Доньо Петров Марков е български офицер, генерал-майор.
Биография Роден е на 19 март 1926 г. в чирпанското село Долно ново село. От 18 август 1944 г. е партизанин. Между 22 септември и 22 ноември 1944 г. е доброволец в българската армия и участва във Втората световна война. Учи в Народното военно училище в София (1 октомври 1946 – 29 април 1948). От 30 април 1948 до 6 септември 1949 г. е командир на взвод във 2-ри АПТП. Командир на батарея в същия полк (7 септември 1949 – 26 март 1950) и на дивизион в същия полк (27 март 1950 – 12 юли 1951). В периода 13 юли 1951 – 10 септември 1954 г. е командир на 12-и гаубичен артилерийски полк. В периода 11 септември 1954 – 23 септември 1959 учи във ВАИА-СССР. На 24 септември 1959 г. е назначен за командир на 4-ти армейски артилерийски полк. Остава на този пост до 25 април 1961 г. От 26 април до 22 октомври 1961 г. учи във Висше учебно заведение в СССР. Между 23 октомври 1961 и 17 април 1963 г. е старши помощник-началник на отдел „Бойна подготовка“ на реактивната и ПТ артилерия и ВУЗ към Командването на артилерията. В периода 18 април-30 октомври 1963 е старши помощник-началник на отдел „Бойна подготовка“ по подготовка на Артилерията в Управлението на артилерията към Главно управление за подготовка на войските (ГУПВ). След това до 18 октомври 1964 г. е старши помощник-началник на Оперативен отдел по подготовката на щабовете в Управлението на артилерията към ГУПВ. От 19 октомври 1964 до 28 август 1970 г. е командир на 46-а ракетна бригада в СамоковДончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 292. В периода 29 август 1970 – 27 юли 1972 г. учи във Военната академия на Генералния щаб на СССР. След това до 29 септември 1972 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“. От 30 септември 1972 до 16 август 1976 г. е началник на Ракетните войски и артилерията на трета армия в Сливен. Между 17 август 1976 и 27 декември 1981 г. е началник-щаб на трета армияДончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 292. В периода 28 декември 1981 – 7 ноември 1984 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 и работи към Военната академия в София. От 8 ноември 1984 до 30 септември 1990 г. е военен аташе в Полша. Между 1 октомври 1990 и 31 март 1991 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 за уволнение. Излиза в запаса на 1 април 1991 г. През 1965 г. е обявен за АБПФК.
Образование Военно училище в София – 1 октомври 1946 – 29 април 1948 ВАИА-СССР – 11 септември 1954 – 23 септември 1959 Висше учебно заведение – 26 април до 22 октомври 1961 г. Военната академия на Генералния щаб на СССР – 29 август 1970 – 27 юли 1972 г.
Военни звания лейтенант (30 април 1948) старши лейтенант (30 април 1950) капитан (13 юли 1951) майор (16 февруари 1954) подполковник (28 февруари 1958) полковник (29 април 1963) генерал-майор (8 септември 1976)МЗ-УК №0380/8.08.1976
Награди „Народна република България“ – III ст. Орден „За храброст“ – III ст. Орден „За храброст“ – II ст. „9 септември 1944 г.“ – II и I ст. с мечове „9 септември 1944 г.“ – II ст.
Източници
Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Възпитаници на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен Категория:Български военни аташета в Полша Категория:Родени в област Стара Загора