуджин. Преди началото на конфликта няколко военачалници изоставят Джамука, включително и Субетей. След няколкогодишни военни действия Темуджин надделява и през 1206 Джамука е заловен и предаден на Темуджин. Според биографите на Чингис хан, той предлага отново приятелството си на Джамука, но той отказва и иска само почетна смърт без проливане на кръв. Малко по-късно остатъците от найманите и меркитите са победени от Субетей и Темуджин става единственият владетел в монголските равнини.
Източниците показват, че животът на Чингис хан е белязан от серия предателства и конспирации. Това включва раздори с първите му съюзници като Джамука и Тогрул, синът му Джучи, проблеми с важен шаман, който се опитва да сътвори раздор между него и брат му Хазар. Неговата военна стратегия показва задълбочен интерес в събирането на информация и разбирането на мотивацията на врага, което се разбира от неговата голяма шпионска система. Той прилича на бърз студент, който приема новите идеи и технологии, които среща – като обсадите от китайците.
Към 1206 Темуджин успява да обедини меркити, наймани, монголи, уйгури, кераити, татари и по-малките разпръснати племена под едно общо управление. На курултай, включващ представители на различните племена, Темуджин е обявен за хан и приема името Чингис хан. Титлата хаган му е дадена посмъртно, след като е приета от сина му Угедей хан. Обединението на народите от Централна Азия става за пръв път от времената на Тюркския хаганат и установява траен мир между враждуващите по-рано племена. Населението на държавата по това време е около 200 000 души с армия, достигаща 70 000 войници.
Военни походи Първа война със Западна Ся и Дзин Монголската империя, създадена от Чингис хан през 1206, граничи на юг с държавите на джурчените (Дзин) и тангутите (Западна Ся). Първите от десетилетия държат в зависимост монголските племена, подклаждайки конфликтите между тях и дори екзекутирайки някои монголски ханове. Тангутите са по-слаби и Чингис хан решава да нападне първо тях, разчитайки, че младият владетел на Дзин няма да ги подпомогне.
През 1209 Чингис хан предприема поход срещу Западна Ся в днешните провинции Гансу и Шенси. Императорът на Дзин отказва да изпрати помощ. Въпреки трудностите при превземането на укрепените градове, монголите надделяват и тангутският император Сяндзун е принуден да се признае за васал на Чингис хан.
През 1211 Чингис хан започва война срещу джурчените и в решителната битка в Прохода на язовците им нанася тежко поражение. През 1213 монголите пресичат Китайската стена и през 1215 обсаждат, превземат и разрушават столицата на Дзин Яндзин (днешен Пекин). Това принуждава император Сюан Дзун да премести столицата си на юг в Кайфен.
Завладяване на Кара Китай По време на монголските походи в Китай Кучлуг, син на последния владетел на найманите, подчинени от Чингис хан около 1200, заминава на запад. Той успява да стане гур хан на Кара Китай, дотогава съюзник на монголите. Чингис хан рещава да превземе Кара Китай и да свали Кучлуг от власт. Монголската армия е изтощена от продължителните войни с джурчените и тангутите и през 1218 Чингис хан изпраща на запад само два тумена (20 хиляди войници), водени от военачалника Джебе.
Поради малобройната войска, монголците променят стратегията си. Монголски агенти предизвикват бунтове сред поддръжниците на Кучлуг, като така го оставят уязвим. Армията му е разгромена в битка на запад от Кашгар. Самият Кучлуг успява да избяга, но е заловен и екзекутиран. Кара Китай е присъединен към Монголската империя, която вече граничи на запад с Хорезъм, по това време голяма мюсюлманска държава с територии от Аралско море до Персийския залив.
Завладяване на Хорезъм След победата над каракитаните, Монголската империя достига границите на Хорезъм (днешен Иран), мюсюлманска държава, управлявана от шах Мохамед II. Чингис хан се опитва да установи търговски отношения с нея, като изпраща керван с 500 души. Иналчук, управител на хорезмийския град Отрар, напада кервана, а по-късно отказва да изплати компенсации за заграбените стоки и избитите хора. Тогава Чингис хан изпраща втора група посланици при самия шах, но той нарежда всички, освен един, да бъдат обезглавени. При това предизвикателство Чингис хан обявява за свой наследник третия си син Угедей и назначава за командващ войските в Китай Мукали, след което монголската армия се прехвърля през Тяншан и навлиза в Хорезмийската империя.