Владимир Георгиев Луков е български поет.
Биография Роден е на 2 юни 1949 година в село Ценово, Русенско. Потомък е на фамилията Чипови от леринското село Пътеле. Сродник е на Андрей Чипов, Васил Чипов и Георги Добрентов – псевдоним на Георги Илиев Димитров Чипов, български журналист и писател, сатирик, дългогодишен заместник-главен редактор в БТА преди 1989 година.
Луков завършва география и философия в Софийския университет. От девет годишен е принуден частично да изкарва прехраната си. Две лета (1958 - 1959 г.) е ратай в махалата Долни Дупини, в Тревненския Балкан. Като юноша работи в кожарските заводи на град Габрово и град Русе. В младостта си е учител в родното си село и специалист по управление на образованието в Окръжния съвет за народна просвета и Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в Русе.Кой кой е в България,1998, справочник, съставители Никола Кицевски и Райчо Радулов, ИК. „Труд“, София 1998, биографична справка за Владимир Луков, с. 421Кой кой е в българската култура, справочник, Изд. „Славена“, 1998, Научно-издателски съвет: проф. д-р Тончо Жечев и колектив, творческа справка за Владимир Луков, с. 303 Напуска Русе през ноември 1987 година по политически причини. Уличен е там в „четене на немарксическа литература и участие в неформални групи с нездрави философски и идейно-естетически възгледи“.(Владимир Луков, Мястото, откъдето започва безкраят; Турчинът)
От 1987 година до 2012 година работи като старши преподавател по география и философия в Техническия университет – София, филиал Учебен квалификационен технологичен център (УКТЦ) - Правец, който от 2004 година става Професионална гимназия по компютърни технологии и системи. В град Правец е избиран два мандата за общински съветник. През първия мандат (1991 – 1994) е заместник-председател, а през втория (1999 – 2003) – председател на Общинския съвет.Местни власти (мандат 1999 – 2003 г.), справочник (фотоалбум), Изд. Национално сдружение на Общините в България, София, 2000 г., с. 51
Член е на Съюза на свободните писатели в България от 1992 година. От 14 юли 2022 година е негов председател.(Владимир Луков – творческа биография)
Член е и на Съюза на българските журналисти от 2018 година.
Редактор и модератор е на сайта на Съюза на свободните писатели (svobodenpisatel.org) от 2005 година.
Творчество Пише и публикува стихове от 1969 година.Атлас на българската литература (1944 – 1968), проф. дфн Симеон Янев, Петя Колева, Пловдив, ИК „Жанет 45“, 2008 г., с. 508 Изявите му в литературния печат до 1989 г. са свързани предимно с русенските издания за литература и изкуство, вестник и алманах „Светлоструй“. Представен е като поет в множество поетически сборници и антологии, включително в ретроспективната Антология на балканската поезия „Светият път“ на известния македонски поет и издател Раде Силян. Има публикувани стихотворения в македонски(сп. „Современост“, гр. Скопие – 2008 г., бр. 2; 2013 г., бр. 2; 2018 г., бр. 3)(сп. Книжевно житие, Скопие, 2019 г., с. 109), френски (Revue Périodique, Paris, 2011 г., бр. 65 и 2016 г., бр. 100), испански (Azahar, revista poetica – № 89, 2017 г., с. 99, Испания) и мексикански Луков в La lupa literaria de Magda Bello) литературни списания. Представен е като поет и в издания на българските общности в чужбина(Магията на словото, Кипър). Пише и проза(Владимир Луков. „Мястото, откъдето започва безкраят“). А също – есеистика и публицистика. Има опит и в епистоларния литературно-критичен жанр.(Владимир Луков – Да сме и да не можем да не сме с проф. Симеон Янев)Автор е и на научни статии и приложни разработки в областта на образованиетоВл. Луков, „Формиране на изследователски качества у учениците...“, сп. „Обучението по география“, Министерство на народната просвета, София, 1981 г. бр. 3., с. 10 – 16.
Негови поетични и други книги са включени в колекциите на едни от най-големите библиотеки в света – Библиотека на Конгреса, САЩ, Библиотека на Харвардския университет и Библиотека на Колумбийски университет, Ню Йорк.
Включен е в справочниците „Кой кой е в България“ (1998), „Кой кой е в българската култура“ (1998) и „Атлас на българската литература, 1944 – 1968“ (2008).
