Мария Иванова Милева е българска архитектка.
Биография Родена на 18 май 1926 г. в София в семейството на художника Иван Милев и оперната певица Катя Наумова. След смъртта на Иван Милев на 25 януари 1927 г. майка ѝ се омъжва повторно за архитект Христо Берберов.
Членка на Работническия младежки съюз (РМС) от 1942 г., а на Българската комунистическа партия (БКП) от 1964 г.
Въпреки че рисува добре, по съвет на втория си баща – архитект, тя не кандидатства в Художествената академия. Започва да следва архитектура в Истанбул в края на войната по време на краткия си първи брак с Благой Попйорданов, който е вицеконсул в града. Завършва архитектура през 1951 г. в Държавната политехника. Работи (1951 – 1972) в „Главпроект“, София. Завежда отдел „Синтез на архитектурата с монументалните изкуства“ в Министерство на строежите и архитектурата (1972 – 1977). Главен секретар на Съюза на архитектите в България (1977 – 1981).
Омъжва се повторно за скулптора Стою Тодоров. Имат двама синове – арх. Александър Тодоров и арх. Иван Тодоров.
Проекти Проектира обществени сгради, градоустройство и други. Работи активно за осъществяване на синтез на архитектурата с монументалните изкуства. Паметник на Петко войвода, Хасково, в съавторство със скулптора Стою Тодоров (1958); Ресторант „Орфей“ и бунгала, курортен комплекс Слънчев бряг (1963); Паметник на партизански отряд „Народен юмрук“, с. Добра поляна, Бургас (област), в съавторство със скулптора Стою Тодоров (1964); Дом на съветите (Градски народен съвет) в Димитровград, ръководител на проектантския колектив (1965); Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (1972); Градоустройствен план на Елена (1972); Входен монумент на магистрала за Айтос със скулптора Надежда Петренко (1979); Мемориален ансамбъл „Георги Димитров и неговите дела“ в Кърджали, в съавторство с арх. Георги Берберов и скулптора Стою Тодоров (1981); Паметник на ремсистите в Хасково, в съавторство с арх. Георги Берберов и скулптора Стою Тодоров (1983); Множество жилищни сгради, жилищни комплекси, хотелски комплекси и други; Оформя изложбени търговски и панаирни палати в Солун (1963), Лайпциг (1964), гр. Алжир (1969, 1971), Кипър, Египет, Бърно, Пловдив (1976, 1977), Барселона (1980) и други.
Награди и отличия „Народен орден на труда“ сребърен (1963), „Народен орден на труда“ златен (1974), Почетно звание „заслужил архитект“ (1981).
Източници
Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981. Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г. Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987. Любовта на Катя Наумова жари в женските очи от платната на Иван Милев По материали, предоставени на Диана Рамналиева от арх. Александър Тодоров. ZaKazanlak.bg, 31 май 2016 г. Александър Тодоров, Иван Милев в паметта, София, януари 2007 г. Култура, бр. 25 (2905), 30 юни 2017.
Категория:Български архитекти Категория:Заслужили архитекти Категория:Членове на БКП Категория:Родени в София Категория:Починали в София