Ѐлена Ферàнте () е псевдоним на италианска писателка или писател на бестселъри в жанровете съвременен роман и психологическа драма. Известна е с поредицата „Гениалната приятелка“.
През 2016 г. списание „Тайм“ я включва сред 100-те най-влиятелни личности в света.
Биография и творчество Елена Феранте е родена на 18 октомври 1943 г. в Неапол, Италия, където израства. Завършва висше образование по филология. Като един от любимите си автори споменава Елса Моранте.
Първият ѝ роман, „Тягостна любов“ (1992) получава наградите „Остров Прочида на Артуро-Елса Моранте“ и „Сребърен Оплонти“, и е номиниран за наградите „Стрега“ и „Артемизия“. През 1995 г. е екранизиран в едноименен филм на режисьора Марио Мартоне с участието на Анна Бонаюто и Анджела Луза, и участва в конкурса на 48-ия филмов фестивал в Кан.
Следва романът „Дни на самота“ (2002), финалист за Награда „Виареджо“, екранизиран в едноименния филм на режисьора Роберто Фаенца и представен в конкурса на 62-ия Международен филмов фестивал във Венеция.
През 2006 г. излиза романът ѝ „Непознатата дъщеря“, екранизиран през 2021 г. в едноименния филм с режисьор Маги Джилънхол. От него Феранте създава детската история „Нощния плаж“ (2007). През 2012 г. изд. Edizioni e/o обединява първите ѝ три романа в тома Cronache del mal d'amore („Хроники на любовната мъка“).
През 2011 г. излиза първият том от поредицата „Гениалната приятелка“, през 2012 г. вторият – „Новото фамилно име“, през 2013 г. третият – „Тази, която си отива, тази, която остава“, и през 2014 г. четвъртият и последен – „Историята на изгубеното дете“. Главни героини, от 50-те години на XX век в най-бедните квартали на Неапол, Елена Греко и Лила Черуло, са приятелки и като тийнейджърки се опитват да намерят себе си и пътя си в живота. Прилежната и старателна Елена е обсебена от природно надарената, темпераментна и твърдоглава Лила, като се стреми да ѝ подражава, в съревнование за признанието на учителите, вниманието на момчетата и статута в обществото. Когато Лила изчезва безследно, Елена решава да напише история за живота им.
През 2017 г. американската телевизия HBO, в сътрудничество с италианската Rai, обявява продукцията на телевизионния сериал „Гениалната приятелка“, базиран на първия роман от поредицата. Сериалът, режисиран от италианския режисьор Саверио Костанцо и с премиера извън конкурса, е представен на Филмовия фестивал във Венеция през 2018 г. Той е излъчен със световна премиера по HBO от 18 ноември до 10 декември 2018 г. В Италия е излъчен по Rai 1 и качен на TIMvision от 27 ноември до 18 декември 2018 г. Вторият сезон, базиран на втория роман, започва излъчване по Rai 1 на 10 февруари 2020 г. Третият сезон, базиран на третия роман, започва излъчване на 6 февруари 2022 г. Към 2023 г. се заснема и четвъртият, последен сезон. Трите сезона на „Гениалната приятелка“ са излъчени в България по HBO.
През ноември 2014 г. Феранте е включена в Списъка на стоте най-влиятелни мислители на сп. „Форин Полиси“ в категорията „Хронисти“, а през април 2016 г. – в категорията „Творци“ на 100-те най-влиятелни личности за 2016 г. на сп. „Тайм“.
Последният ѝ роман, „Измамният живот на възрастните“, излиза на 7 ноември 2019 г. и е екранизиран в сериал, добавен в Нетфликс през януари 2023 г.
Феранте е широко призната извън Италия, особено в САЩ, където четири от романите ѝ добиват популярност в превод на Ан Голдщайн чрез Europa Editions. На 12 юли 2024 г. „Ню Йорк Таймс“ определя „Гениалната приятелка“ като най-добрата книга на XXI век.
В България творбите ѝ се издават от „Колибри“.
Тя е сред европейските писатели, подписали призив към британските граждани да не подкрепят Брекзит.
Въпросът за идентичността Съществуват различни предположения за самоличността на Елена Феранте.PAOLO DI STEFANO, L’identità nascosta di Elena Ferrante, mistero sempre meno misterioso, в Corriere della Sera, 13 luglio 2024 Широко разпространено е мнението, че името ѝ е псевдоним, макар тази хипотеза да не е потвърдена от самата авторка. Издателите ѝ, Сандро Фери и Сандра Оцола, многократно подчертават, че разкриването на самоличността ѝ би довело до прекратяване на писателската ѝ дейност.
