Христо Христев Стефанов е български художник.

Биография Роден е на 15 февруари 1931 г. в Бургас в семейството на актьорите Стефан Христов и Елена Йорданова-Гринберг. Родителите се установяват в Пловдив през 1935 г. и Христо постъпва в италианското училище „Виторио Алфиери“ в града през 1938 г.

Учи при проф. Ненко Балкански и проф. Панайот Панайотов. Завършва живопис през 1956 във ВИИИ „Николай Павлович“. От 1961 е член на Съюза на българските художници (СБХ).

Още от най-ранно детство животът на художника е свързан с Пловдив. Атмосферата и личностите на града са повлияли както светогледа му, така и много от темите в неговото творчество. Той е един от майсторите на знаменитата в края на 60-те и 70-те „пловдивска петорка“ заедно с Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев и Енчо Пиронков.

От 1985 г. е генерален директор на Държавно обединение „Изобразително изкуство“.

Христо Стефанов е съпруг на актрисата Мария Стефанова, с която са заедно от 1964 г. Той има две дъщери – от първия му брак е Морена Стефанова, която е историк, археолог и куратор, а от втория с Мария Стефанова – Елена Стефанова, която е художник като баща си.

Умира на 21 декември 2013 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.

Творчество Христо Стефанов работи в областта на изящните изкуства, живопис, стенни монументални изкуства, кино и театрална сценография. Автор е на абстрактни и реалистични произведения, натюрморти, портрети, стенописи, мозайки, витражи. Форматите му са от монументални до миниатюри.

Участва редовно в общите художествени изложби на СБХ от 1958 г. и в представителни изложби в чужбина. Излага свои живописни платна в Полша, Франция, Испания, Виена, Португалия, Корея (Сеул), Русия (Москва), Югославия, Молдова, Украйна, Турция, Чехия.

Създава множество живописни табла, сред които забележителните „Закуска в стария град“, „Реквием“, „Спомен“, „Портрет на Златю Бояджиев“, „Портрет на Любен Тенев“, „Портрет на Добрин Петков“, „Портрет на Дечко Узунов“, „Мария или сцената“, „Опит за полет“, „Вечеря в стария град“.

Автор е на повече от 40 монументални стенни творби, най-често за обществени сгради в столицата, страната и чужбина, по-важните от които са:

„Партията победителка“, пластична каменна мозайка (1969), Партиен дом в Пловдив, в съавторство с Енчо Пиронков, арх. Владимир Рангелов; Вираж, стъклобетон (1969), Партиен дом в Пловдив, в съавторство с Енчо Пиронков, арх. Владимир Рангелов; „Младост“, стенопис (1971), фреско в младежки хотелски комплекс „Орбита“, София, арх. Георги Стоилов; „Поет – пророк“, стенопис, фреско (1973), Национален музей „Христо Ботев“, Калофер; „Епопея на забравените“, стенопис, фреско (1974), дясната част от стенописа „Вазов и неговите произведения“ в Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, в съавторство с Георги Божилов, Йоан Левиев и арх. Мария Милева; „Заминаване“ и „Завръщане“, пластични мозайки (1976), подлез на Централна гара София; „Човекът и техническия век“, мозайка (1978), фасада на Дома на техниката, Карлово; „Борбите и победата на Партията“, мозайка, смалт и злато (1981), 660 кв. м – стена по контура на кръглата централна Тържествена (ритуална) зала, диаметър 42 м, размери около 131 х 5 м в интериора на Дом-паметник на БКП, Бузлуджа, в съавторство с Йоан Левиев, арх. Георги Стоилов; „Огънят“, стенопис, фреско (1981), зала №7 в Народен дворец на културата „Людмила Живкова“, Стенопис, фреско (1983), Централен дом на учителя, София; Мозайка (1983), фоайе на кафе-сладкарница на хотел „Добруджа“, курортен комплекс „Албена“; Стенопис, (1985) в Градски исторически музей в Брацигово; Стенопис, секо (1985) в бюрото на търговска фирма в Париж; Мемориал „Делчев род“, мозайки, двора на църквата Въведение Богородично в Благоевград, в съавторство с арх. Богдан Томалевски и скулптора Иван Нешев (1988).

Христо Стефанов е сценограф на редица театрални и оперни представления по творби на Димитър Талев, Недялко Йорданов, Георги Джагаров, Васил Друмев, Молиер, Шекспир, Пучини и други.

Негова е сценографията към нашумелите в миналото спектакли на режисьора Христо Христов – „Преспанските камбани“ и „Железният светилник“ (1965, театъра в Пловдив), както и на „Хамлет“ (1967, театъра във Варна реж. Николай Георгиев), „Тази малка земя“ от Георги Джагаров (1976, театъра в Пловдив).

Той е художник-постановчик на филмите „Иконостасът“ (1969) и „Наковалня или чук“ (1973).

Награди и отличия Христо Стефанов е носител на множество български и чуждестранни награди за живопис, монументални изкуства и сценография.

Удостоен е с: Орден Кирил и Методий І степен, Орден „Стара планина“ първа степен (2002), Почетното звание „Народен художник“ (1985), Златен медал „Достойному“ за особен принос в световното изобразително изкуство (учреден от Екатерина Велика, възстановен през 1985), Почетен член на Руската академия на изкуствата (2002).

Източници

Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г. Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г. Филип Зидаров. Христо Стефанов (1931 – 2013). Около масата, в Стария град. Вестник Култура – Брой 3 (2752), 24 януари 2014. Национален дворец на културата – Изкуство. „Огънят“

Категория:Български художници Категория:Български живописци Категория:Родени в Бургас Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Народни художници Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Носители на орден „Стара планина“