Лайън () са тип линейни крайцери на британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Всичко от проекта са построени два кораба: „Лайън“ (HMS Lion) и „Принцес Роял“ (HMS Princess Royal). Третият кораб „Куин Мери“ е построен по изменен проект и за това е отделен тип. Принадлежат към британските линейни крайцери от второ поколение. В сравнение с предшествениците си, линейните крайцери от типа „Индифатигъбъл“, имат по-мощно въоръжение и брониране. Имат активно участие в болшинството големи операции на Кралския флот.

Двата кораба провеждат остатъка от войната в патрулиране на Северно море и участват в огневото прикритие във Втората битка Хелголандския залив от 1917 г. През 1920 г. двата линейни крайцера са извадени в резерва и през 1924 г., съгласно условията на Вашингтонския морски договор, са предадени за скрап.

История на създаването През есента на 1908 г. британското Адмиралтейство е обезпокоено от донесенията на оръжейния завод в Ковънтри и от други източници, които съобщават, че Германия се готви да се възползва от съкращаването на британските корабостроителни програми и да се изравни с британския флот по брой на дреднаутите. От получените данни следва изводът, че към 1912 г. двете страни сумарно ще имат 21 линкора и линейни крайцера.

Фишър представя служебна записка на Първия лорд, в която дава своето виждане за ситуацията:

Оставката на Първия лорд накалява ситуацията. Заявленията на Адмиралтейството са внимателно разгледани, и по настоятелно искане на Е. Грей, премиер-министърът назначава повторно заседание на Кабинета на министрите. С определени условности, за да се успокоят критиците от Адмиралтейството, е утвърдена нова корабостроителна програма, която може да се нарече: „Ние имаме нужда от осем кораба и ние няма да чакаме“.

Обикновено проектът за новите броненосни крайцери въплъщава в себе си „крайцерската версия на броненосците“, а линейните крайцери са крайцерската версия на дреднаутите. Проектът за линейните крайцери от третатаВторо поколение, първото са: „Инвинсибълите“ и „Индефатигъблите“. серия (типът „Лайън“) представлява „крайцерската версия“ на супердредноута „Орион“, макар първоначално, в началото на 1909 г. да се планира залагането на крайцери, представляващи широко модернизирани крайцери от типа „Индифатигъбъл“.

Адмирал Фишър оставя поста на Първи морски лорд през 1910 г., но преди да си тръгне прави следващата стъпка. По негово настояване след няколко серии дредноути, въоръжени с 305-мм оръдия, залагат първия супердредноут „Орион“, носещ десет 343-мм оръдия. За новите линейни кораби е необходим и техен крайцерски вариант – линейни крайцери с новия калибър оръдия, това стават „Лайън“, „Принцес Роял“. „Куин Мери“ става „крайцерската версия“ на линкора „Кинг Джордж V“.

Осемте кораба от програмата от 1909 г. принадлежат към три типа, от които „Колосус“ и „Херкулес“ практически повтарят „Нептун“; четирите кораба на типа „Орион“ са съвършено нов тип, а „Лайън“ и „Принцес Роял“ са вариант на „Орион“ като линеен крайцер. Същото обществено мнение принуждава Адмиралтейството да разработва новите кораби с по-големи размери и мощност, за да се достигне количествено и качествено превъзходство над най-новите германски дредноути, намиращи се в стадий на проектиране.

Немските крайцери „Молтке“ и „Гьобен“ са увеличени кораби на типа „Фон дер Тан“ с издигнати кърмови кули и бордов залп от десет 280-мм и шест 150-мм оръдия, и имат 270-мм броневи пояс и 230-мм бронева защита на кулите.

Обаче тези детайли все още не са известни през 1909 г. Във Великобритания на „Молтке“ се приписват десет или дванадесет 11-инчови оръдия, разположени като на „Дредноут“, със 178-мм корабна броня. Като цяло е прието да се смята, че той има приблизително такива скорост и защита, каквато и британските крайцери, и по-многочислени, но по-малки оръдия на главния калибър. И „Лайън“ е проектиран като отговор на немците. Увеличението на скоростта, бронирането и калибъра на оръдията води до 40-процентно увеличение на водоизместимостта в сравнение с „Индефатигъбъл“ и ги прави най-големите военни кораби в света.Burt, p. 151 Външно те приличат на първите супердредноути серия 1910 г. от типа „Орион“ (с главен калибър 13,5 дюйма). Те са първите линейни крайцери, оборудвани с най-новите 13,5-дюймови оръдия (343 мм) на компанията „Викерс“. В конструкцията на тези линейни крайцери са отстранени някои от дефектите на предходната серия, такива като разположението на оръдейните кули не в ешелон, поради което те не могат да стрелят през палубата и имат ограничен сектор на обстрел. Това е предизвикано от големите размери и тегло на новите оръдия, което прави поставянето им по борда нецелесъобразно. За това и четирите кули на „Лайън“ са поставени в диаметралната плоскост, при това кула „Q“ се намира на мидъла.Burt, p. 154 Главният инженер, проектирал кораба – сър Филип Уотс – предполага възможността да се постави и пета кула, която да стреля над кърмовата кула, за което корабът следва да се удължи с три шпангоута (около 4 метра) и това би струвало малко – около фунта, а би добавило на кораба 25% огнева мощ. Но това решение не е използвано, главно поради съмнения за възможностите то да се осъществи.

