Куин Мери (линеен крайцер, 1912)

Куин Мери () е линеен крайцер на Британския кралски флот, от времето на Първата световна война.

Планиран е като трети кораб от типа „Лайън“, но поради направените в конструкцията изменения от редица специалисти се определя като отделен тип. Кулите за 343-мм оръдия са приспособени за използване на по-тежките 635-кг снаряди. Проектната водоизместимост нараства с 650 тона, и за съхраняването на същата скорост, която има и у „Лайън“, мощността на силовата установка е увеличена с 5000 к.с. Също са направени незначителни изменения в схемата на бронирането.

Участва в боя в Хелголандския залив. Поради ремонт пропуска сражението при Догер банк. Потопен е от огъня на германските линейни крайцери „Дерфлингер“ и „Зайдлиц“ на 31 май 1916 г. в хода на Ютландското сражение.

История на създаването Линейният крайцер от програмата за 1910 – 1911 г. първоначално е планиран като трети кораб от типа „Лайън“. Обаче, тъй като в проекта са направени ред усъвършенствания, той се определя като отделен тип. Формално се явява крайцерският еквивалент на линкорите „Кинг Джордж V“. В сравнение с „Лайън“ водоизместимостта е увеличена и за да се съхрани газенето на предишното ниво, ширината на корпуса е увеличена със 152 мм (6 дюйма). За да се съхрани проектната скорост от 28 възела, мощността на механизмите е увеличена Направени са неголеми изменения в схемата на брониране, най-съществените от които са бронирането на палубата на полубака по цялата дължина и защитата на носовата батарея на противоминните оръдия със 76-мм броня. Също е изменена формата на носовата надстройка.

През февруари 1911 г. е прието решението да се използват тежащите 635-кг снаряди в 343-мм оръдия, което води до намаляването на запаса водоизместимост с 52 т. В процеса на построяването в проекта също са направени редица изменения. През май 1911 г. е решено да се защити кърмовата бойна рубка с 203-мм броня, което съкратява запаса водоизместимост с още 20 тона. Остатъкът от запаса водоизместимост през април 1912 г. е използван за поставянето на трета помпа в хидравличната система за задвижване на кулите на главния калибър. През декември 1911 г. са анализирани проблемите, възникнали на „Колосус“, „Херкулес“ и „Орион“ поради задимяването на бойния пост на фокмачтата с поставения пред него комин. На „Куин Мери“ е решено да се измени тяхното взаимно разположение. Както и в последващия тип на „Лайън“, мачтата е изнесена пред носовия комин. „Лайън“(проект, 7 юни 1909) „Куин Мери“(проект, 1910) „Куин Мери“ (при строежа)Дължина максимална, м 213,36 213,36 213,38Дължина между перпендикулярите, м 201,168 201,168 201,17Ширина максимална, м 26,97 27,13 27,14Газене средно, м 8,53 8,53 8,42Нормална водоизместимост, т 26 350 27 000 26 770Номинална мощност на СУ, к.с. 70 000 75 000 Проектна максимална скорост, въз. 28 28 Екипаж, души 920 999 Разпределение на теглото, тОборудване 760 805 Въоръжение 3260 3295 Силова установка 5840 5460 Запас въглища 1000 1000 Броня 5930 6575 Корпус 9460 9765 Запас водоизместимост 100 100 ВСИЧКО 26 350 27 000

Конструкция Корпус Проектната нормална водоизместимост на „Куин Мери“ съставлява , с 650 т повече, отколкото при „Лайън“. Фактическата нормална водоизместимост е при средно газене от 8,42 м, пълната водоизместимост съставлява при средно газене 9,65 м. Дължината между перпендикулярите е 201,2 м, по водолинията – 212,9 м, а максималната – 214,4 м за сметка на кърмовия балкон. Дължината по корпуса е като на „Лайън“, – 213,38 м. Ширината на корпуса е 27 м, а максималната – 27,14 м, съотношението дължина към ширина е 7,9. Височината на надводния борд при проектната водоизместимост в носовия край съставя 9,14 м, на мидъла е 7,62 м и 5,79 м в кърмовия край. При проектната водоизместимост увеличаването на газенето с 1 см съответства на увеличение във водоизместимостта с 39 тона.

