Говорещите статуи на Рим () са 6 статуи, чрез които населението на град Рим изразява по анонимен начин мнението си за политическата ситуация в градаwww.romeartlover.it. Критиката си за управлението и управляващите (главно – Папството) хората са отправял под формата на анонимни стихове и писма (паскинади/пасквили), каквито се залепват в основата на някои римски статуи. Традицията води началото си от XVI век и продължава до наши дни.

Най-известната от римските „Говорещи статуи“ е статуята „Паскуале“/„Паскино“. Торсът на тази статуя е намерен при строителна дейност в Рим и най-вероятно представлява римско копие на гръцката статуя „Менелай и тялото на Патрокъл“.

Списък на статуите

Паскино . Това е първата и най-важна говореща статуя в Рим. Открита е през 1501 г. по време на строежа на път и се твърди, че е кръстена на обущаря или бръснаря Паскино. Той имал магазин наблизо и писал оплакванията и сатиричните си бележки за събития, които не харесвал, и ги прикрепял към статуята. Други граждани го последвали и традицията на писане станала популярна. Италианската дума pasquinata за „hanopi“ също произлиза от името на статуята. Статуята вероятно датира от 3 век пр.н.е. и изобразява Менелай с тялото на Патрокъл. Тя се намира на площад Паскино близо до площад Навона. Марфорио . Статуята вероятно датира от I век и е открита през XII век във Форума на Август, понякога наричан още Форум на Марс, на името на великия храм на Марс, от който се твърди, че статуята е получила името си. Идентифицирането ѝ все още е въпрос на спекулации (смята се, че е олицетворение на Тибър или Нил, или на бог Нептун ). Сега се съхранява в Капитолийските музеи в двора на Палацо Нуово (Новият дворец). Мадам Лукреция . Това е голям (висок около 3 метра) бюст, вероятно изобразяващ египетската богиня Изида или римската императрица Фаустина, съпруга на император Константин II. Името му произлиза от факта, че е бил посветен на Лукреция д'Аланьо, любовницата на крал Алфонсо Арагонски от Неапол . Статуята се намира на ъгъла между Палацо Венеция и площад Сан Марко . Това е единствената говореща женска статуя в Рим. Абат Луиджи (Абат Луиджи). Това е късноантична статуя, изобразяваща неизвестен римлянин в тога на съдия, кръстена на църковния настоятел на близката църква „Киеза дел Сантисимо Сударио деи Пиемонтези“, известна с това име. Тя е открита по време на разкопки в основите на Палацо Видони-Кафарели и е поставена на Пиаца Видони през 1924 г. Бабуино . Статуята изобразява бог Силен, лежащ на пиедестал на фонтан, и се намира на улицата, кръстена на него – Виа дел Бабуино. Тъй като богът е грозен и леко деформиран, му е дадено името бабуино, или по-скоро бабуино (павиан), защото може да се сравни с маймуна. Друга теория гласи, че статуята е получила името си от друго значение на думата бабуино, което също означава глупак, идиот, палячо, което би съответствало на името на статуята. Факино . За разлика от останалите, това е сравнително млада статуя. Създадена е по проект на Якопино дел Конте през 1580 г. и представлява водоносец. Поставена е от 1874 г. на Виа Лата на страничната фасада на Палацо Де Каролис. Лицето на мъжа е повредено от павета, хвърляни по статуята през годините, тъй като е била бъркана с Мартин Лутер заради шапката му.

Галерия

Вижте също Пиетро Аретино

Източници

Категория:Скулптури в Рим Категория:Политика на Италия Категория:Местно самоуправление