Ангел Константинов РобевПонякога фамилията е назовавана и като Робе. е виден български възрожденец, лекар и общественик.
Биография Роден е на 24 август 1867 година в Охрид. Виден представител е на издигнатата възрожденска фамилия Робеви. В 1886 година завършва средното си образование в Атина. След това заминава да следва в Лайпциг, където завършва медицина в 1890 година. По време на студентството си е член на българската секция на Славянското дружество. По това време създава трайно приятелство със Стефан Ватев. След дипломирането си д-р Робев в продължение на 17 години е екзархийски училищен лекар в Македония.
След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година д-р Робев се грижи за създаденото в Битоля сиропиталище. В 1908 година е един от създателите на конституционния клуб в Битоля.
По време на Междусъюзническата война в 1913 година сръбските войски, които нахлуват в Битоля мобилизират населението, включително д-р Робев. След това с идването на българите в Македония в 1915 – 1916 година Ангел Робев е назначен за началник на здравната служба в Битоля. Остава за кратко на службата, защото след като Вардарска Македония остава в Югославия, заминава за Свободна България в 1916 година заедно със сина си Теодосий Робев, където се установяват в София.
В София д-р Ангел Робев е назначен за началник на вътрешното отделение на Трета военна болница със съдействието на д-р Ватев. В същото време д-р Робев завежда санаториума за болни офицери в Княжево. След това в 1917 година става лекар в Школата за запасни офицери, а по-късно – във Военното училище. За отличия и заслуги през войната е награден с народен орден „За гражданска заслуга“, V степен.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 317
През януари 1919 година получава тревожни новини за заболяване на дъщеря му Елза, която живее в Битоля и д-р Ангел Робев се завръща в Битоля, но веднага е арестуван от новите сръбски власти заради пробългарската си дейност. Осъден е на 10 години затвор, като излежава част от присъдата си в скопския затвор Куршумли хан. Помилван е в 1922 година по време на широка амнистия. След това д-р Робев продължава лекарската си дейност в Битоля, но избягва политическа дейност.
В 1930 година основава дружество на лекарите и става негов пръв председател. В 1939 година Лайпцигският университет го удостоява със званието „доктор хонорис кауза“. На 10 октомври 1940 година Софийският университет също го отличава и му поднася почетната значка на университета.
Д-р Ангел Робев работи повече от половин век като лекар в Битоля, също като баща си. Най-дълго е училищен лекар. От годишните му отчети личи начинът му на работа, като по време на работата си като лекар в пансиона към мъжката гимназия в Битоля прави подробен анализ на условията за живот на учениците, на базата на които постепенно се подобрява болничната база.
Умира в 1948 година.
Фамилия Д-р Ангел Робев е син на д-р Константин Робев и внук на Ангел Робев. Потомството на д-р Ангел Робев включва двама сина – Константин и Теодосий.
Бележки
Категория:Родени в Охрид Категория:Български лекари от Македония Категория:Робеви Категория:Починали в Битоля Категория:Български общественици от Македония Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Учители в Битолската българска класическа гимназия Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Лайпцигския университет