Разчетната метацентрична височина при проектната нормална водоизместимост съставлява 1,44 м. Фактически при нормалната водоизместимост тя съставлява 1,52 м, а при пълен товар без нефт е 1,55 м, с нефт – 1,81 м. В отличие от овалния среден комин при „Лайън“, на „Куин Мери“ той е кръгъл. На „Куин Мери“ изначално са поставени противоторпедни мрежи, съхранили се до гибелта през 1916 г.

Крайцерът има шестнадесет бойни прожектори с диаметър 610 мм. Прожекторите са разположени по двойки. На носовата надстройка има две двойки на крилата на средния мостик и две двойки на крилата на долния. Останалите четири двойки са поместени на защитени от козирки от дулния пламък кронщейни пред кърмовия комин.

Морските офицери са много недоволни от практиката за поместването на офицерските каюти в носовата част на кораба, която започва от „Дредноут“ и „Инвинсибъл“. И на „Куин Мери“ се връщат към старата схема. Каютите на офицерите и каюткомпанията са разположени в кърмата. Също на кърмата е оборудван балкон за разходки. Каютите за старшините и редовия състав са разположени в носовата част. По проект екипажът наброява 999 души. В Ютландското сражение екипажът наброява 1278 души, в т.ч. 60 офицера.

Въоръжение Главният калибър се състои от осем 45-калибрени 343-мм оръдия Mk. V. Те са разположени по диаметралната плоскост в четири двуоръдейни кули. Първите две кули са разположени на носа по линейно-терасовидната схема и традиционно за британския флот се обозначават като „A“ и „B“. Разположената между надстройките в средната част на корпуса кула има обозначението „Q“, а кърмовата – „Y“.

Стволът на оръдието Mk. V е със скрепяване от тел. За разлика от „Лайън“, механизмите за подаване са приспособени за работа с тежките 636-кг снаряди (на „Лайън“ само с олекотените 568-кг). Оръдието дава на 636-кг снаряди начална скорост от 762 м/с. Установките осигуряват ъгъл на възвишение до 20°, което дава максимална далечина (118 кабелта). При всички кули зарядните погреби са над снарядните. Боекомплектът по проект съставлява 80 снаряда на ствол, всчико 640 снаряда, във военно време той се увеличава до 880 снаряда – по 110 на ствол.

До 1914 г. далечината на действие на куполните прицели се ограничава до ъгъл 15°21′. В началото на 1916 г., преди Ютландското сражение, са поставени специални призматични устройства за „супервъзвишение от 6°“, позволяващи прицелването при максималния ъгъл на възвишение. Далекомерът на „Куин Мери“ изначално е поставен на покрива на носовата бойна рубка, което при „Лайън“ е направено по-късно. По време на ремонт, в началото на 1915 г., на марса на фокмачтата е поставен пост за управление на стрелбата с централно насочване.

Противоминният калибър се състои от 16 102-мм 50-калибрени оръдия BL.Mk. VII в установки P.VI. Осем оръдия са поставени в брониран каземат в носовата надстройка, осем – в кърмовата надстройка. Боекомплектът съставлява по 150 снаряда на ствол. През октомври 1914 г. са поставени 76-мм зенитно оръдие Mk. I и едно 76-мм зенитно оръдие „Хочкис“. При построяването на крайцера са монтирани четири 47-мм салютни оръдия „Хочкис“, които са свалени в началото на 1915 г. Торпедното въоръжение се състои от два 533-мм подводни торпедни апарата с боекомплект от 14 торпеда.

Брониране

Вертикалното брониране се състои от долен главен и горен броневи пояси. Главният броневи пояс, с ширина 3,5 м, има дебелина от 229В британския флот дебелината на бронирането традиционно се измерва в дюймове. Тук и нататък всички дебелини са преведени в метричната система за измерване, със закръгление до милиметър. Всъщност дебелина на пояса от 9 дюйма = 228,6 мм. мм и дължина от 116 м, разполагайки се от носовата бойна рубка до вътрешната страна на барбета на кула „Y“. Горният край на пояса върви по главната палуба, на височина от 2,59 м над водолинията при нормална водоизместимост. Долният край влиза под водата на 0,91 м. В носовия край той продължава с пояс със 152-мм дебелина, малко след средата на барбета на кула „B“, а след това стеснявайки се отначало до 127 мм, а след това на 102 мм, без да достига до форщевена. Той се затваря от 102-мм траверсна преграда. При „Лайън“ 152-мм пояс е малко по-дълъг и стига пред барбета на кула „B“. В кърмовия край поясът се стеснява до 127 мм и нататък има дебелина 102 мм, завършвайки на 22,3 м от ахтерхщевена с траверс със 102-мм дебелина. Горният пояс има дебелина 152 мм. В носа той продължава с пояс отначало със 127-мм, а след това със 102-мм дебелина. В кърмата той продължава със 127-мм плочи, завършвайки със 102-мм пояс и траверса със 102-мм дебелина. За разлика от „Лайън“, горният пояс завършва по-рано, отколкото долния, за това, на това място траверсите образуват тераса.

