Ставропигия (, от σταυρός – „кръст“ и πηγνύω – „забивам“) означава манастир или църква, които са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в България – Светия синод.

Съществува следният обичай: „При основаването на манастир в основата му се забива кръст. Когато кръстът не е забит от епархийския епископ, а от патриарха, тези манастири се наричат ставропигиални – те имат самостойно управление.“„Нашата вяра“, Архимандрит Серафим Алексиев, Синодално издателство, София 1991Въпроси от устния теоретически държавен изпит по богословие в Софийски университет

Ставропигии в България Според чл. 162 от УставаУстав на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. на Българската православна църква: Манастирите се делят на ставропигиални и епархийски. Ставропигиалните са подчинени на Светия синод, а епархийските — на местния епархийски митрополит.Чл. 162 (1) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод (само в пълен съставРаздел ІІ от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.), а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Светия синод само ако са осигурени средства за издръжката им.Чл. 162 (2) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. Ставропигиалните храмове и манастири са под пряката административна и духовна опека на Светия синод на БПЦ (към тях спадат и храмовете при двете духовни училища на БПЦ — Софийската и Пловдивската духовна семинария).Ставропигиални храмове и манастири. Ставропигиални манастири са Рилският, Бачковският и Троянският.Чл. 162 (3) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.

Само Светият синод (в пълен състав): има право да открива, провъзгласява и закрива ставропигиални манастири;Чл. 58. (43) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. може да приема бюджетите на ставропигиалните манастири, Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски“ и духовните училища;Чл. 58 (41) от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.] При провъзгласяването на един манастир за ставропигиален игуменът му си сменя статута — от архимандрит става епископ.

На територията на България ставропигиалните манастири са три: Бачковският манастир „Успение Богородично“ — този ставропигиален статут се дължи на ромейския сановник Григорий Бакуриани, още от основаването на манастира през 1083 г.Бачковски манастир „Успение Богородично“, pravoslavieto.com Рилският манастир „Свети Иван Рилски“. Троянският манастир „Успение Богородично“ — статутът му на ставропигиален манастир, подчинен на Цариградската патриаршия, е обявен на 4 декември 1830 г. с грамота, подписана от патриарх Константий I Константинополски и от всички митрополити.Троянски ставропигиален манастир „Успение Богородично“ , bulgarianmonastery.com

Ставропигиален храм е и патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г.ноември 2006 Камбаните на „Св. Александър Невски“, Татяна Вълчанова, pravoslavie.bg От самото си основаване Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ също има статут на ставропигия.

В Света гора има 20 ставропигиални манастира, сред които е и българският Зографски манастир.

Ставропигии в Северна Македония Ставропигиални манастири под управлението на Македонската православна църква:

Лесновският манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в село Лесново; Калищкият манастир „Успение на Пресвета Богородица“ в стружкото село Калища.МПЦ. Вести и настани. Заупокоена Литургија во манастирот на Пресвета Богородица во Калишта (30.12.2005);

Български ставропигии в миналото През 50-те години на XX век ставропигии са били още Поморийският и Преображенският манастир.Член 98 от Устава на Българската православна църква от 1950 г. Според някои източници ставропигиален към 1936 г. е бил и Куриловският манастир „Свети Иван Рилски“. При основаването си през 1345 г. Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка“ също е бил ставропигиален.Информация за Драгалевския манастир, bgglobe.net „Пари – изкуство – храм – памет“ Знаци, съхранили устоите на българския етнос във времето, Маргарита Харбова, pravoslavieto.com През периода, в който Богословският факултет при Софийския университет „Свети Климент Oхридски“ е отделен от Алма матер, съществувалата на негово място Духовна академия също е имала ставропигиален статут.

Източници

Категория:Църковно право