Конструкция

Крайцерите от типа „Лайън“ са чувствително по-големи, отколкото крайцерите в предходната серия: „Индефатигъбъл“. Те имат обща дължина 700 фута (213,4 метра), максимална ширина (27 ма), газенето при пълна водоизместимост е 32 фута и 5 дюйма (9,9 метра). Нормалната водоизместимост е (), пълната е (), с 8000 дълги тона (8100 т) повече, отколкото при „Индефатигъбъл“. Метацентричната височина съставлява 6 фута (1,8 метра) при пълно натоварване (с нефтеното гориво).Roberts, pp. 43 – 44

Този проект съдържа три грешки. Отказът от кула „X“ вместо кула „Q“, с цел осигуряване на място за допълнителни котли, води до ограничаване на сектора на обстрел до 120° по всеки борд, вместо 350°,В превода на Паркс възможно има печатна грешка – секторът на стрелба за кърмовите кули при „Орион“ съставлява 300°. който се осигурява при кърмови курсови ъгли. Съхраняване на разположението на мачтите и комините, като на „Орион“, при което коминът закрива мостика и мачтата, при която само шест котела влизат в този комин, а на „Лайън“ те вече са 14. Единствената причина за поставянето на мачта там, където трябва да има комин, при „Дредноут“, „Херкулес“, „Орион“ и „Лайън“ се заключава в това, да се съхрани нейното традиционно предназначение като опора за лодъчната кран-балка: това позволява да се икономисат 60 – 80 тона тегло. При „Лайън“ тя трябва да бъде пред комина, за да се отстрани неудобството от топлината и дима – този проблем го има още при „Дредноут“. Мостикът е поставен на покрива на бойната рубка – за последен път на британски военен кораб.

Всички тези грешки се потвърждават по време на предварителните изпитания, когато постът за управление, разположен на марса, се оказва непригоден, а опорите на мачтата така се нагряват, че качването по тях е невъзможно, когато корабът плава на пълен ход.

Разположението на жилищните помещения при „Лайън“ и „Принцес Роял“ е частично завръщане към това, което е прието на „Дредноут“: адмиралските и офицерските каюти са разположени в носовата част близо до мостика и бойните постове за управление с кватердек в средата на кораба; екипажът се намира две палуби по-долу от броневата палуба без илюминатори, с изключение на няколко старшински каюткомпании в носовата и кърмовата части по десния борд. Такова разположение има очевидните преимущества във военно време, но създава голямо неудобство за екипажа – матросите са недоволни от измененията в традиционното разположение на кватердека. На „Куин Мери“ се връщат към предишното разположение, когато офицерските каюти се намират в кърмата, а матросите – в носа. „Инвинсибъл“ „Индифатигъбъл“ „Лайън“ „Орион“Година на залагане/влизане в строй 1906/1908 1909/1911 1909/1912 1909/1912Мощност на , к.с. (скорост, възела)41 000 (25) 44 000 (25) 70 000 (27) 27 000 (21)Размери172,8×23,9×8,0 179,8×24,4×8,1 213,4×27×8,4 177,1×27×8,4Теглова разпределение, в проценти спрямо нормалната водоизместимостРазчет според британската системаВ дълги тонове.Бронята на кулите е включена в частта въоръжение.Корпус и съдови механизми 6200 35,94% 7000 37,4% 9660 36,5% 7950 35,3%Брониране 3460 20,06% 3735 19,9% 6400 24,2% 6460 28,7%Съдова енергетична установка 3390 19,65% 3655 19,5% 5290 20,0% 2420 10,8%Въоръжение с кулите 2440 14,14% 2580 13,8% 3220 12,1% 4000 17,8%Гориво 1000 5,8% 1000 5,3% 1000 3,8% 900 4,0%Екипаж и провизии 660 3,83% 680 3,6% 805 3,0% 670 3,0%Запас водоизместимост 100 0,58% 100 0,53% 100 0,4% 100 0,4%ОБЩО 17 250 100% 18 750 100% 26 475 100% 22 500 100%

Корпус „Лайън“ има корпус с развит полубак, стигащ до гротмачтата. Форщевенът си остава все така издаден, макар да няма ярко изразения таранен профил. Височината на надводния борд при нормална водоизместимост по носа е 9,14 м, на мидъла 7,62 м и на кърмата 5,79 м. Общата височина на борда в района на мидъла от кила до спардека е 16,15 м, което е с 1,3 м повече, отколкото при „Индифатигъбъл“. Отношението L/B=7,9, против 7,37 при „Индифатигъбъл“ и 6,95 на „Зайдлиц“. При пълна водоизместимост увеличаване на газененето с 1 см съответства на увеличение във водоизместимостта с 38,6 т.

Корпусът е разделен от водонепроницаеми прегради на 22 отсека. Двойно дъно се простира на 76% от дължината на кораба. Способът за набор на силовите съединения на корпуса е смесен.

Изчислената метацентрична височина при пълен товар (без запас нефт) е 1,52 м (за „Индифатигъбъл“ – 1,19 м). Реално за „Лайън“ е 1,53 м, а за „Принцес Роял“ – 1,54 м.

Корабите имат добри мореходни и ходови качества – леко и спокойно държат курса. Периодът на бордовото люлеене съставлява 12 секунди. За намаляване на люлеенето са поставени скулови килове. Кърмата има дълъг подзор, където са поставени двата паралелни балансирни руля, окачени без опорни пети и кронщейни. Линейните крайцери от типа „Лайън“ са маневрени кораби с доста малък тактически радиус на циркулацията. В същото време те са трудно управляеми при движение с кърмата напред.

Всеки крайцер е снабден с един парен полубаркас с дължина 15,2 м, един ветроходен полубаркас с дължина 11 м, един баркас, 4 спасителни катера: три с дължина 10,4 м, един с дължина 9,14 м, 2 гички с дължина 9,14 м, 3 велбота и едно динги с дължина 4,9 м.

Крайцерите имат три 6,35-тонни адмиралтейски безщокови котви, една 2,13-тона котва без щок и четири 0,254-тонни (стоп-анкера и верп).

Въоръжение Артилерийско въоръжение