Чиксулу̀б (на езика на маите: Чикшълъб, Chicxulub, Чиксулуб означава „демонът на кърлежите“; названието идва от отдавна наблюдаваната висока разпространеност на паразитиформни () акари (вид кърлежи) в тази местност.) е древен ударен кратер с диаметър около 180 kmKring, David A. «The dimensions of the Chicxulub impact crater and impact melt sheet.» // Journal of Geophysical Research: Planets (1991 – 2012) 100.E8 (1995): 16979 – 16986. doi:10.1029/95JE01768: «the Chicxulub impact crater is inferred to be ∼180 km in diameter and to contain a ∼3 to 7 km thick melt sheet and breccia» и първоначална дълбочина до 17 – 20 kmSharpton, V. L., Burke, K., Camargo-Zanoguera, A., Hall, S. A., Lee, D. S., Marin, L. E., … & Urrutia-Fucugauchi, J. (1993). Chicxulub multiring impact basin: Size and other characteristics derived from gravity analysis. // Science, 261.5128 (1993), pp. 1564 – 1567: „the Chicxulub-forming impact event excavated to a depth of ~17 to 20 km deep.“, намиращ се на полуостров Юкатан, третият по големина кратер на Земята. Предполага се, че кратерът се е образувал преди около 65 млн. години в края на периода креда в резултат на удар от астероид с диаметър около 10 km. Енергията на удара се оценява на 5 J или на 100 тератона в тротилов еквивалент The Cretaceous-Tertiary boundary cocktail: Chicxulub impact triggers margin collapse and extensive sediment gravity flows, Timothy J. Bralower, Charles K. Paull and R. Mark Leckie, сп. Geology, 1998, бр. 26 (за сравнение, най-голямото термоядерно устройство е имало мощност от порядъка на 0,00005 тератона, което е 2 милиона пъти по-малко).
Откриване на кратера Вследствие големите размери на кратера, неговото съществуване е било невъзможно да се определи на око. Учените го откриват едва през 1978 г., което става съвсем случайно при провеждане на геофизични изследвания на дъното на Мексиканския залив.
В хода на изследванията е открита голяма подводна дъга с дължина около 70 km, имаща форма на полукръг. По данни на гравитационното поле учените намират продължение на тази дъга на сушата, на северозапад от полуостров Юкатан. Затваряйки се, дъгите оформят окръжност, диаметърът на която възлиза приблизително на 180 km.
Ударният произход на кратера е доказан чрез гравитационната аномалия вътре в пръстеновидната структура, а също по присъствието на скални породи, характерни само за ударно-взривно образуване на скали, като този извод се потвърждава и от химичните изследвания на почвата и от детайлната космическа снимка на местността.
Последствия от падането на метеорита Подобен удар би трябвало да предизвика вълна̀ цунами с височина 50 – 100 m, стигнала далеч навътре в материците. Преминалата по повърхността на Земята високотемпературна ударна вълна и обратното падане на изхвърлените в близкия космос (на височина над 100 km) скали, приземили се на хиляди километра от мястото на удара, са предизвикали горски пожари по целия свят, в резултат на които е последвало изхвърляне на голямо количество сажди и въглероден монооксид в атмосферата. Вдигнатите частици прах и сажди са предизвиквали изменения на климата, подобни на ядрена зима, така че повърхността на Земята няколко години е била скрита за преките слънчеви лъчи от облаци прах. С помощта на компютърно моделиране учените доказват, че във въздуха са били изхвърлени около 15 трилиона тона пепел и сажди и през деня на Земята е било тъмно като в лунна нощ. В резултат от недостига на светлина при растенията се забавяEnergy, volatile production, and climatic effects of the Chicxulub Cretaceous/Tertiary impact, автор Kevin O. Pope, Kevin H. Baines, Adriana C. Ocampo, Boris A. Ivanov, изд. Journal of Geophysical Research, 1997, issn 0148 – 0227 или за 1 – 2 години се инхибираCharles G. Bardeen et al. On transient climate change at the Cretaceous−Paleogene boundary due to atmospheric soot injections, July 17, 2017 (received for review May 30, 2017) (намалява скоростта на) фотосинтезата, което е довело до намаляване концентрацията на кислород в атмосферата (за времето, през което Земята е била покрита за слънчевата светлина). Температурата на континентите е спаднала с 28 °C, в океаните – с 11 °C. Изчезването на фитопланктона, най-важния елемент от хранителната верига в океана, е довело до измиране на зоопланктона и други морски животни. В зависимост от времето на наличие в стратосферата на сулфатни аерозоли, глобалната годишна средна температура на приземния въздух се е понижила с 3 °C за 16 години, намалявайки до 26 °CJulia Brugger et al. Baby, it's cold outside: Climate model simulations of the effects of the asteroid impact at the end of the Cretaceous // Geophysical Research Letters. Volume 44, Issue 1 16 януари 2017 Pages 419 – 427, 13 януари 2017.
