Милю Ангелов Гаделев (Гъделев) е български партизанин, политически офицер, генерал-майор.
Биография Роден е на 25 май 1908 г. в Борисовград. Завършва Педагогическото училище в Казанлък. От 1930 г. е член на БКМС. Секретар е на районния комитет на Комсомола. От 1933 г. е член на БКП. Между 1931 и 1932 г. е учител в селата Тракиец и Православен. Уволнен е през 1933 г. за комунистическа дейност. До 19 май 1934 г. е общински съветник в Първомай. Тогава е арестуван и осъден на 12,5 години затвор. Освободен е през 1940 г. Тогава става член на РК на БКП в Първомай. През 1941 г. става партизанин и политкомисар на дружина „Райчо Кирков“, част от втора родопска бригада „Васил Коларов“.
Участва в установяването на комунистическата власт в Пловдив. В деня след Деветосептемврийския преврат от 1944 година влиза с дружината си в село Новаково и „осъжда“ на смърт кмета и група селяни, но саморазправата е предотвратена от случайно пристигнал партиен функционер, като са убити само един или двама души.
От 1944 до 1947 г. е първи секретар на Околийския комитет на БКП в Първомай. Влиза в българската армия през 1947 г. като инструктор. Между ноември 1947 и януари 1948 г. е курсант. От януари 1948 до януари 1949 г. е началник на организационно отделение. След това е секретар на партийния комитет на Министерството на народната отбрана (януари 1949-юни 1950), както и началник на политическия отдел на обединение. Бил е началник на Организационния отдел на Главното политическо управление на българската армияБосев, И. Всеки със съдбата си. Записки на един о.з. полит. офицер. Изд. Булгарика, 1997, с. 92. От май до декември 1951 г. е началник на политическия отдел на втора българска армия. В периода декември 1951 – септември 1954 г. учи във Висшата партийна школа. От септември 1954 до декември 1955 г. е временен началник на организационно-инструкторското отделение на Висшата партийна школаПротокол № 187 от 8 септември 1959 г., с.179. Между 1955 и 1962 г. е секретар на партийната организация в Главното политическо управление на българската армия. От 1950 г. е полковник, а от 19 септември 1959 г. е генерал-майор. След като се уволнява от армията става член на бюрото на Контролно-ревизионна комисия на Градския комитет на БКП в София. С указ № 922 от 11 май 1978 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Носител е още на ордени „Народна република България“ – I ст. (два пъти), „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – III ст. (два пъти), „9 септември 1944 г.“ – ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1983), съветски орден „Червено знаме“ и другиАврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 367. Умира през 1990 г.
Източници
Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Партизани от Втора родопска бригада Васил Коларов Категория:Български учители Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Български комунисти Категория:Български политически офицери Категория:Родени в Първомай Категория:Възпитаници на Профилираната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (Казанлък)