Индомитейбъл (линеен крайцер, 1907)

Индомитейбъл () е линеен крайцер на Британския Кралски флот, от типа „Инвинсибъл“. Спуснат на вода през 1907 г.

През 1908 г., още преди официалното си влизане в строй, доставя принц Джордж Уелски на тържествата по повод триста годишнината на град Квебек. Взема активно участие в началната фаза на Първата световна война. През 1914 г. участва в безуспешния опит на Средиземноморския флот да прехване германските крайцери „Гьобен“ и „Бреслау“. След това участва в обстрела над турските фортове на подстъпите към Дарданелите.

През 1915 г. влиза в състава на британската ескадра по време на сражението при Догер банк. Поради недостатъчната си скорост изостава от по-новите линейни крайцери и взема участие само в довършването на повредения броненосен крайцер „Блюхер“. През 1916 г. участва в Ютландското сражение, постигайки няколко попадения в германските линейни крайцери „Дерфлингер“ и „Зайдлиц“. Сражението показва недостатъчната защитеност на британските линейни крайцери, довела три от тях до гибел поради взрива на боезапаса. Сред взривилите се кораби са еднотипният с „Индомитейбъл“ „Инвинсибъл“ и сходния по конструкция „Индефатигъбъл“.

„Индомитейбъл“ е отстранен от активни бойни действия до края на войната. През 1919 г. е изваден в резерва и през 1921 г. е продаден за скрап.

Конструкция

Дължината на корпуса между перпендикулярите е 172,9 м, ширината – 24 м, газенето по носа – 7,75 м, по кърматаа – 9,1 м. Нормалната проектна водоизместимост съставлява , а пълната – . Крайцерът има два комплекта парни турбини на „Парсънс“, задвижващи четири вала. Парата за тях се произвежда от 31 водотръбни парни котли с въглищно отопление и инжектори за впръскване на нефт. Номиналната мощност на силовата установка съставлява , което по проект трябва да осигури максимална кратковременна скорост от 25 възела. Вътрешните винтове имат диаметър 3,2 м (10 фута 6 дюйма) със стъпка на винта 3,45 м (11 фута и 4 дюйма), външните – 2,9 м (9 фута и 6 дюйма) със стъпка 3,45 м (11 фута и 4 дюйма). Запасът гориво съставлява 3132 тона въглища и 724 тона мазут. При скорост на икономичния ход от 10 възела това осигурява далечина на плаване 3090 мили.

Въоръжението се състои от осем 305-мм 45 калибрени оръдия Mk X, разположени в четири двуоръдейни кули. По една кула има на носа и кърмата, още две са разположени диагонално по бордовете. Противоминният калибър се състои от шестнадесет 102-мм оръдия QF Mk III. Част от тях е поместена върху кулите на главния калибър (по две оръдия на всяка), останалите – в надстройките. Разположението на оръдията върху кулите е признато за неудачно, и през 1915 г. те са пренесени на надстройките. 40-калибрените 102-мм оръдия са смятани за недостатъчно мощни, за това през 1917 г. те са заменени със 102-мм 50-калибрени оръдия BL Mk VII на установки PVI.

Сравнителни маси на съставляващите силовите установки на крайцери от типа „Инвинсибъл“, т „Инфлексибъл“ „Индомитейбъл“Тип на котлите „Yarrow“ Babcock & WilcoxГлавни механизми 1348,1 1316,6Винтове 144,2 143Котли 1298,5 1485Вода в котлите 162,2 129,1Вода в кондензаторите 67,2 59,5Запаси вода (приблизително) 25,4 25,4Спомагателни механизмиИзпарители () 40,9 43,5Управляващи механизми 14 16Всичко 3100,5 3218,1

Първоначално корабът няма специализирани зенитни оръдия. От 1914 до 1917 г. противовъздушната отбрана на кораба се осигурява от 47-мм оръдия „Хочкис“. През 1915 г. са поставени две зенитни 76-мм оръдия QF Mk II. През април 1917 г. оръдията „Хочкис“ са заменени със зенитните 102-мм оръдия BL Mk VII в установки HA Mk II. Крайцерът има и пет подводни торпедни апарата калибър 457-мм. По са побордно, а един – на кърмата.

Главният брониран пояс има дебелина 152 мм. Стените на кулите на главния калибър и техните барбети – 178 мм. Носовата бойна рубка се защитава от стени с 254-мм дебелина, а кърмовата със 152-мм. Горната бронирана палуба има дебелина 19 – 25 мм. След Ютландското сражение над погребите допълнително е настелен слой броня от 25,4 мм. Долната палуба има дебелина 38 мм със скосове 51 мм в средната част. Над рулевите механизми тя има дебелина 64 мм със същата дебелина скосове.

