Руско (Русчо) Димитров Димитров е български офицер, генерал-майор, командир на рота от 43-ти пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дружина от 33-ти пехотен свищовски полк и 37-и пехотен пирински полк, началник на Оперативната секция при Щаба на 10-а пехотна беломорска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 7-а пехотна рилска дивизия (1930).
Биография Руско Димитров е роден на 17 януари 1882 г. в Бяла черква, Княжество България. През 1903 година завършва 24-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище е произведен в чин подпоручик от пехотата, от 1906 г. е поручик, а от 1910 г. е капитан. Служи в 7-и пехотен преславски полк и Школата за запасни офицери. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на рота от 43-ти пехотен полк.ДВИА, ф. 014 (Русчев, Русчо Димитров (1882 – ?)) През 1914 г. е назначен за командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) капитан Димитров командва дружина от 33-ти пехотен свищовски полк, през 1916 г. е назначен за началник на Оперативната секция при Щаба на 10-а пехотна беломорска дивизия в Гюмюрджина, на 27 февруари 1917 г. произведен в чин майор, а в периода 1917 – 1918 е командир на дружина от 37-и пехотен пирински полк.
През септември 1918 г. е назначен за началник Оперативна група в Щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия, а на 20 август 1919 г. е произведен в чин подполковник, през 1920 г. завършва Военната академия. В периода от 1923 до 1927 година е помощник-командир на 4-та пехотна преславска дивизия в Шумен и началник на същата, като на 6 май 1925 г. е произведен в чин полковник. През 1930 г. полковник Руско Димитров е назначен за командир на 7-а пехотна рилска дивизия, след което служи в 37-и пехотен полк и като началник на секция във 2-ра армия. През 1931 г. е уволнен от служба. Произведен е в чин генерал-майор.
Вече офицер от запаса, генералът е удостоен с почетното звание „Почетен гражданин на Радомир“.
Женен е за писателката и поетеса Олга Славкова, дъщеря на другаря на Христо Ботев Никола Славков.
Военни звания Подпоручик (1903) Поручик (1906) Капитан (1910) Майор (27 февруари 1917) Подполковник (20 август 1919) Полковник (6 май 1925) Генерал-майор
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас (1917) Народен орден „За военна заслуга“ V степен, на военна лента, с корона (1921)
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1903) Военна академия (до 1920)
Бележки
Източници
ДВИА, ф. 014 (Русчев, Русчо Димитров (1882 – ?))
Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Двадесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Почетни граждани в България Категория:Радомирци Категория:Родени в Бяла черква