Нѐстор Ка̀рлович Гѐнко (1839, Курляндска губерния, Руска империя – 1904, Мантон, Франция) е руски учен лесовъд.

Известен е със създадената от него водоразделен горски пояс в Уляновска област през 1886 – 1903 г., който носи името му. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като офицер и околийски началник на Бургас.

Произход Първите сведения за рода Генко се отнасят към XVI век, когато представител на благороднически род от немски произход от Торун (Полша) участва във войните срещу Турция в състава на полската армия като старши лейтенант от кавалерията. За талантливо ръководство и проявена смелост Ян Хенко е удостоен с дворянска титла през 1683 г. През 1848 г. Сенатът на Руската империя потвърждава наследственото дворянство на семейството с родоначалник Иван Иосифович (Ян Йозефович) фон Генко. Нестор Карлович Генко е негов праправнук и е роден на 22 януари (3 февруари) 1839 година в имението Тадайкен, Курляндска губерния на Руската империя (днес в Латвия) в семейството на Карл Георгиевич Генко, и Вилгелмина-Мариана Швандер.

Биография Нестор получава начално образование в Тукумска прогимназия, след това учи в Академичната гимназия в Митава (сега град Йелгава), а след това следва в Горския институт в Петербург. През 1858 г. е назначен на работа в Лисинското учебно лесничейство, където през 1860 г. става прапорщик на егерския корпус. След продължаване на обучението си в офицерски класове през 1862 г. той става подпоручик.

Трудовата си дейност Нестор Карлович започва през 1860 г. като горски таксатор във Виленска губерния, продължава през 1861 г. в Беловежката гора, през 1862 г. – в Оренбургска губерния, а през 1863 г. е изпратен във Вятска губерния. За отлична работа през 1864 г. Нестор Карлович е командирован за една година в Прусия. Връщайки се в Русия, той работи във Виленска и Калужка губернии. През 1866 г. получава длъжност младши лесничей в Телерманското лесничейство, в състава на което е Шипова гора. През 1872 година, тази гора е отделена като Шиповско лесничейство, и Генко е назначен като лесничей и работи там до 1876 г. Тук за 10 години той селектира нова култура дъб, покарва пътища през сложния терен.

През 1876 г. Нестор Карлович внезапно, сякаш по здравословни причини, излиза в оставка. През 1877 г. той полага изпит в Петербургското пехотно училище и с чин на щабс-капитан е включен в Костромския пехотен полк на длъжност ротен командир и скоро е изпратен в действащата армия. Участва в Руско-турска война в боевете близо до Ташкисен, Далечни Комарци и прехода през Балкана. След края на войната остава в България като началник на околиите Димотика и Бургас, а след това е околийски началник на град Бургас (1879).

През 1880 г. Генко се връща на горска служба като младши учен-лесничей в Уделното ведомство (отговарящо за имотите на имперското семейство). Този период на неговата дейност е най-продуктивен. Тогава разработва нови инструкции (1883, 1893 години) и извършва инвентаризация на горите в огромни мащаби. Особено следва да се отбележи работата му в Беловежката гора, където Нестор Карлович въз основа на теоретична разработка за първи път прилага на практика разделянето на горските площи по видове горски насаждения.

Най-известен става с проектирането и осъществяването на защитни горски полоси с оглед защитата и увеличаване на добивите от степните територии във владение на имперския двор. Засаждането се извършва с цел населяване на тези райони и снабдяване на жителите с води и гори, както и с цел смекчаване на суровия климат на степите и предотвратяване на ерозията. В сухите степи на губерниите Самара, Волгоград и Воронеж към 1902 г. са засадени 13 хиляди хектара защитни горски полоси, които стават известни като „горите на Генко“. Тези полоси, с ширина между 400 и 600 метра са засадени основно върху чернозем съобразено с водосборните басейни. Основната им ориентация е от югозапад на североизток, перпендикулярно на преобладаващите сухи ветрове през лятото. Така климатът на заволжките степи се променя значително и времето доказва правилността на позицията на Генко срещу критиките на друг известен лесовъд Висоцки, който е противник на лесозащитните полоси в степта.

През 1903 се провежда всеруски конгрес на горските стопанства в Рига и Генко взема участие в дебатите. Същата година, по случай 100-годишнината на Горския институт Генко става негов почетен член, но поради здравословни проблеми не участва в честванията. Здравето му се влошава и през декември 1903 заминава на лечения в Ментон, южна Франция, където умира на 28 януари 1904 г.

Семейство След смъртта на Нестор Карлович остава голямо семейство – вдовицата му Мария Александровна (1861 – 1909) и десет деца. Най-големият син Нестор (1881 – 1937) завършва историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет и е известен като етнограф. Кирил (1889 – 1937) става учител по немски език и география, Евгений (1892 – 1937) е топограф и строител. Тримата са разстреляни по време на сталинските чистки през 1937 г. и впоследствие реабилитирани. Анатолий (1896 – 1941) — известен езиковед, кавказовед, историк, етнограф, е арестуван на два пъти и през 1941 г. умира в затвора в обсадения Ленинград.

Трудове Письмо в редакцию // Лесной журнал. 1886. № 1, С. 97 – 100. О естественной смене хвойных лиственными породами и, наоборот, лиственных хвойными //Лесной журнал. 1886. № 4, С. 380 – 391. Об учреждении при Лесном обществе бюро для рекомендации лесных техников //Лесной журнал. 1886. № 5, С. 478 – 482. Об облесении южно-русских степей // Лесной журнал. 1886. № 3, С. 1 – 59. К статистике лесов Европейской России. Спб, тип. Канцелярии санкт-петербургского градоначальника, 1988. 97 стр. с табл. О лесах Кахетии // Лесной журнал. 1888. № 1. С. 4 – 14. О повреждениях, причиненных пяденицей сосновым лесам в бассейне р. Суры // Лесной журнал. 1889. № 1, С. 65 – 73. Тальниковое хозяйство в пойме р. Волги (Вводный доклад к VII Съезду лесохозяев) // Лесной журнал. 1889. № 4, С. 493 – 500. Инструкция для устройства лесных дач Удельного ведомства. СПб. 1893, С. 5 – 115. Разведение леса и устройство водосборных плотин на удельных степях. СПб, тип. Глав. Управления уделов, 1896. 95 стр. Некролог (А. Р. Варгас де Бедемар) //Лесной журнал. 1902. № 4, С. 882 – 886. Характеристика Беловежской Пущи и исторические данные о ней. СПб, тип. Санкт-петербургского градоначальника, 1903. 113 стр. Ответная речь На доклад Г. Н. Высоцкого „О стимулах, препятствиях и проблемах разведения леса в степях России“ //Труды II Съезда деятелей по сельскохозяйственному опытному делу в С-Петербурге с 14 по 20 декабря 1902 года. Часть II. Протоколы заседаний Съезда с приложением некоторых докладов и сообщений. СПб., 1905. С. 186 – 191.

Източници

Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Починали през 1904 година Категория:Починали на 10 февруари Категория:Родени през 1839 година Категория:Родени на 3 февруари Категория:Руски учени Категория:Лесовъди Категория:Починали в Мантон