Галин Христов Малакчиев е български скулптор.
Биография Галин Христов Малакчиев (истинско име Георги Христов Малакчиев) е роден на 20 ноември 1931 г. в Русе в семейството на кавалерийски офицер. Прогимназиално образование получава последователно в Сливен, Добрич и София. През 1949 г. завършва Пета мъжка гимназия „Васил Левски“ в София. През периода 1949 – 1951 г. работи като оксиженист на строежа на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. По време на работата си по строежа на библиотеката се научава да работи ковано желязо, още преди да е станал скулптор. Още от това време започват „закачките“ му със социализма - поставя „щръкнал член“ на петметрова скулптура на Строителя на социализма, която е поставена във фоайето на библиотеката, между торбите с цимент. Освен това чрез маркуч закрепя члена на Строителя на социализма за водната пожарогасителна помпа. След това заминава в казарма.ArtPrice.bg Арт Енциклопедия. Галин Малакчиев (1931 – 1987) От 1954 г. учи във ВИИИ „Николай Павлович“, първоначално при доц. Михаил Кац до 1957 г., после продължава и завършва Скулптура при проф. Любомир Далчев през 1961 г. Дипломната му работа „Момче с лък“ е посрещната с възхищение от членовете на комисията в Академията.
От 1973 г. Малакчиев живее и работи в село Батулия. Умира в болница в Нови Искър на 17 април 1987 г.
Творчество Работи кавалетна и монументална скулптура и витраж. От 1962 г. участва редовно в общите художествени изложби на СБХ и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина – Франция, Испания, в световно младежко биенале в Париж (1963). На ЕКСПО 1970 в Осака, Япония, е представена композицията му „Орфей“.
Взима участия в ОХИ „Малка пластика“, представя композицията „Пегас“ на Второто биенале на малката пластика в Будапеща.
През 2012 г. скулптурата на Малакчиев, наречена „Африка“, изчезва от оригиналното си местоположение пред общежитията на 4-ти километър в София. Оттогава работата е в неизвестност.
Създател е на монументалните и декоративни творби: „Пълнолетие“ (1961), „Момче с лък“, градинката пред хотел „Рила“ в София (1961), „Цирков артист“ (1966) Релеф „Атлети“, видим бетон, западната фасада на Зала „Фестивална“ в София, арх. Иван Татаров и арх. Дончо Владишки (1968), „Лиляна Димитрова“, фигура пред СГХГ, В периода 1969 – 70 г. създава пластиката „Хирошима“, декоративни пластики за завод „Вида“. „Светлина“, стъклобетонна декоративна решетка във фоайето на ВМЕИ – Варна (1968) Декоративна стена, Централна гара София, арх. Милко Бечев (1976), „Октомври 1917“ на ОХИ, посветена на 60-годишнината на Октомврийската революция в Русия (1977), Декоративна пластична фасадна колона „За Буквите“, околното пространство на Народен дворец на културата „Людмила Живкова“, арх. Атанас Агура (1985).
Отличия Почетно звание „заслужил художник“ (1986)
Източници
Литература Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977. Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.
Категория:Заслужили художници Категория:Български скулптори Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Носители на награда „Иван Лазаров“ Категория:Родени в Русе Категория:Починали в Нови Искър