Димитър (Мицо) Христов Измирлиев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Баща на поета Христо Смирненски.

Биография Роден е около 1866 година (според други сведения в 1860 година) в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. Дядо му Димитър (Митре) Костов бил обущар и търговец на обущарски материали, живял известно време в Измир, поради което след завръщането му в Кукуш започнали да го наричат Измирлията, а потомците му – Измирлиеви. Жени се за Мария (Марча) Арабаджиева, дъщеря на богатия кукушки търговец на дървен материал Димитър (Митре) Арабаджиев. Синът им Христо Измирлиев поема обущарския занаят на баща си. Има пет деца; умира рано.

Димитър (Мицо) Измирлиев е най-малкият от синовете на Христо Измирлиев. При неговото кръщаване кръстникът му дава името Георги. Родителите обаче искали да запазят името на дядо му Димитър (Митре) Измирлията и поради това бил прекръстен на Димитър (наричан е Мицо).

Остава сирак като малък и завършва само IV отделение, въпреки че е много любознателен. С братята си Андон и Иван първоначално имат обща бакалница, но след това се отделят. Най-големият – Андон (Доне) Измирлиев, се заема със сладкарство, Иван Измирлиев (завършил трети прогимназиален клас) известно време учителства, после отваря бакалница и гостилница, а най-малкият – Мицо, научава сладкарския занаят при брат си и отваря своя сладкарница. Андоновата сладкарница, поета после от сина му Аспарух, е първата в Кукуш и се намира срещу църквата „Света Богородица“, а Мицовата е на чаршията, близо до къщата им, в която двете семейства живеят заедно; всички деца помагат в занаята. За да допълва доходите си, Мицо отглежда тютюн, а също и буби.

Жени се за дъщерята на свещеника и учител Анастас Кръстев, участник в църковно-националните борби, по това време екзархийски наместник в Кукуш – Елисавета Попанастасова, завършила III клас в Солунския девически пансион. С интереса си към науката тя спомага за обучението на децата.

Мицо Измирлиев има голям интерес към художествената литература. Увлекателно разказва народни приказки, променя ги творчески, а също така съчинява и свои. Редовно посещава читалището, създава си и своя библиотека, купувайки книги от книжарницата на Иван Хаджиниколов в Солун. Има голяма склонност и към рисуването. Проявява я и в занаята си, рисувайки върху тортите и сладкишите. За градските тържества изработва „фенер“ – нещо като първобитно кино: изрязва картинки, които нарежда последователно във фенера, който се върти и картинките се сменят. Свири на хармоника и пее. Майката на братята, Марча (Мария), живееща с тях, също обича да пее и приспива децата с песни, увлекателно разказва приказки.

Мицо Измирлиев е чужд на католицизма и се противопоставя на униатството. Още като младеж той участва в борбата на екзархистите кукушани против унията, заради което лежи известно време в Солунския затвор.

Влиза във ВМОРО и става член на Кукушкия революционен комитет, основан от Гоце Делчев в 1895 година. В 1903 година той прави скиците на знамето на кукушките революционери за Илинденско-Преображенското въстание, извезано от Райна Измирлиева и предадено на четата на Кръстьо Асенов.

Туше Делииванов, близък роднина, пише за Христо Смирненски и за рода му:

След като Кукуш е унищожен от гръцката армия през Междусъюзническата война, Измирлиев със семейството си поема към Свободна България заедно с другите кукушки бежанци. Вложил е всичките си пари в стока и губи всичко при опожаряването на града. Без средства се установяват в София, първоначално при семейството на сестрата на жена му, Параскева Лимончева. По-късно наема за сладкарница едно малко дюкянче на улица „Драгоман“, а всички деца учат и работят. По-късно съчувства на комунистическите разбирания на своите деца.

Димитър Измирлиев умира на 16 май 1943 година.

Родословие

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Кукуш Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Измирлиеви (кукушани) Категория:Български общественици от Македония