Ана Елизабет „Анелизе“ Микел"Find A Grave Index: Anna Elisabeth Michel" () е германка, която претърпява 67 католически ритуала на екзорсизъм през годината преди смъртта ѝ. Умира вследствие на недохранване, за което родителите ѝ и един свещеник са осъдени за убийство по небрежност. Диагностицирана е с епилептична психоза (епилепсия на темпоралния лоб) и има анамнеза за психиатрично лечение, което като цяло не е ефективно.

Когато Микел е на 16, тя изпитва конвулсии и е диагностицирана с психоза, причинена от епилепсия на темпоралния лоб. Скоро след това тя е диагностицирана и с депресия и е лекувана в психиатрична болница. Когато навършва 20, тя става нетолерантна към различни религиозни обекти и започва да чува гласове. Състоянието ѝ се влошава въпреки лекарствата, започва да мисли за самоубийство и проявява други симптоми, за които също приема лекарства. След приемането на психични лекарства в продължение на 5 години, тя не се подобрява. Това кара семейството ѝ да вярва, че е обсебена от демон. В резултат, семейството ѝ решава да апелира към католическата църква за екзорсизъм. Макар и отхвърлена в началото, след много колебания, двама свещеници получават разрешение от местния епископ през 1975 г. Свещениците започват да провеждат ритуали на екзорсизъм и родителите спират да се консултират с лекари. Анелизе Микел спира да яде храна и умира поради недохранване и дехидратацияForcen, Fernando Espi (14 октомври 2016). Monsters, Demons and Psychopaths: Psychiatry and Horror Film. Taylor & Francis. p. 132. ISBN 978-1-315-35392-0. „After a few months, she stopped eating and died from malnourishment and dehydration.“ след 67 ритуала на екзорсизъм. Родителите ѝ и двамата католически свещеници са признати за виновни за убийство по небрежност и са осъдени на 6 месеца затвор (намален до 3 години пробация), както и глоба. И двамата свещеници казали, че демоните са се идентифицирали като Луцифер, Каин, Юда Искариотски, Адолф Хитлер и Нерон.

Филмът от 2005 Екзорсизмът на Емили Роуз е основан на нейната история. Други филми, базирани на живота на Микел са „Реквием“ (2006) и "Anneliese: The Exorcist Tapes" (2011).

Ранен живот Ана Елизабет Микел е родена на 21 септември 1952 г. в Лайбфлинг, Бавария, Западна Германия в католическо семейство с 3 други сестри. Била е религиозна и е ходела на литургии два пъти седмично. На 16 г. изпитва конвулсии и е диагностицирана с епилепсия на темпоралния лоб. През 1973 г. се завършва гимназия и започва да учи в Вюрцбургския университет. Съучениците ѝ я описват като „отдръпната и много религиозна“.

Психиатрично лечение През юни 1970 г. Микел претърпява третия си апоплектичен пристъп в психиатричната болница, в която е настанена. Предписани са ѝ лекарства против гърчове, включително Дилантин, които не облекчават проблема. Тя започва да описва как вижда „дяволски лица“ по различно време на деня. Същия месец ѝ е предписано друго лекарство, Aolept, което е подобно на хлорпромазин и се използва за лечение на различни психози, включително шизофрения, нарушено поведение и заблуди. Към 1973 г. тя страда от депресия и започва да халюцинира, докато се моли, и се оплаква, че чува гласове, които ѝ казват, че е „прокълната“ и ще „изгние в ада“. Лечението ѝ в психиатрия не подобрява здравето ѝ и депресията ѝ се влошава. Дългосрочното лечение също не помага и тя става все по-разочарована от медицинската намеса, приемайки фармакологични лекарства в продължение на 5 години. Микел изпитва непоносимост към християнските свещени места и предмети, като разпятието.

Анелизе Микел отива в Сан Джорджо Пиачентино със семеен приятел, които редовно организира християнски поклонения. Той стига до заключението, че Микел страда от демонично обсебване, заради това че тя е неспособна да мине покрай разпятие и отказва да пие водата на свещен християнски извор.