Библиография Стихосбирки „Човекът с протези“ (1992) „Съгледвачът“ (1993) „Безбожни въплъщения“ (1999) „Пролом“ (2001) „Сверка на сетивата“ (2005) „Провидения“ (Скопие, 2006, ИК „Макавей“, поредица „Балкански писатели“, превод Бранко Цветкоски). „Следи от вятър“ (2007) „Зраци“ (2009) „Фибри от безкрая“ (2011) „Сончев поjас“ (Скопие, 2016, Изд. „Матица македонска“, буквален превод Стефан Влахов-Мицов, поетически превод Паскал Гилевски) „Слънчев пояс“ (София, 2019 г., българско издание) "В ранните зори за двама" (2022) "Усамотени стихове" (2024)
Други книги „Формиране на научно-техническо и технологично мислене у подрастващото поколение“ (Дружество за разпространение на научни знания „Георги Кирков“, Русе, 1987) „Бог, народ, личност, народ, Бог – българският изход“ (публицистика, авторско издание, 2002) Мястото, откъдето започва безкраят (Достоверни разкази, мисли, сънища, фантазии и изследвания / Философия на цялостността и практика на оличностяването / Том I. Книга за (не)послушници), 2012 г. Мястото, откъдето започва безкраят (Достоверни разкази, мисли, сънища, фантазии и изследвания / Философия на цялостността и практика на оличностяването / Том II. Книга за (не)удачници), 2014 г. Народът, учителят, писателят (есеистика и публицистика), 2015 г. От кал, камък и злато (Непредубедени разкази), авторско издание, 2019 г. ОВЕЧНОСТЕНО ВРЕМЕ в писма, литературна критика, есета, публицистика Духовни паралели, 2020 г.
Преводи „Зло време“, поезия от македонския поет Раде Силян, Издателство „БОГИАННА“, София, 2014 г. „Целувката на съдбата“, поезия от македонския поет Раде Силян, Издателство „Пропелер“, София, 2019 г.
Литературна критика за Владимир Луков Проф. дфн Симеон Янев – Ти бъркаш в раната...(Проф. дфн Симеон Янев – Ти бъркаш в раната...) Атанас Ганчев (поет)– „Очи, процеждащи светлина от мрака“ (Представяме ви „Човекът с протези“, 1992), статия, в. „Утро“, Русе, 10. 02. 1992 г., бр. 111, в. „Учителско дело“, София, 08. 07. 1992 г., бр. 27 и в книгата на Вл. Луков „Овечностено време“, ИК „Пропелер“, София, 2020 г., (стр. 225 – 227)(Владимир Луков, Овечностено време) Доц. д-р Константин Попов – С неутолима жажда за светлина (За стихосбирката на Владимир Луков, „Човекът с протези“, 1992), статия, в. „Начало“, София, 29. 07. 1993 г. бр. 30(Доц. д-р Константин Попов, С неутолима жажда за светлина) Константин Еленков – „Владимир Луков: Поет е.“ (Рецензия за цикъл стихове, Антология на ССПБ „Развитие“, София, 2005 г.)(От цяло ято гълъби един е бял...)
Крум Гергицов – „Сверка на поетическото майсторство (За книгата на Вл. Луков „Сверка на сетивата“, 2005 г.“), статия, в. „Бряг“, Русе, 06. 03. 2006 г., бр. 52 Мария Далакчиева – Леринска, „Мъдра поезия, побеждаваща времето“ (За поетичната книга „Сверка на сетивата“, 2005 г., статия)] Венета Ташева – „Владимир Луков и неговият поетичен сборник от избрани стихотворения „Сверка на сетивата““, статия, Антология на ССПБ „Извън гравитацията“, София, 2006 г., стр. 184 – 196 Стоян Вълев – „Стихотворение, което разтърсва!“ (За електронната книга на Владимир Луков „Усамотени стихове“, Литернет, Варна, 2006 г.(Стоян Вълев, Стихотворение, което разтърсва) Станислав Марашки – „Следи от вятър и поезия За поетичната книга на Вл. Луков „Следи от вятър“, 2007 г.“, статия, в. „Компас“, Бургас, 28. 05. 2008 г., бр. 1964(Станислав Марашки, Следи от вятър и поезия) Христо Черняев – „Следи от вятър“, статия, в. „Новият пулс“, София, 16 юли-17 август 2008 г. и в книгата на Хр. Черняев „Апостоли на българския дух“, София, 2008 г., стр. 429 – 433(Христо Черняев, Следи от вятър) Георги Николов (критик)– „Метафизика на властващата доброта“ (За поезията на Вл. Луков), статия, в. „България сега“, Чикаго, 27. 10. 2011 г. и в ел, сп. „Литературен свят“, бр. 33 октомври 2011 г.(Георги Н. Николов, Метафизика на властващата доброта) Георги Николов (критик)– „Човекът феникс в праха на материята“ (За прозаичната книга на Вл. Луков „Мястото, откъдето започва безкраят“, 2012 г.), статия, в. „БудилникЪ“, Великобритания, бр. 43, 23. 