Петко Златанов Татаров е български архитект.
Биография Роден е на 14 ноември 1925 г. в село Смилец, окръг Пловдив (по настоящем област Пазарджик).
Включва се в качеството на доброволец през първата фаза в края на Втората световна война срещу Германия, в Сърбия и Унгария.
Завършва гимназия „Нешо Бончев“ в град Панагюрище. Работи няколко години като преподавател в Панагюрище и в Пловдив, след което заминава да учи кинорежисура в Москва. Междувременно кандидатства архитектура във Висшия инженерно-строителен институт в Ленинград, където завършва с отличие архитектура специалност „Градоустройство“ през 1959 г.
Работи в „Софпроект“ (1960 – 62), в град Бамако, Мали (1962 – 64), главен проектант в „Главпроект“ (1964 – 66), директор на Научния център при Комитета по туризма (1973 – 1978), дългогодишен директор от 1978 г. на проектантския институт КНИПИ „Металпроект“.
От създаването на Съюза на архитектите в България, през март 1965 г. е избран за негов главен секретар, преизбран през 1968 г. Участва в инициирането на членството на Съюза на архитектите в България към Международния съюз на архитектите (UIA) през 1967 г., с което се създават възможности за контакти и „отваряне“ на българската архитектура към света и към експериментиране на по-леките, модерни форми. Участва, заедно с арх. Георги Стоилов, арх. Димитър Ганев и арх. Методи Писарски в българската делегация на конгресите на Международния съюз на архитектите в Париж (1965 г.), Прага (1967 г.), в Буенос Айрес (1969 г.), а през 1972 г. Варна посреща поредния конгрес на Международния съюз на архитектите. Известни архитекти от Бразилия (Оскар Нимайер), Франция, Белгия, Гърция, с по-модерно отношение към силуета и материалите, посещават България, създава се поле за обмяна на виждания, опит и интензивни творчески контакти.
Изработва генерални планове за градовете Мопти и Сегу в Мали и проектира административни сгради в град Бамако, Мали (1964). Ръководител е на колектива, проектирал реконструкцията на квартал Лозенец в София (1964 – 65).
В колектив с видни български скулптори по негови архитектурни проекти са създадени многобройни монументални архитектурно-скулптурни композиции и паметници в България: паметник на Алеко Константинов на лобното място на писателя по пътя между Пазарджик и Пещера, със скулптор проф. Александър Занков (1967); паметник на Георги Димитров в Рудозем, със скулптор Величка Белиева (1969); паметник на Лиляна Димитрова в Пловдив, със скулптор Пенка Минчева (1969); паметник „На падналите в съпротивата 1941 – 1944“ („За Свободата“) в село Кайнарджа, (Силистренско), със скулптор Александър Дяков (1969); паметник на Христо Дончев в село Кайнарджа, (Силистренско) със скулптор Георги Чапкънов (1974); мемориален комплекс „Георги Бенковски“ в Копривщица, със скулптор Христо Танев (1976); паметник на Петко Войвода в Крумовград, със скулптор Петър Петров.
Работил е също и със скулпторите Александър Апостолов и Надя Петренко.
По негови проекти или под негово ръководство са изградени многобройни административни сгради, спортни зали, търговски, културни и ваканционни комплекси в България и в чужбина.
Награди и отличия 1983 г. – Орден „Народна република България“ – ІІІ степен; 1984 г. – Почетно звание „Заслужил архитект“; 1985 г. – Орден „Народна република България“ – ІІ степен.
Литература Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968. Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977. Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981. Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г. Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.
Категория:Български архитекти Категория:Заслужили архитекти Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен Категория:Родени в област Пазарджик Категория:Починали в Париж