Биосферните резервати в България представляват защитени територии с уникална флора и фауна и други природни ценности с голямо значение, служещи като еталон на първичното състояние на екосистемата и са включени в програмата на ЮНЕСКО "Човекът и биосферата".
Понастоящем в България съществуват 4 такива зони включени в тази програма и обявени за биосферни резервати:
Сребърна Узунбуджак Централен Балкан Червената стена
История Първоначално в страната има 16 биосферни резервата от стар тип, което я нарежда на 3-то място по брой биосферни резервати в Европа след Испания и Русия и на 6-о място в света, днес бройката им намалява до 10. Според някои анализатори (Петрова и Владимиров 2011), по-голямата част от биосферните резервати в България не съответстват на целите и критериите на Нормативната рамка на Световната мрежа от биосферни резервати и Севилската стратегия и са по-скоро биосферени резервати от стар тип. На 29-а сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (MAB – ICC), провела се в периода 12 – 15 юни 2017 г. се обявяват четири нови разширени Биосферени паркове в България: Биосферен парк Централен Балкан, Биосферен парк Червената стена, Биосферен парк Сребърна и Биосферен парк Узунбуджак. Включването на 4-те биосферни парка в световната мрежа на ЮНЕСКО е международно признание, че въпросните обекти се управляват по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие със съвременните общоприети принципи за добро управление.
Структура на съвременни биосферни резервати/паркове В съответствие със Севилската стратегия съвременните биосферни паркове трябва да отговарят на следните три взаимодопълващи се функции: Консервационна – допринася за опазването на ландшафтите, екосистемите, видовете и генетичното разнообразие; Развиваща – насърчава социо-културно и екологично устойчивото икономическо и човешко развитие и Логистична – подкрепа на демонстрационни проекти, природозащитно обучение и квалификация, изследвания и мониторинг, свързани с локални, регионални, национални и глобални проблеми на опазването и устойчивото развитие.
Биосферен резерват или парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.
Списък на биосферните резервати/паркове в България: Биосферен резерват/парк Местоположение Годинана обявяване (разширяване) Площ (ha) СнимкаАлиботуш (биосферен резерват от стар тип) Славянка 1951 1628 Баюви дупки - Джинджирица (биосферен резерват от стар тип) Пирин 1934 2873 Бистришко бранище(биосферен резерват от стар тип) Витоша 1934 1061.6 Биосферен парк Централен Балкан включващ старите биосферни резервати Боатин, Джендема, Стенето, Царичина и територията на общините Троян, Карлово, Павел Баня, Антон и Севлиево Боатин (Златишко-Тетевенска планина), Джендема (Калоферска планина), Стенето (Троянска планина), Царичина (Златишко-Тетевенска планина) Боатин 1948, Джендема 1953, Стенето 1979, Царичина 1949 (разширен през 2017 г.) 369003,92 Мантарица (биосферен резерват от стар тип) Западни Родопи 1968 1069,2 Парангалица (биосферен резерват от стар тип) Рила 1933 1509 Биосферен парк Сребърна включващ Сребърна и цялата територия на община Силистра езеро Сребърна 1948 (разширен през 2017 г.) 52005.2797 Биосферен парк Узунбуджак включващ Узунбоджак и цялата територия на община Малко Търново Странджа 1956 (разширен през 2017 г.) 78 425,31 Биосферен парк Червената стена включващ Червената стена и цялата територия на община Асеновград Западни Родопи 1962 (разширен през 2017 г.) 65409,399 Чупрене (биосферен резерват от стар тип) Чипровска планина 1973 1439,2
Отписани от списъка резервати Маричини езера е бил 17-ия биосферен резерват в България, но е изключен през 2002 г. след сливането му с Централен Рилски резерват. Намира се в територията на Национален парк Рила.
През 2017 г. от списъка на ЮНЕСКО са изключени три биосферни резервата: Дупката – обявен през 1961, находящ се в Западни Родопи и с площ от 1210,8 хка; Камчия, находящ се в устието на река Камчия и обявен през 1951 с площ от 842,1 хка, както и Купена, обявен през 1961, находящ се в Западни Родопи и с площ от 1761,1 хка. Изключените биосферни резервати загубват статута си биосферен резерват на ЮНЕСКО, но продължават да бъдат защитени територии (резерват) според националното законодателство.
Вижте също Защитени местности в България Защитени територии в България Национални паркове в България Поддържани резервати в България Природни забележителности в България Природни паркове в България Резервати в България
Източници
Външни препратки
Регистър на защитените територии и защитените зони в България Закон за защитените територии Асоциация на парковете в България
Категория:Защитени територии в България