Димитър Щерев Кирков е български писател, автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език.Сабина Беляева, Добромир Григоров, „Димитър Кирков“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
Биография Димитър Кирков е роден на 4 октомври 1945 г. в Пловдив. Завършва техникум по текстил в родния си град (1964) и българска филология в Софийския държавен университет (1970).
Веднага след дипломирането си става редактор във в. „Литературен фронт“ (1970 – 1972). Специализира теория на литературата в Москва (1972 – 1973), а след завръщането си е редактор в издателство „Наука и изкуство“ (1974 – 1981) и хоноруван асистент по история на българската литература в Софийския университет (1975 – 1981).
Кандидат на филологически науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Възгледи за човека в съвременната българска художествена проза“ (1984 г.).Димитър Щерев Кирков, НАЦИД. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач.
Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги „Позиции и творчество“ (1977) и „Анализи“ (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година).
Освен романи, Димитър Кирков печата разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски език.
Като преводач от руски език Димитър Кирков представя в България множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.
От 1981 е редактор в сп. „Септември“ и завеждащ отдел „Белетристика“ (1991 – 1998). От 1989 до 1998 г. с проф. Тончо Жечев е съиздател на продължението на „Септември“, сп. „Летописи“; заместник главен редактор на списанието (2002 – 2008).
От 2002 до 2008 г. чете лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ по магистърската програма „Творческо писане“ на Факултета по славянски филологии.
Член е на българския ПЕН клуб и на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.
Умира на 9 май 2017 г. в София.
Отличия и награди За своята литературна дейност Димитър Кирков е получавал следните награди: лауреат на „Южна пролет“ (за „Позиции и творчество“, 1979);Списък с победителите плюс антология с наградени творби до 2002 г. наградата на Съюза на българските писатели (за „Тайните на автомобилното гробище“, 1993); националната награда „Христо Г. Данов“ (за „Спирки из рая“, 1999):Ирина Илиева, „Наградата „Христо Г. Данов“ 1999, в. „Култура“, бр. 30, 30 юли 1999. наградата „Георги Братанов“ (за „Балкански грешник“, 2002); наградата „Берлински хъш“, Германия (за „Балкански грешник, 2003); наградата „Христо Ботев“ (за цялостно творчество, 2004).
Носител е на почетната златна значка на Съюза на преводачите в България.
Художествени произведения „Хълмът“, роман (1986, II издание 2004, ІІІ издание 2023); „Любов в ада“, роман (1989, II изд. 1994); „Тайните на автомобилното гробище“, роман за юноши (1992); „Спирки из рая“, автобиографична проза (1998); „Балкански грешник“, роман (2000, II изд. 2006); „Формула на гибелта“, роман (2003); „Лабиринт“, роман, 2011; „Последна игра“, роман, 2011; „Мария“, новела, 1994; „Автобиографични бележки / Болнични истории“ (разкази), 2025.
Източници
Външни препратки Лична страница на Димитър Кирков Димитър Кирков в „Литернет“ Критика за Димитър Кирков в „Литернет“
Категория:Български писатели Категория:Български романисти Категория:Български литературни критици Категория:Български преводачи на рускоезична литература Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Родени в Пловдив