Ако на „Лайън“ носовата батарея противоминни оръдия не е защитена, то на „Куин Мери“ тя вече има отпред 51-мм щитове, със страни 76-мм плочи и отгоре 25-мм покрив. Кърмовата батарея няма брониране. Предната бойна рубка има не овална, а кръгла форма. Дебелината на нейното брониране остава без промяна – стени 254 мм, покрив 76 мм и под 102 мм. Разположеният отгоре на рубката калпак на поста за управление на огъня на главния калибър има кръгова дебелина 76 мм. Комуникационната тръба има дебелина на стените 76 мм. Задната бойна рубка получава брониране – стените имат дебелина 152 мм, покривът 76 мм и настилката на пода 102 мм. Комуникационната тръба има дебелина 102 мм. Кожусите на комините и противоосколъчната преграда на кула „Q“ имат дебелина 19 мм.

Както и на „Лайън“, горната палуба има дебелина . Обаче между барбетите на кули „A“ и „B“ тя е увеличена до 51 мм. В отличие от „Лайън“, палубата на полубака почти по цялата си дължина има дебелина 32 мм. Главната бронева палуба е застлана с 25,4-мм броневи плочи и има скосове със същата дебелина. На кърмата, зад барбета на кула „Y“, нейната дебелина заедно със скосовете се увеличава до 32 мм. На носа и кърмата тя завършва с черупковидна бронепалуба с 63,5-мм дебелина.

Челото и страничните стени на кулите на главния калибър имат дебелина 229 мм, а на задната стена – 203 мм. Наклонената част на покрива е с 82-мм дебелина, а на задната хоризонтална част – 64-мм. Настилът на пода в задната част има дебелина от 76 мм. Барбетите имат вътрешен диаметър 8534 мм. Над палубата те имат дебелина от 229 мм. Вътрешната обща част на барбетите на кули „A“ и „B“ и задната част на барбета на кула „Y“ намаляват до 203 мм. Под палубата барбетите имат дебелина 203 мм, а под главната бронева палуба – 76 мм. Погребите за боезапаса се защитават от 38—64-мм екрани.

Силова установка Силовата установка е идентична на „Лайън“, но с увеличение в номиналната мощност , което трябва да обезпечава максималната скорост от 28 възела. В седемте котелни отделения (КО) са разположени 42 водотръбни котела Яроу с тръби голям диаметър и работно налягане на парата от . Във всяко отделение има по 6 котела. КО № 1 е разположено напречно на кораба и заема дължина 10,4 м. КО № 2 – 5 вървят в две линии по десния и левия борд, всяко заема дължина 15,8 м. Първата група котли, разположени между кули „P“ и „Q“, така, има дължина 42 м. Втората група котелни отделения – № 6 и № 7 – се разполага също в две линии зад кула „Q“ и заема дължина 15,8 м. Всеки котел има инжектори за впръскване на нефт.

Зад котелните са двете разположени побордно машинни отделения. Те заемат дължина 18,9 метра, и във всяко има по един комплект турбини „Парсънс“. Турбините са с директно задвижване на четирите вала с гребни винтове с диаметър 3,7 м. Всеки комплект се състои от турбини за високо и ниско налягане за преден и заден ход. Турбините за преден и заден ход са обединени на един вал. Турбините високо налягане привеждат в движение външните валове, ниското – вътрешните. Турбината за високо налягане включва в себе си степен с турбина за крайцерската скорост, пара към която се подава само при движение на крейсерска скорост. След машинните са разположените в два реда отделения за главните кондензатори с дължина 15,2 м. В тях има и спомагателно оборудване.