Строителство

Според програмата за 1905 – 1906 г. са построени три еднотипни броненосни крайцераКласът на линейните крайцери в британския флот се появява едва през 1911 г. Дотогава тези крайцери се класифицират като броненосни. – бъдещите „Инвинсибъл“, „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“. Първоначално третия крайцер трябва да носи името „Raleigh“, но по-късно става „Индомитейбъл“ („Неукротим“), ставайки по този начин първия кораб в кралския флот, носещ това име. Поръчката за построяването на „Индомитейбъл“ е дадена на частната корабостроителница „Фейрфилд Шипбилдинг енд Инжиниринг къмпани“ в Глазгоу на 21 ноември 1905 г. Там се произвежда и неговата енергетична установка. Крайцерът е заложен на 1 март 1906 г., а е спуснат на вода на 16 март 1907 г. Спусковото тегло съставлява 7461 т, тях корпуса съставлява 5744 т, бронята 1907 т, механизмите 170 т и баласт 460 т.

Всичко строежът продължава 30 месеца – 12 и половина месеца заема стапелния период, и още приблизително, с прекъсване, 18 месеца продължава дострояването на вода. Стойността на строежа, без оръдията, съставлява фунта стерлинги. За ходови изпитания крайцера излиза на 8 април 1908 г.

За изпълнение на специална задача крайцерът е въведен в строй, без да премине пълния цикъл на изпитанията, на 20 юни 1908 г. за командир е назначен кептън H. G. King-Hall. Заедно с броненосния крайцер „Минотавър“ „Индомитейбъл“ съпровожда принца Джордж Уелски за празниците, на 25 юли, по тристалетието на Квебек. На 15 юли крайцерите отплават от Портсмът за Монреал. По време на прехода принцът е на борда на „Индомитейбъл“ и е зачислен в списъците на т. нар. „черна команда“ като огняр.

След празниците крайцерът напуска Квебек, на 29 юли, пристигайки на 3 август в Коус на остров Уайт. На обратния път „Индомитейбъл“ подобрява рекорда за скорост с тригодишна давност на британския крайцер „Дрейк“, на прехода между Билейс и Фастнет поддържайки средна скорост 25,13 възела. На 10 август крайцера в Чатъм е върнат в корабостроителницата за дострояване.

Данни за ходовите изпитания 1/5 мощност 7/10 мощност 7/10 мощност пълна мощностДата 22 април 1908 26 април 1908 27 април 1908 29 април 1908Място Скелморли Полперо Скелморли СкелморлиБрой пробези 4 6 6 4Газене по носа, м 7,65 7,82 7,65 7,62Газене по кърмата, м 8,0 8,18 8,0 8,23Водоизместимост, т 17 394 17 902 17 394 17 714Скорост, възела 16,5 22,488 23,665 26,106Мощност към валовете, к.с.Вътрешен десен 1908 5777 7553 10 681Външен десен 2734 8501 8680 12 429Вътрешен ляв 2339 5427 6791 11 705Външен ляв 3323 7035 7954 12 976Всичко 11 304 26 740 30 978 47 791Обороти на валовете, об/минВътрешен десен 167 232 250 277Външен десен 187 271 277 307Вътрешен ляв 173 229 243 285Външен ляв 185 260 272 316Средни 178 248 260 296

История на службата Служба в мирно време На 28 октомври 1908 г. е предаден на флота и зачислен в списъците на Норския резерв на Гранд Флийт. През април 1909 г. „Индомитейбъл“ е включен в състава на 1-а крайцерска ескадра на Гранд Флийт, в която, освен него, влизат „Дрейк“ (флагман), „Инвинсибъл“ и „Инфлексибъл“.

През юли към ескадрата се присъединява „Дифенс“. През юни и юли „Индомитейбъл“ в състава на флота на Метрополията участва в обединените маневри заедно с атлантическия и средиземноморския флотове. По време на тези маневри „Индомитейбъл“ от 17 до 24 юли 1909 г. посещава Саутенд. На 26 юли той става флагман на 1-а ескадра крайцери, сменяйки „Дрейк“. За командир е назначен кептън C. M. дьо Бартолом. На 31 юли взема участие в кралския преглед на Спитхедския рейд.

По време на ремонта през 1910 г. в Чатъм на площадките на носовата и кърмовата мачти са поставени указатели за дистанцията до корабите на противника. Ремонтът продължава до 8 август. На 9 август „Индомитейбъл“ се връща в състава на 1-а ескадра в качеството на флагмански кораб.