Сред най-често споменаваните личности, предполагаеми автори зад псевдонима, са Анита Рая – неаполитанска есеистка и преводачка от издателство E/O и съпруга на писателя и сценариста Доменико Старноне; самият Старноне; Гофредо Фофи, есеист, активист, журналист и филмов, литературен и театрален критик, роден в Губио, както и издателите Сандро Фери и Сандра Оцола от Edizioni E/O. Стилови и стилометрични изследвания насочват към Доменико Старноне, подкрепени от паралели между персонажи и мотиви в неговите и в романите на Феранте. В този контекст значима е публицистиката на Симоне Гато, която потвърждава анализа на Луиджи Галела.
Според хипотезата на критика и романиста Марко Сантагата, опитал се да разкрие самоличността на Феранте, зад псевдонима стои историчката и нормалист Марчела Мармо, професорка в Неаполитанския университет „Федерико II“. Други предположения насочват към философа Марчело Фриксионе, макар че задълбочените екологични и топографски познания за определени неаполитански райони, присъстващи в творчеството на Феранте, трудно се съчетават с тази хипотеза, тъй като Фриксионе е родом от Генуа.
През октомври 2016 г. хипотезата, че Феранте е Анита Рая, е подсилена след публикация във вестник „Il Sole 24 Ore“, подета от водещи международни медии. Автор на разследването е журналистът Клаудио Гати, който основава твърденията си на анализ на имотното състояние на Рая и значителното увеличение на хонорарите ѝ, съвпадащо с успеха на тетралогията. Методът му е остро критикуван от Сандра Оцола, макар без категорично опровержение.
През февруари 2022 г. Клаудио Гати отново се връща към темата, като заявява, че целта му е да открие „биографично-културен интерпретационен ключ“ към романите на Феранте чрез изследване на предполагаемия еврейски произход на Анита Рая.
Без да разкрива самоличността си, Феранте публикува книгата „Отломката“ (La frantumaglia), събрала нейни писма до издателя, интервюта и кореспонденция с читатели. Произведението цели да обясни причините за желанието ѝ да остане анонимна: стремеж към защита на личния живот, поддържане на дистанция и отказ от публичен образ, който би могъл да изкриви възприятието за творчеството ѝ. Феранте подчертава, че книгите ѝ трябва да бъдат възприемани като „самодостатъчни организми“, към които присъствието на автора не добавя нищо съществено, оформяйки уникална авторска позиция на отсъствие.
Произведения Самостоятелни романи L’amore molesto (1992)Тягостна любов, изд.: ИК „Колибри“, София (2021), прев. Иво Йонков I giorni dell’abbandono (2002)Дни на самота, изд.: ИК „Колибри“, София (2009), прев. Дария Карапеткова La figlia oscura (2006)Непознатата дъщеря, изд.: ИК „Колибри“, София (2021), прев. Тонина Манфреди La vita bugiarda degli adulti (2019)Измамният живот на възрастните, изд.: ИК „Колибри“, София (2020), прев. Иво Йонков
Серия „Гениалната приятелка“ (L’amica geniale) L’amica geniale (2011)Гениалната приятелка, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Вера Петрова Storia del nuovo cognome (2012)Новото фамилно име, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Вера Петрова Storia di chi fugge e di chi resta (2013) Тази, която си отива, тази, която остава, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Мария Добрева Storia della bambina perduta (2014) Историята на изгубеното дете, изд.: ИК „Колибри“, София (2019), прев. Иво Йонков
Детска литература La spiaggia di notte (2016)
Публицистика La Frantumaglia (2003, 2007, 2016 – 2-ро прер. и доп. изд.) L'invenzione occasionale (2019) I margini e il dettato (2021)Между полетата на страницата, изд.: ИК „Колибри“, София (2023), прев. Ния Филипова
Екранизации Кино L'amore molesto, реж. Марио Мартоне (1995) I giorni dell'abbandono, реж. Роберто Фаенца (2005) La figlia oscura (The Lost Daughter), реж. Маги Джилънхол (2021)
Телевизия L'amica geniale, реж. Саверио Костанцо, Алис Рорвахер и Даниеле Лукети – телевизионен сериал (2018 – ), 24 еп. към 27 февр. 2022 г. La vita bugiarda degli adulti, реж. Едуардо де Анджелис – телевизионен сериал (2023)
Източници
Биография и библиография във „Fantasticfiction“ Биография и библиография в „Goodreads“ Елена Феранте: Отговор?, статия на Клаудио Гати в „NY Books“, 2 октомври 2016 г.
Външни препратки
на Елена Феранте Елена Феранте в Goodreads
Статии за Елена Феранте в „Лира“ Дария Карапеткова, Елена Феранте. # Коя?, в. „Литературен вестник“, бр. 36/2016. „Гениалната приятелка“: Книга на месец февруари 2026 г.“, сайт на Читателския клуб на НБУ
Категория:Италиански писателки Категория:Италиански романисти Категория:Псевдоними Категория:Атеисти Категория:Родени в Неапол