10. 2012 г. и ел. сп. „Литературен свят“, бр. 43, септември 2012 г.(Георги Н. Николов, Човекът-феникс в праха на материята) Красимира Василева – „Да построиш спасителният кораб“ (За поезията на Вл. Луков), статия, ел. сп. „Литературен свят“, бр. 38, март 2012 г. Атанас Ганчев (поет) – „От автобиографичното поле през родовата памет до биографичната равносметка на едно поколение“ (Владимир Луков, „Мястото, откъдето започва безкраят“, Изд.„Пропелер“, София, 2012 г.), статия, 15. 08 – 24. 08. 2012 г., сайт на ССПБ Анита Коларова – „Откъде започва безкраят“ (За книгата на Вл. Луков „Мястото, откъдето започва безкраят“, 2012 г.), статия, ел. сп. „Литературен свят“, бр. 49, март 2013 г.(Анита Коларова, Откъде започва безкраят) Диана Димих – „Пратка от Миража“ (Владимир Луков, „Мястото, откъдето започва безкраят“, 2012) – в книгата на Диана Димих „Мерак за хубаво“, издателство „Пропелер“, София, 2013 г., стр. 112 – 113 Красимира Василева – „„Милост искам, а не жертва!“ Или как да обичаш другия“ (За библейските мотиви в „Слънчевият човек“ от Вл. Луков), статия, ел. сп. „Литературен свят“, бр. 60, март 2014 г.(Красимира Василева, „Милост искам, а не жертва!“ Или как да обичаш другия За библейските мотиви в „Слънчевият човек“ от Владимир Луков) Мария Узунова – „Владимир Луков по пътя си изтъкан от фибри“ (За поетичната книга на Вл. Луков „Фибри от безкрая“, 2011 г., статия)(Мария Узунова – Владимир Луков по пътя си, изтъкан от фибри) Атанас Ганчев (поет) – „На слизане от планината (Дискурсивен поглед към лириката на Владимир Луков, „Следи от вятър“, 2007 и „Фибри от безкрая“ 2011, ИК „Пропелер“, София, статия(Атанас Ганчев, На слизане от планината) Атанас Ганчев (поет) – „Колизиите на духа или единствено възможното бягство от свобода е в прегръдките на Бог! (Ракурсивен поглед към мемоарно-философския роман на Владимир Луков, „Мястото, откъде започва безкраят“, том втори, изд. „Пропелер“, 2014 г., статия(Атанас Ганчев, Колизиите на духа или единствено възможното бягство от свобода е в прегръдките на Бог!)
Георги Николов (критик) – „По трънливия път на съвестта“ (Владимир Луков, „Народът, учителят, писателят“, Пропелер, 2015 г.), в. „Дума“, 01. 08. 2015 г., бр. 175, статия)(Георги Н. Николов, По трънливия път на съвестта) Проф. д-р Стефан Влахов Мицов – „Поезия, която изследва света пряко човешката същност“ (Предговор на македонското издание на книгата на Вл. Луков „Сончев поjас“, Изд. Матица македонска, Скопие, 2016 г. стр. 5 – 7)(Проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, Поезия, която изследва света пряко човешката същност) Лили Палазова – Слънчев човек: Своята жизнена философия Владимир Луков разкрива в поезията си, очерк, в. „Втора младост“, 22 август 2016 г., бр. 34 Александра Юруковска (Република Северна Македония) – „Слънчев пояс / Към книгата на Владимир Луков „Слънчев пояс“, Издателство „Матица македонска“, Скопие, 2016 г.“, рецензия) Проф. д-р Стефан Влахов Мицов – „Слънчевият пояс на спасението“ (Рецензия за българското издание на стихосбирката на Вл. Луков „Слънчев пояс“, 2019 г.)(Проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, Слънчевият пояс на спасението) Проф. дфн Симеон Янев – Атипичният поет(Проф. дфн Симеон Янев, Атипичният поет. Цената на самобитността) Владимир Луков, студия, публикувана в книгата на Вл. Луков „Овечностено време“, ИК „Пропелер“, София, 2020 г., стр. 100 – 122) Александра Юруковска (Република Северна Македония) – Филозовско-интимистички стихови (Кон Сончев поjас од Владимир Луков, Матица македонска 2016 г.), статия, публикувана в литературно-критичната книга на Александра Юруковска „2 минути и 40 реда“, Скопие, Матица македонска, 2021 г., стр. 85 Проф. д-р Дора Колева – „ВЛАДИМИР ЛУКОВ: ЕДИНОСЪЩ ПО ПЪТЯ СИ“, статия, https://fakel.bg/ 2025 г.