Абхазия ( [Апснъ], ; [Апхазети]) е частично призната държава в Южен Кавказ. Население на 1 януари 2018 г. 243 564 души. Столица град Сухуми. Разстояние от Тбилиси до Сухуми 405 km.
Политическият статут на Абхазия е централен въпрос на абхазо-грузинския конфликт и отношенията между Грузия и Русия. Абхазия е призната като независима държава от Русия, Венецуела, Никарагуа и Сирия; въпреки това правителството на Грузия и почти всички държави-членки на ООН считат Абхазия за суверенна територия на Грузия.Olga Oliker, Thomas S. Szayna. Faultlines of Conflict in Central Asia and the South Caucasus: Implications for the U.S. Army. Rand Corporation, 2003, .Emmanuel Karagiannis. Energy and Security in the Caucasus. Routledge, 2002. . Без да има ефективен контрол над територията на Абхазия, Грузия поддържа абхазко правителство в изгнание.
Регионът има автономия в рамките на Съветска Грузия по времето, когато Съветският съюз започна да се разпада в края на 80-те години. Тлеещото етническо напрежение между абхазците – номиналната етническа принадлежност на региона – и грузинците – най-голямата самостоятелна етническа група по това време – достигна кулминацията си във войната през 1992 – 1993 г. в Абхазия, която довежда до загубата на контрол от Грузия над по-голямата част от Абхазия и етническото прочистване на грузинци от Абхазия. Въпреки споразумението за прекратяване на огъня от 1994 г. и годините на преговори, спорът остава неразрешен. Дългосрочното присъствие на наблюдателска мисия на ООН и ръководени от Русия мироопазващи сили на Общността на независимите държави не успяват да предотвратят избухването на насилие в няколко случая. През август 2008 г. абхазките и руските сили водят война срещу грузинските сили, което води до официалното признаване на Абхазия от Русия, анулирането на споразумението за прекратяване на огъня от 1994 г. и прекратяването на мисията на ООН. На 23 октомври 2008 г. парламентът на Грузия обявява Абхазия за територия, окупирана от Русия, позиция, споделяна от повечето държави-членки на ООН.
Абхазия е силно зависима от Русия: половината от нейния бюджет идва от руска помощ и голяма част от нейната държавна структура е интегрирана с Русия; използва руската рубла; външната ѝ политика е координирана с Русия; и мнозинството от нейните граждани, подобно на Южна Осетия, имат руски паспорти.
География Абхазия заема северозападната част на Грузия. На северозапад и север граничи с Краснодарски край и Република Карачаево-Черкезия на Русия, на изток – с областта Мегрелия-Горна Сванетия, а на юг и югозапад се мие от водите на Черно море. В тези си граници заема площ от 8665 km² (2-ро място по големина в Грузия, 12,45% от нейната площ). «Большая Советская Энциклопедия» – Абхазская АССР, т. 1, стр. 41 Има излаз на Черно море.
Областта е разположена в северозападната на Закавказието. Бреговете на Черно море са слабо разчленени, на много места с широки каменисто-филцови плажове. Морските простори, субтропичната растителност, плантациите с чай, тютюн и цитруси, гъстите гори, бурните реки и върховете на Голям Кавказ предават на Абхазия необичайна живописност. Голяма част от територията ѝ е заета от разклоненията на южните склонове на Главния, или Вододелен хребет, ограничаващ областта от север с максимална височина връх Домбай-Улген 4046 m ), издигащ се на границата с Република Карачаево-Черкезия на Русия. Неговите разклонения са Гагрински, Бзъйбски, Абхазски и Кодорския хребети. Главният хребет се присича от проходите Клухорски (2781 m), Марухски (2739 m) и др. От югоизток в Абхазия навлиза, постепенно стесняващата се Колхидска низина, по крайбрежието се простира тясна низинна ивица на северозапад от устието на река Кодори. Между нея и планините на север е разположен широк пояс от хълмисти предпланински райони с множество карстови форми (пещерите Верьовкина, Вороня, Абрскила, Анакопийска и др.).