Освен това, падането на метеорита, както се предполага, е предизвикало мощна сеизмична вълна, няколко пъти обиколила земното кълбо и причинила изливания на лава в противоположната точка от повърхността на Земята (т. нар. трапи (стъпаловидни тераси) на платото Декан).
От резултатите от подводното сондиране, проведено през 2016 г. в централната част на кратера Чиксулуб, става ясно, че лежащият между пласт суевит или импактен брекчиев конгломерат и намиращият се над него палеоценов пелагически варовик, 76-сантиметров преходен слой, се е формирал за по-малко от 6 години след падането на астероидаЖивотът се е върнал в кратера Чиксулуб почти веднага след падането на астероида.
Научни изследвания Приблизителното съвпадение на времето на сблъсъка с масовото измиране на границата между мезозоя и кайнозоя е позволило на физика Луис Алварес и на неговия син, геолога Валтер Алварес да предположат, че именно това събитие е предизвикало гибелта на динозаврите. Едно от главните доказателства за метеоритната хипотеза е тънкият слой глина, повсеместно съответстващ на границата между геоложките периоди. В края на 1970-те години двамата Алварес и техни колеги публикуват трудAnomalous iridium levels at the Cretaceous/Tertiary boundary at Gubbio, Italy: Negative results of tests for a supernova origin, автор Alvarez W., Alvarez L.W., Asaro F., Michel H.V., издание Cretaceous/Tertiary Boundary Events Symposium, ed. Christensen, W.K., and Birkelund, T., 1979 г., University of Copenhagen, свидетелстващ за аномална концентрация на иридий в този слой, 15 пъти превишаваща номиналната. Предполага се, че този иридий има извънземен произход. В статия от 1980 г. те привеждат измервания на концентрацията на иридий в Италия, Дания и Нова Зеландия, превишаващи номиналната 30, 160 и 20 пъти съответно. Освен това в тази статия са уточнени възможните параметри на астероида и последствията от сблъсъка му със ЗемятаВнеземная причина вимирания в меловом и третичном периодах. Експериментальние результаты и теоретическая интерпретация, автор Луис В. Алварес, Уолтър Алварес, Франк Осаро, Елен В. Мичел, издание Science, 1980, issn 0036 – 8075. Също така в граничния слой са намерени частици от ударно преобразуван кварц и тектитно стъклоChicxulub Crater: A possible Cretaceous/Tertiary boundary impact crater on the Yucatán Peninsula, Mexico, автори Hildebrand, Alan R.; Penfield, Glen T.; Kring, David A.; Pilkington, Mark; Zanoguera, Antonio Camargo; Jacobsen, Stein B.; Boynton, William V., сп. Geology, 1991 г., issn: 0091 – 7613 (което се образува само при астероидни удари и ядрени взривове), както и скални парчета, най-голямото съдържание на които по кредо-палеогеновата граница е открито в района на Карибския басейн (точно там, където се намира полуостров Юкатан).
Хипотезата на двамата Алварес получава поддръжка от част от научното общество, но в течение на 30 години са повдигани и много алтернативни (по-подробно виж в статията Масово измиране креда – терциер)Джеффри Клугер (Time): Возможно, динозаври вимерли не из-за астероида | 2009-05-29
Към началото на 2010-те години са получени и други доказателства, включително резултати от компютърно моделиране, които показват, че такива падания на астероиди са имали дълговременни катастрофални последствия за биосферата. След това въпросната хипотеза става преобладаващаPeter Schulte et al. The Chicxulub Asteroid Impact and Mass Extinction at the Cretaceous-Paleogene Boundary, Science, 05 Mar 2010: Vol. 327, Issue 5970, pp. 1214 – 1218. doi: 10.1126/science.1177265.
Източници
Външни препратки
Документальний фильм „Падение Астероида“
Категория:География на Мексико Категория:Кратери на Земята