Раду VII Паисий () е княз на Влашко за кратко през 1534 г. и отново през 1535 – 1545 г.
Произход Роден около 1500 г.Valentin Gheonea, „Un domnitor controversat – Radu Paisie“, in Magazin Istoric, September 1996, p. 50., но с не докрай изяснен произход. Според някои историци той е син на Раду IV Велики от брака му с Каталина Църноевич, според други е обикновен член на болярския съвет, с одобрението на който се издигат влашките князе.
Смята се, че рожденото му име е Петру и че е свързан с областта Арджеш в Мунтения.Stoica Nicolaescu, Documente slavo-române cu privire la relațiile Țării Românești și Moldovei cu Ardealul în sec. XV și XVI. Privilegii comerciale, scrisori domnești și particulare din archivele Sibiului, Brașovului și Bistriței din Transilvania, р.65. Bucharest: Lito-Tipografia L. Motzătzeanu, 1905. OCLC 767577459 Известно е също, че има сестра Кърстина. Stoica Nicolaescu, Documente slavo-române cu privire la relațiile Țării Românești și Moldovei cu Ardealul în sec. XV și XVI. Privilegii comerciale, scrisori domnești și particulare din archivele Sibiului, Brașovului și Bistriței din Transilvania, р.65. Bucharest: Lito-Tipografia L. Motzătzeanu, 1905. OCLC 767577459
Управление
През 1534 г. болярски заговор срещу тогавашния княз Влад VIII Винтила опитва да качи Раду на трона, но само за два месеца Винтила се разправя жестоко със съзаклятниците и си връща властта. Раду влиза в манастира в Куртя де Арджеш, според някои историци е принуден да го направи от Влад Винтила след неуспешния опит за преврат.Valentin Gheonea, „Un domnitor controversat – Radu Paisie“, in Magazin Istoric, September 1996, p. 49 Така или иначе в манастира той е игумен Паисий. След убийството на Влад Винтила през юни 1535 г. Раду най-после сяда на трона и управлява в следващите десет години.
През февруари 1545 властта му е отнета и той е екскортиран в Османската империя, но му е позволено да запази част от богатството си. Сигурен, че отново ще спечели трона, той дарява на султан Сюлейман I сумата от 500 000 акчета и прави различни дарения на манастирите в Света гора.Valentin Gheonea, „Un domnitor controversat – Radu Paisie“, in Magazin Istoric, September 1996, p 51. Въпреки това той никога не получава отново възможност да управлява Влахия, а е пратен в Египет, където и по всяка вероятност умира без да е известна точната дата.Constantin Căpitanul Filipescu, Istoriile domnilor Țării-Românești cuprinzînd istoria munteană de la început până la 1688, р.60. Bucharest: I. V. Socecu, 1902. OCLC 38610972Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I., р.65, р.138 Bucharest: Luceafărul S. A., Valentin Gheonea, „Un domnitor controversat – Radu Paisie“, in Magazin Istoric, September 1996, p 51.
Семейство Първият брак на Раду Паисий е със Стана.Stoica Nicolaescu, Documente slavo-române cu privire la relațiile Țării Românești și Moldovei cu Ardealul în sec. XV și XVI. Privilegii comerciale, scrisori domnești și particulare din archivele Sibiului, Brașovului și Bistriței din Transilvania, р.65, р.293, р.307. Bucharest: Lito-Tipografia L. Motzătzeanu, 1905. OCLC 767577459Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I., р.138. Bucharest: Luceafărul S. A., След смъртта на жена си влиза в манастира в Куртя де Арджеш.
Вторият му брак е с Роксандра, за чието потекло има спорове, но една от хипотезите е, че е дъщеря на Нягое I Басараб.Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I., р.65 Bucharest: Luceafărul S. A.,
Неговите деца са Марко, Влад, Петрешку I Добрия, Мария, Войка и Кърстина.
Източници
Категория:Владетели на Влашко Категория:Басараб Категория:Родени в Букурещ Категория:Починали в Александрия