В района на низините и предпланинските части климатът е топъл, влажен субтропичен, а в планините – влажен, умерено топъл и студен. Средната януарска температура в субтропичния пояс е от 4 до 7 °C, в планините от 2 до -2 °C. Средната юлска температура съответно 22 – 24 °C и 18 – 16 °C. Годишната сума на валежите варира от 1300 – 1500 mm по крайбрежието и в предпланинските райони, до 2000 – 2400 mm в планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в приморската полоса е от 250 до 300 денонощия. В планините за 2 – 3 месеца се установява снежна покривка, а по най-високите части на Главния хребет има много ледници.
Всичките реки в региона принадлежат към басейна на Черно море. Най-значителните от тях са Бзъйб, Гумиста, Кодори, Келасури и Ингури, които са многоводни и богати на хидроенергия (потенциалните хидроенергийни ресурси се оценяват на над 3,5 млн. kW). Реките имат предимно дъждовно и снежно подхранване и ясно изразено пролетно пълноводие. Високо в планините са разположени красивите езера Рица и Амткел.
В низините и предпланинските райони се съчетават блатни, субтропични подзолисти, червеноземни и жълтоземни почви. В планините на височина до 1700 m са развити торфено-карбонатни и кафяви горски почви, а нагоре следват хумусни и хумусно-торфени планинско-ливадни почви. Флората на Абхазия включва над 2000 вида растения. Горите заемат на 55% от нейната територия. Причерноморската полоса е заета от културна растителност (субтропични, технически, плодови, декоративни и зърнени култури), а по долните участъци от долините на реките има отделни масиви от широколистни гори (габър, келяв габър, дъб, кестен и др.). В района на сгт Пицунда се е съхранила малка гора от пицундски бор. В планините преобладават буковите, по горните части на склоновете – еловите и смърчовите гори. Районите от 2000 m нагоре са заети от субалпийски храсталаци, алпийски пасища и скалисто-чакълеста растителност. Районите с височина над 2900 m са покрити почти изцяло със снежна и ледникова покривка. В горите обитават мечка, глиган, рис, благороден елен, сърна, тур; по най-високите части – кошута, канказки тетерев; в низините – чакал.
История Античност и Средновековие През първото хилядолетие пр.н.е. (9-6 век пр.н.е.) територията на днешна Абхазия е част от Колхидското царство, което през 63 г. пр.н.е. е завладяно от Егриското царство. Гръцки търговци основават пристанища по черноморското крайбрежие. Днешната столица Сухуми води началото си от едно от тях – Диоскурия.
Римската империя присъединява към територията си Егриското царство през 1 век и то е нейно владение до 4 век. След това то получава известна независимост, но попада под сферата на влияние на Византия. Въпреки че точната дата на християнизацията на абхазкото население не е известна, знае се, че на първия вселенски събор в Никея през 325 г. участва епископ Стратофил от Питиус (дн. Пицунда). Абхазия става автономно княжество в състава на Византийската империя през 7 век и това положение се запазва до 9 век, когато Абхазия се обединява с провинция Имерети под името Абхазко царство. През 9 – 10 век абхазките царе се опитват да обединят всички грузински провинции и през 1001 г. цар Баграт III Багратиони става първият владетел на обединеното грузинско царство. Тъй като абхазкото царство води обединителното движение, новото грузинско царство често било наричано във Византия „абхазко царство“. През 13 век областта става обект на монголо-тюркски набези.
През 16 век, когато обединеното грузинско царство се разпада, териториите са завладени от Османската империя и повечето от абхазците приемат исляма. Османските турци са изтласкани от грузинците, които основават автономното княжество Абхазия ('абхазетис самтавро' на грузински), управлявано от династията Шервашидзе.
