Радое Доманович (1873 – 1908) е сръбски сатирик, журналист и учител.

Биография Доманович е учителски син. Той прекарва детството си в едно шумадийско село (роден е на 4/16 февруари 1873 г. в село Овсище, Крагуевацки окръг). Завършва Висока школа в Белград. Политически активен, той се числи по времето на режима на Александър Обренович в редовете на най-свободномислещата политическа партия в Сърбия – независимата радикална партия. Поради това бива преследван, преместван като преподавател от едно място на друго, уволняван од държавна служба. Доманович, Радое, Избрани сатири и разкази, Народна култура, София, 1957

От 1897 до1903 г., когато бе най-очебнийният период от диктатурата на последния Обренович, Доманович написа в „Звезда“, „Одйек“, „Дневни лист“ и „Сръбски книжевни гласник“ редица сатири, които според думите на Йован Скерлич бяха „цели политически събития“. По това време сатирите на Доманович се знаеха наизуст. Едно след друго, Доманович смъкваше със сатирите си лъжливия ореол от диктатурата на монархията, разкриваше нейните слабости и пороци. Той биеше най-много по пасивността пред тиранията, по филистерското нагаждане, по доброволното, резигнирано и малодушно покорство пред силата и насилието. Доманович, Радое, Избрани сатири и разкази, Народна култура, София, 1957

Сатирата на Доманович бе органически споена с историческия период в Сърбия между 1897 и 1903 г. След преврата от 1903 г., когато династията на Обренович бе съборена от власт, сатирата на Доманович пресъхна. От гнева и протеста Доманович премина към сръднята. Той видя, че с преврата от 1903 г. строят в Сърбия не се промени из основи. Лъжата, фразьорството, демагогията, корупцията получиха нови форми при съществуващия строй. Огорчен, той се затвори в себе си и през последните години от живота си се проявяваше като нервен и сприхав публицистичен борец. Доманович, Радое, Избрани сатири и разкази, Народна култура, София, 1957

Доманович в 1905 г. основа и редактираше вестник, на който даде името на най-популярната си сатира „Страдия“. В този вестник, той бе и собственик, и главен редактор, единствен сътрудник и коректор. Това свидетелствува за изолираното положение, в което се намираше след 1903 г., за неговото раздразнително психическо и нервно състояние, за твърдоглавия му и упорит индивидуализъм. Той умря на 4/17 август 1908 г. в Белград. Доманович, Радое, Избрани сатири и разкази, Народна култура, София, 1957

Разкази Вождът, 1901 Закон за премахване на страстите, 1898 Идеалист, 1899 Клеймо, 1899 Крали Марко за втори път между сърбите, 1901 Мъртво море, 1902 На кръстопът, 1899 Не разбирам, 1898 Размишленията на еден обикновен сърбски вол, 1902 Страдия, 1902 Сънят на един министър, 1902 Театър в провинцията, 1898 Чуден сън, 1902

Бележки

Външни препратки Събрани произведения на Доманович

Категория:Сръбски журналисти Категория:Сръбски писатели Категория:Сръбски учители Категория:Починали в Белград