Ветрен (град)

Вѐтрен (изписване до 1945: Вѣтренъ) е град в Южна България, Пазарджишка област, община Септември. По данни на НСИ населението му е .

География Ветрен се намира между височините на изток от рида ВетренДо 1989 г.– Еледжик. Градът е разположен край Паланката – на изхода на прохода Траянови врата, в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид.

Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух.

Наименование Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен.

По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име).

История

В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на Мария Терезия. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична църква със следи от стенописи.

Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско.

По разказ на немският пътешественик от 16 век Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане

Френският поет Алфонс дьо Ламартин пише отделя специално внимание на селото в пътеписа от своето преминаването през българските земи (1832/1833 г.), тъй като лежи болен известно време във Ветрен:

При избухването на Балканската война през 1912 г. двама ветренци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1

На 29 април 2003 г. Ветрен е обявен за град с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003).

Религии

Жителите на град Ветрен са православни християни.

Обществени институции Църква „Свети Николай“ Народно читалище „Христо Смирненски – 1904“ с фолклорен танцов състав ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ Детска градина „Приказно вълшебство“ Пенсионерски клуб Футболен клуб „Вихър“ До 2015 г. в града функционира Дом за медико-социални грижи за деца.

Култура През 2005 г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата „Женско царство“ под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище „Христо Смирненски“ във Ветрен, на сцената на читалище „Васил Левски“ във Велинград, 2 пъти на сцената на младежкия дом в Септември и в село Сестримо. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти.

Редовни събития Един от най-тачените празници във Ветрен е Гергьовден и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват.

Друго интересно събитие е традиционният събор, който е бил на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той се провежда около средата на август (най-често в третата събота на месеца или около датата 17 август) в местността „Паланката“ – на няколко километра от Ветренския язовир. Съборът трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. С него се отбелязва и годишнината от знаменитата битка при Траянови врата. Често гости и спонсори на събора са били италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Стилиян“, в който са били настанени около 80 деца до 3-годишна възраст.

Литература и интересни факти В разказа на Иван Вазов „Иде ли?“* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов научава историята, отседнал във ветренска странноприемница.

Захари Стоянов пише за Ветрен в „Записки по българските въстания“. Александър Стамболийски е работил като учител във Ветрен в училището „Св. св. Кирил и Методий“, а гробът му се намира в мавзолея на югозапад от родното му село Славовица на връх Янини ливади от рида Ветрен, на около 4 км от град Ветрен в посока север-северозапад. Ветрен е посещаван от много известни пътешественици – Бенедето Ламберти (1534), Вранчич през 1553 г. превежда Ветрен на латински Ventosus (което означава „Ветърний“), Герлах през 1578 г. го превежда на немски in der Luft (във въздуха). Алфонс дьо Ламартин (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го малария. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча „Вечна признателност към Ламартин“ и в читалище „Христо Смирненски“ Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин. През 1941 г. германският фелдмаршал Вилхелм Лист посещава Ветрен.

Личности Страхил войвода – български хайдутин и войвода от XVII век; Стефан Карчев (1850 – 1956) – участник в Кресненско-Разложкото въстание, председател на Ветренското читалище и учител; Ангел Божинов – поборник, участник в Априлското въстание и опълченец в Руско-турската война. Починал 1916 г. отец Димитър Лютаков (1820 – 1876) – участник в Априлското въстание, делегат на Оборищенското събрание; Георги Лютаков (1840 – 1912) – участник в Априлското въстание, делегат на Оборищенското събрание; Георги Стефанов Бельовски – участник в Априлското въстание, делегат на Оборищенското събрание; Илия Пенев Йовков – участник в Сръбско-турската война 1876 г. Опълченец. През 1923 г. обявен за почетен гражданин на Габрово.Документи за Илия Пенев Йовков: 1. НМШБс, инв. №1067 2. НБКМ-БИА, кол.47-I, п.д. 391. 3. ЦДИА, ф. 166, оп. 1, а.е. 1057, л. 12. 4. МВНОБ-Пловдив, инв. № II-414.Литература за Илия Пенев Йовков: 1. Руменин, Р. Българското опълчение 1877 – 1878. Личен състав, С., 1978, № 6971 2. Списък на пенсионери …, стр. 24, 25. 3. Стефанова, Мария-Тоска. Документи за опълченци от Габрово – ГМСБ, Т. 4, Варна, 1978, стр.175, № 26 4. Риндова, Б. Участници от Пазарджик в Българското националноосвободително движение и борбите на другите балкански народи (1820 – 1878). ИМЮБ, т. 14, стр. 177 – 178. Нестор Илиев – Македоно-одрински опълченец (22 г.): 29 септември 1912 – 10 август 1913 г. Награден със сребърен медал; Иван Стоянов – Македоно-одрински опълченец (21 г.) в III отделение, 2-ра рота на 13-а Кукушка дружина от 3 март 1913 до 10 август 1913 г. Награден с орден за храброст; Златко Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19 Славейко Василев (1879 – 1944) – офицер и политик; Старозагорски митрополит Галактион (Георги Табаков); Николай Пешалов – световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести; Борис Балабанов – български юрист, специалист по застрахователно право, до 1992 г. съдия във Върховния съд на Република България; Васил Байлов – художник и иконописец.

Кухня Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е тепси кебап.

Тепси кебап е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо – по-мазно, от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), черен дроб, праз лук – ситно нарязан, кисело зеле – нарязано и сварено, ориз – сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето – заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб.

Спорт Футболен клуб „Вихър“ (Ветрен) е отбор играещ в пазарджишката 4-та дивизия. Основан е през 1957 година под името „Петър Зарчев“. През 1987 година на полусезона клубът спира участието поради липса на средства. След 11 години, през 1998 година, отборът е пресъздаден под името „ФК Вихър – Ветрен“. Тимът започва от последната 5 дивизия на България – „Б“ ОФГ Пазарджик. Още същата година успява да стане първи след сезон без загуба.

Източници и бележки

Библиография Селимски, Л. – Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. – В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97 – 99.

Външни препратки

Радио и телевизия във Ветрен