Абхазия и Русия Експанзията на Русия към Кавказ води до малки, но редовни конфликти между руските колонизатори и местните кавказки народи. Няколко грузински княжества биват анексирани от империята в периода 1801 – 1864 г. На 2 юли 1810 г. руската морска пехота щурмува и превзема османската крепост Сухум кале (днешен Сухуми), сваля от престола Аслан бей и възкачва неговия съперник – брат му Сефер бей, който се покръства и приема името Георги. Така Абхазия бива анексирана и влиза в състава на Руската империя като автономно княжество. През 1866 г. руската армия под командването на генерал Дмитрий Иванович Святополк-Мирский смазва въстанието на местните против новата данъчна политика. Така в резултат от действията на руската армия от 1864 г. до 1874 г. голяма част от Абхазия опустява като мюсюлманите биват прокудени към Османската империя. Целият този процес става известен като мухаджирство и включва изобщо насилственото изселване на мюсюлманското население около Кавказ към Османската империя и части от Руската империя. Според официалните царски документиЧеркезите искат извинение за руския геноцид от 19 век повече от 400 000 души са били убити, 497 000 – прокудени насилствено в Османската империя и само 80 000 – оставени да живеят по родните им места.
Повечето съвременни абхазки историци твърдят, че големи части от района биват обезлюдени, а на мястото на изселилите се мигрират много арменци, грузинци и руснаци. Тази версия се оспорва от повечето грузински историци (вж. М. Лорткипанидзе, „Абхазците и Абхазия“, Тбилиси, 1990), според които грузинските народи мегрели и свани населяват Абхазия от времето на Колхидското царство. Според грузинските учени абхазците са потомци на северокавказките народи (адигейци, апсуа), които мигрират в Абхазия от север и се смесват със завареното грузинско население. Независимо от това, коя от двете версии е по-точна, в началото на 20 век абхазците са малцинство в района. Изданието на енциклопедия „Британика“ от 1911 г. твърди, че в Сухуми (нас. 43 000 души по това време) 2/3 от населението са мегрели и 1/3 са абхазци.
След руската октомврийска революция от 1917 г. Абхазия, заедно с остатъка от Грузия, става част от Закавказката демократична федеративна република, обединяваща Грузия, Армения и Азербайджан и контролирана от меншевиките. На 26 май 1918 г. Грузия излиза от състава на федерацията и обявява независимост под името Грузинска Демократична Република, призната от Русия с договора от Москва от 1920 г. Само няколко месеца по-късно – на 16 февруари 1921 г. червената армия нахлува в Грузия, анексирайки я в пределите на Съветския съюз и поставя свое болшевишко правителство. През 1931 г. Йосиф Сталин провъзгласява Абхазия за автономна република под името Абхазска АССР в състава на Грузинската съветска социалистическа република.
Въпреки формалната автономност обаче, Абхазия е подложена на силната централна власт на Тбилиси и срещу нея се води асимилационна политика – грузинският става официален език; абхазкият език е забранен; културните права са потъпкани; хиляди абхазци са убити при чистките на Сталин. Лаврентий Берия насърчава грузинската миграция към Абхазия и мнозина решават да се заселят там. По-късно, през 50-те и 60-те години, Вазген I и арменската църква насърчават и финансират миграцията на арменци в Абхазия. Днес арменците са най-голямата малцинствена група в Абхазия.
Репресиите срещу абхазците приключват със смъртта на Сталин и Берия и абхазците получават по-големи права в своето самоуправление. Съветското правителство насърчава развитието на културата и най-вече на литературата. Въведени са квоти по етнически критерий за някои бюрократични постове и абхазците получават политическа власт, която не съответства на малцинствения им статут в републиката. Това се тълкува от някои като прилагане на политиката на принципа „разделяй и владей“, като местния елит получава власт в замяна на подкрепа на съветския режим. Това води до етнически конфликти, тъй като по този начин грузинците се чувстват ощетени и дискриминирани.
Абхазката война