„Последната възможност“ е български телевизионен игрален филм (психологическа и философска драма) от 1984 година. Сценарист и режисьор на филма е Иля Велчев, а зад камерата застава операторът Бочо Бочев.

Лентата е създадена по едноименната повест на Иля Велчев от книгата му „Тази смъртна любов“. Художник на постановката е Димо Костадинов, звукорежисьор е Трендафилка Немска, а музикалното оформление е дело на Дора Грашева.„Последна възможност“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 264 - 265

Техническо новаторство Филмът заема специално място в историята на българското телевизионно изкуство, тъй като „Последната възможност“ е първият български филм, заснет по изцяло електронен (видео) способ, извън класическия кинолентов формат. Това експериментално и новаторско за времето си технологично решение (преход от кинолента към магнитен видеозапис) е реализирано в рамките на СТФ „Екран“ и Видео филм към Българската телевизия.

Сюжет и художествени достойнства В центъра на сюжета е дълбоката психологическа драма на Народиния артист (в ролята Коста Цонев), чиято житейска и творческа мечта е да изиграе образа на Дон Кихот. В навечерието на своя 50-годишен юбилей, точно когато мечтата му е напът да се сбъдне, той получава тежък инфаркт. Противно на категоричните лекарски забрани, Артиста напуска болницата и продължава изтощителните репетиции.

Филмът развива силна метафорична и алегорична линия. В момента на върховно физическо и емоционално напрежение при главния герой идва самата Смърт. Тя му предлага сделка: ако се откаже от ролята на Дон Кихот – ще живее, но ако избере сцената и премиерата – ще умре. Проблемът се усложнява, когато Артиста среща и своята последна голяма любов в лицето на младата и красива актриса Анна. В халюцинациите и кризите на героя, Смъртта и Анна се сливат и се явяват с едно и също лице. Творбата изследва вечната философска тема за избора, цената на изкуството и за това, че най-красивото и обичано нещо в живота на твореца може да изисква неговото пълно себеотдаване и саможертва. Артиста отхвърля компромиса, изиграва своята роля и умира на сцената с падането на завесата.

Актьорски състав Изпълнител Роля Коста Цонев Коста, народният артист / Дон Кихот Валерия Тодорова Анна / Смъртта Петър Петров Доктор Ангелов Марин Янев „Кракрата“, пациент в болницата Юрий Яковлев Писателят Стефан Илия Раев Санчо Панса Любомир Mладенов Журналистът Лидия Вълкова Жената на писателя Стефан Виолета Бахчеванова Театралната критичка Юрий Ангелов Операторът Радко Дишлиев Младият критик Георги Кишкилов Пациент, говорещ по телефона Васил Стойчев Лекар / Колега на Коста Георги Джубрилов Актьор от трупата Красимира Демирева Актриса Константин Цанев Актьор Петър Терзиев Член на екипа

Награди **Голямата награда на зрителите „Кристална роза“** на XXIII международен телевизионен кинофестивал в Прага (Чехословакия, 1986 г.) – престижно международно признание за психологическата дълбочина на филма и играта на Коста Цонев.

Източници

Външни препратки „Последната възможност“ в сайта на Българската национална телевизия

Категория:Български филми Категория:Български телевизионни филми Категория:Български драми Категория:Български филми от 1984 година Категория:Филми от 1984 година Категория:Филми на Иля Велчев