Българската православна старостилна църква (БПСЦ) е православна църква в България, която използва Юлианския календар.
История Църквата се отделя от Българската православна църква (БПЦ) през 1990 година поради несъгласие с използването на Новоюлианския календар в църковното богослужение, макар че сред консервативните среди в БПЦ отдавна съществува недоволство от неговото приемане през 1968 година.
Възниква като Триадицка епархия на старостилната Гръцката истинно-православна църква – така наречения Синод на противостоящите. Този синод дава автокефалия на църквата през 1993 година. Оглавена е от ръкоположения за триадицки епископ Фотий, който носи титлата митрополит от 2016 година.
На 26 май (13 май стар стил) 2019 година митрополит Фотий Триадицки ръкополага за никополски епископ Виктор, който умира от усложнение от коронавирусна болест 2019 на 10 май 2021 година. Епископ Серафим Созополски, викарий на триадицкия митрополит, е ръкоположен на 28 август 2020 година.
Статут От създаването си БПСЦ води дела за регистрацията й като вероизповедание. Върховният касационен съд постановява вписването на Българската православна старостилна църква в регистъра на вероизповеданията на 16 декември 2024 година. Това действие е прието от Българската православна църква като създаване на разкол.
Политическите партии „Възраждане“, Българската социалистическа партия и Алтернатива за българско възраждане, се обявяват срещу регистрацията на БПСЦ. От „Възраждане“ заявяват, че ще внесат промени в Закона за вероизповеданията, така че словосъчетанието „Българска православна църква“ да се използва само от БПЦ. След среща с патриарх Даниил лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също заявява подкрепата си за БПЦ като „единствен изразител на православието в България“.
Законът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, който влиза в сила от 4 февруари 2025 година, постановява, че всички вероизповедания в България следва да заявят за вписване в регистъра промяна в наименованието си, ако то съдържа думата „православна“ или производни и сходни думи, тъй като съгласно член 10, алинея 1 от закона традиционното вероизповедание в Република България е източното православие.Съдът реши окончателно: "Българска православна старостилна църква“ трябва да бъде дерегистрирана, източници БНТ, Агенция "Фокус", glasove.com, 10.10.2025 г.
Като се позовава на него, на 24 юли 2025 година Софийската градска прокуратура внася жалба срещу отказа на Софийския градски съд да прекрати регистрацията на БПСЦ. Апелативният съд в София постановява окончателно решение, с което открива производство по ликвидация и заличаване на „Българска православна старостилна църква“.
Храмове Енории и енорийски храмове Енория Църква Селище 1. Софийска митрополия „Успение Богородично“ София 2. Пловдивско-пазарджишка „Свети Георги Победоносец“ Стамболийски 3. Варненско-добричка „Света Ксения Петербургска“ Тополи 4. Бургаско-русокастренска „Свети Борис-Михаил“ Бургас 5. Плевенска „Свети Илия“ Плевен 6. Сливенско-ямболска „Свети Димитър Сливенски“ Сливен 7. Благоевградска „Свети Седмочисленици“ Благоевград „Св. кв. Кирил и Методий“ Благоевград 8. Великотърновска „Света Филотея Търновска“ Велико Търново 9. Врачанско-видинско-монтанско-берковска „Рождество Богородично“ Враца „Св. св. Константин и Елена“ Враца 10. Габровско-тревненска „Свети Онуфрий Габровски“ Габрово 11. Дупнишка „Свети Йоан Рилски Чудотворец“ Дупница 12. Санданска „Живоносен източник“ Сандански „Свети Климент Охридски“ Сандански „Св. св. Козма и Дамян“ Лешница 13. Велинградска „Радост за всички скърбящи Велинград 14. Гоцеделчевска „Света Троица“ Гоце Делчев 15. Поликраищенско-шуменска „Свети Николай Мирликийски“ Поликраище
Манастири и скитове Княжевски девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“, град София мъжки скит „Преподобни Теодосий Търновски“, село Богдан, община Карлово
Вижте също Българска православна църква
Бележки
Външни препратки Българска православна старостилна църква – предистория, организиране, статистически дании „Православна беседа“ , издание на Българската старостилна православна църква Старостилният разкол у нас – минало, настояще, бъдеще – анализ на Алексей Стамболов