Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (; ) е международна конвенция, приета от Съвета на Европа през 1992 г., която защитава малцинствените езици и традиционните регионални езици в Европа. Обхваща езици, които са традиционно използвани на територията на дадена държава, но се използват от малцинство и се различават от официалния език. Това изключва езиците на мигрантски общности, както и диалекти на официалния език.Част Ι Член 1

Целта на Хартата е съхраняването и популяризирането на историческите регионални и малцинствени езици като част от културното богатство в Европа. Държавите, ратифицирали Хартата се задължават активно да поощряват употребата на тези езици в образованието, администрацията, медиите, културния, икономическия и обществения живот. The objectives of the European Charter for Regional or Minority Languages – Съвет на Европа Хартата предвижда широк кръг от възможни мерки и действия, чрез които да бъдат защитена и поощрявана употребата на регионални и малцинствени езици, както и две нива на защита. Всяка ратифицираща държава трябва да приложи по-ниското ниво на защита към езиците, които декларира. Може допълнително да се приложи и по-високото ниво на защита, като изпълни поне 35 от предписаните възможни мерки.

Към януари 2018 г. Хартата покрива с различна степен на защита общо 79 езика, използвани от 203 езикови общности или малцинства. Българският език е обявен като регионален или малцинствен език в пет държави: Румъния, Словакия, Сърбия, Украйна и Унгария. Languages covered by the European Charter for Regional or Minority Languages (Списък езици, покрити от Хартата към 1 януари 2018)

От 47-те държави в Съвета на Европа, 25 са ратифицирали Хартата, а други 8 са подписали, но не са я ратифицирали. България е сред неподписалите.Списък с държави, подписали и ратифицирали – Съвет на Европа

Приложение на Хартата по държави Държава Ратификация Езици, към които е приложена Хартата АвстрияДекларация на Австрия към Съвета на Европа. Австрия ратифицира Хартата по отношение на всеки език в конкретни провинции. АрменияДекларация на Армения към Съвета на Европа Босна и ХерцеговинаДекларация на Босна и Херцеговина към Съвета на Европа ГерманияДекларация на Германия към Съвета на Европа ДанияДекларация на Кралство Дания към Съвета на Европа Дания не прилага Хартата към фарьорския и гренландския език, но ги признава за основни езици редом с датския съответно на фарьорските острови и в Гренландия. ИспанияДекларация на Испания към Съвета на Европа КипърДекларация на Република Кипър към Съвета на Европа ЛихтенщайнДекларация на Лихтенщайн към Съвета на Европа Люксембург НидерландияДекларация на Нидерландия към Съвета на Европа НорвегияДекларация на Норвегия към Съвета на Европа Обединено кралствоДекларация на Обединеното Кралство към Съвета на Европа ПолшаДекларация на Полша към Съвета на Европа РумънияДекларация на Румъния към Съвета на Европа СърбияДекларация на Сърбия към Съвета на Европа СловакияДекларация на Словакия към Съвета на Европа СловенияДекларация на Словения към Съвета на Европа УкрайнаДекларация на Украйна към Съвета на Европа Украйна прилага Хартата „към езиците на следните етнически малцинства“: УнгарияДекларация на Унгария към Съвета на Европа ФинландияДекларация на Финландия към Съвета на Европа ХърватияДекларация на Хърватия към Съвета на Европа Черна гора ЧехияДекларация на Чешката Република към Съвета на Европа ШвейцарияДекларация на Швейцария към Съвета на Европа ШвецияДекларация на Швеция към Съвета на Европа

Източници

Категория:Договори на Съвета на Европа Категория:Конвенции Категория:1992 година в Европа