През април 1910 г. крайцерът отново участва в съвместните маневри на флотовете на Метрополията, атлантическия и средиземноморския при бреговете на Шотландия, посещавайки Торбей. На 9 август 1910 г. „Индомитейбъл“ е преведен в Чатъм, ставайки флагман на 1-а ескадра крайцери на флота на Метрополията. При провеждането на плановия ремонт е увеличен с 2 метра предния комин за намаляване на задимеността на фор-марса.

През 1911 г. „Индомитейбъл“ от броненосен е прекласифициран на линеен крайцер. През януари 1911 г. участва в съвместните учения на трите флота при бреговете на Испания. През пролетта на 1911 г., в състава на 2-а ескадра на флота на Метрополията, в рамките на подготовката за посещението на британската кралица в Ирландия посещава портове в Ирландия, откъдето доставя Джордж Уелски в Карнарвон. На 24 юни 1911 г. участва в парада на Спитхедския рейд по случай коронацията на Джордж V. В периода юни – юли 1911 г. пак участва в съвместните маневри на флотовете при бреговете на Англия и в Северно море.

От ноември 1911 г. до февруари 1912 г. „Индомитейбъл“ преминава пореден ремонт. От мачтите са свалени указателите за дистанция и е преправена площадката на фокмачтата. На 21 февруари 1911 г. след връщането си от ремонта „Индомитейбъл“ е включен в състава на 2-а ескадра крайцери на Метрополията, ставайки флагман вместо „Шенън“. На 9 юли той участва в Парламентарния преглед на Спитхедския рейд, след това участва в ежегодните маневри на флота. Есента на 1912 г. извършва поход в Балтика в състава на отряд крайцери („Индомитейбъл“, „Кохрейн“, „Ахилес“, „Уориър“, „Натал“), пребивавайки в Ревел от 22 до 26 септември.

На 11 декември 1912 г. „Индомитейбъл“ пак е преместен в 1-а крайцерска ескадра, от януари 1913 г. станала 1-а ескадра линейни крайцери на Метрополията. На 17 март 1913 г. в залива Сток „Индомитейбъл“ се сблъсква с минния заградител „С-4“, получавайки леки повреди на форщевена. През 1913 г. е взето решение да се образува в Средиземно море мощна ескадра от линейни крайцери. За това след края на юлските съвместни маневри „Индомитейбъл“ и „Инвинсибъл“ са, на 27 август, изпратени в Средиземно море с цел образуването на 2-а ескадра линейни крайцери. След ремонт в Шиърнес, на 10 февруари 1914 г., крайцера под командването на Френсис Кенеди се връща в състава на 2-а ескадра линейни крайцери на Средиземно море. В ескадрата под командването на контраадмирал Милн влизат също „Инфлексибъл“ (флагман) и „Индефетигейбъл“. На 24 юли 1914 г. „Индомитейбъл“ пристига в Малта за докуване и временен ремонт. По време на ремонта прожекторът от носовата надстройка е пренесен на мостика. В Малта крайцерът и заварва началото на Първата световна война.

Начало на Първата световна война. Преследването на „Гьобен“ и „Бреслау“. Операции в Средиземно море

На 2 август 1914 г. „Индомитейбъл“ прекъсва ремонта си и по заповед спешно излиза в морето. В 21:00 британска ескадра в състав линейните крайцери „Индомитейбъл“, „Индефатигейбъл“, броненосните крайцери „Дифенс“, „Уориър“, „Дук оф Единбург“ и лекия крайцер „Глостър“ в съпровождане на осем разрушителя започва патрулиране на входа в Адриатика, блокирайки изхода на австро-унгарския флот. „Индомитейбъл“ и „Индефатигейбъл“, сутринта на 3 август, са изпратени в района между носовете Бон и Спартивенто в търсене на германски крайцери – линейния „Гьобен“ и лекия „Бреслау“. В 20:00 крайцерите са спешно върнати в Гибралтар за предотвратяване на преминаването на германските крайцери в Атлантика.

Няколко часа преди изтичането на британския ултиматум към Германия, на 4 август 1914 г., в 10:35, на 50 мили от остров Халит „Индомитейбъл“ и „Индефатигейбъл“ засичат отначало „Бреслау“, а след това и „Гьобен“. „Гьобен“ има по-голяма скорост на хода, отколкото британските линейни крайцери, но поради налепи по дъното не може да развие над 24 възела. Неговото въоръжение е сравнимо с британските крайцери, но бронирането му е значително по-добро – пояс с дебелина 270 мм против 152 мм на британските крайцери. Британските крайцери срещат силен противник.