Захир Райхан

Захир Райхан () е бангладешки писател и режисьор. Известен с документалния си филм Stop Genocide, направен по време на войната за освобождение на Бангладеш. Получава награда Екушей Падак през 1977 г. и награда Ден на независимостта през 1992 г. от правителството на Бангладеш.

Биография Райхан е роден на 19 август 1935 г. в село Майпур, в област Фени. След разделянето на Британска Индия през 1947 г., той заедно с родителите му се връщат в селото си от Калкута. Получава бакалавърска степен в Бенгалския университет в Дака.

Професионална кариера Райхан получава следдипломна квалификация в бенгалска литература. Заедно с литературните творби, Райхан започва да работи като журналист, когато се присъединява към Югер Ало през 1950 г. По-късно той работи във вестниците „Капхара“, „Янтрик“ и „Кино“. Редактор на Probaho през 1956 г. Първата му сбирка от кратки разкази, озаглавена Suryagrahan, е публикувана през 1955 г. Работи като асистент-режисьор на филма на Jago Hua Savera през 1957 г. Това е първото му пряко участие във филм. Подпомага Салахудин във филма Je Nadi Marupathe. През 1960 г. прави режисьорски дебют с филма си Kokhono Asheni, който излиза през 1961 г. През 1964 г. прави първия цветен филм на Пакистан – Sangam и завършва първия си филм през следващата година.

Активен поддръжник на Езиковото движение от 1952 г. и присъства на историческата среща на Амтала на 21 февруари 1952 г. Ефектът на Езиковото движение е толкова силен, че го използва като предпоставка за своя забележителен филм Jibon Theke Neya. Райхан участва и в масовото въстание през 1969 г. в Източен Пакистан. През 1971 г. се присъединява към войната за освобождение на Бангладеш и създава документални филми по темата. По време на освободителната война, Райхан отива в Калкута, където е показан неговият филм Jibon Theke Neya. Неговият филм е много добре приет. Макар да е във финансови затруднения по онова време, той дарява всичките си пари от Калкута, показвайки доверието си за свободата на бойците.Akhono Obohelito Zahir Raihan Hossain, Amzad. The Daily Prothom Alo, 17 август 2006

Личен живот Райхан е женен два пъти – за Сумита Деви през 1961 г. и за Шучонда през 1968 г., като и двете са филмови актриси. От Сумита има двама сина – Бипул Райхан и Анол Райхан. С Шучонда, също има двама сина – Опу Райхан и Топу Райхан.

Изчезване Райхан изчезва безследно на 30 януари 1972 г., опитвайки се да намери брат си, писателя Шахидула Кайзер, който е пленен и убит от пакистанската армия и / или местни колаборатори през последните дни на освободителната война. Смята се, че Захир Райхан е бил убит с много други, на път за Мирпур, предградие на столицата Дака, когато въоръжени колаборатори на Бихари и войници от пакистанската армия, започват стрелба по тях от засада.

Източници

Категория:Бангладешци Категория:Писатели Категория:Режисьори Категория:Журналисти Категория:Безследно изчезнали Категория:Култура на Бангладеш Категория:Родени в Бангладеш