- Отец Алт

Микел и семейството ѝ се консултират с няколко свещеници, искайки екзорсизъм. Свещениците отказали, препоръчвайки продължаване на медицинското ѝ лечение и информирали семейството, че за екзорсизъм се изисква разрешението на епископа. В католическата църква официално одобрение за екзорсизъм се дава, когато лицето стриктно отговаря на зададените критерии, след което се счита, че страда от обладаване(infestatio) и е под демоничен контрол. Интензивната неприязън към религиозните предмети и свръхестествените сили са едни от първите индикации. Микел се влошава физически и проявява агресия, самонараняване, пие собствената си урина и яде насекоми. През ноември 1973 г. Микел започва лечението си с Тегретол, лекарство против припадъци и стабилизатор на настроението. По време на религиозните ритуали ѝ били предписвани антипсихотични лекарства, които тя приемала често до известно време преди смъртта си. Въпреки приемането на тези невролептични лекарства, симптомите на Микел се влошават и тя започва „да ръмжи, да вижда демони, да хвърля неща“.

Екзорсизъм

Свещеникът Ърнст Алт, с когото се срещат, виждайки Микел, заявява, че „тя не прилича на епилептик“ и че той не вижда тя да има припадъци. Алт вярва, че тя страда от демонично обсебване и призовава местния епископ да разреши екзорсизъм. В писмо до Алт през 1975 г. Микел пише: "Аз съм нищо; всичко в мен е празнота. Какво да направя? Трябва да се подобря. Ти се моли за мен" и също веднъж му каза: „Искам да страдам за другите хора... но това е толкова жестоко“. През септември същата година епископ Йозеф Щангл разрешава на свещеник Арнолд Ренц да проведе екзорсизъм, но разпорежда да е в пълна тайна. Ренц извършва първия ритуал на 24 септември. Микел започва да говори все по-често за „умирането, за да изкупи своенравната съвременна младост и отстъпниците свещеници на съвременната църква“ и тя отказва да яде към края. В този момент родителите ѝ спират да се консултират с лекари по нейно искане и разчитат единствено на обредите на екзорсизъм. 67 ритуали на екзорсизъм; една или две всяка седмица, с продължителност до 4 часа, се извършват в продължение на около 10 месеца през 1975–1976 г.

Смърт На 1 юли 1976 г. Микел умира в дома си. В доклада за аутопсията се посочва, че причината е недохранване и дехидратация поради това, че тя е била в състояние на полуглад почти година, докато са били извършвани ритуалите на екзорсизъм. Теглото на Микел е било само 30 кг, а коленете ѝ били счупени вследствие на продължително коленичене. Не е могла да се движи без чужда помощ и е било съобщено, че е получила пневмония.

Обвинение След разследване, държавният прокурор твърди, че смъртта на Микел е могла да бъде предотвратена дори една седмица преди тя да умре. През 1976 г. държавата обвинява родителите на Микел и свещениците Ернст Алт и Арнолд Ренц в убийство по небрежност. Родителите са защитавани от адвокат Ерих Шмит-Лайхнер; техните адвокати са спонсорирани от църквата. Държавата препоръчва да няма затворени лица; вместо това присъдата за свещениците е глоба, а прокуратурата стига до заключението, че родителите трябва да бъдат освободени от наказание, тъй като са „претърпели достатъчно“.

Съдебен процес Процесът започва на 30 март 1978 г. в окръжния съд и предизвиква голям интерес. Пред съда лекарите свидетелстват, че Микел не е била обладана, заявявайки, че това е психологически ефект заради строгото ѝ религиозно възпитание и епилепсията, но лекарят Ричард Рот, който е помолен за медицинска помощ от Алт, ѝ е казал по време на екзорсизма, че „няма инжекция срещу дявола, Анелиз“. Шмит-Лайхнер казва, че екзорсизмът е законен и че конституцията на Германия защитава граждани в неограничено упражняване на техните религиозни вярвания. Защитата пуснала записи на извършването на екзорсизма, понякога включващи това, за което се твърди, че „демони спорят“, за да отстоят твърдението си, че Микел е била обладана. И двамата свещеници казват, че демоните са се идентифицирали като Луцифер, Каин, Юда Искариот, Белиал, Легион, Хитлер и Нерон наред с други. По-нататък казват, че тя най-накрая е освободена поради екзорсизма непосредствено преди смъртта си.

Епископът казва, че не е бил наясно с тревожното ѝ здравословно състояние, когато е одобрил екзорсизма и не дава показания. Обвиняемите са признати за виновни в непредумишлено убийство в резултат на небрежност и са осъдени на 6 месеца затвор (което по-късно е преустановено) и 3 години пробация. Присъдата е далеч по-лека от очакваната, но е повече от искана от защитата, която искала свещениците да бъдат само глобени и родителите да бъдат признати за виновни, но не и наказани. Одобряването на такъв старомоден екзорсизъм от църквата, привлича вниманието на обществеността и медиите. Според Джон М. Дъфи случаят е погрешно идентифициране на психично заболяване.

Ексхумация и последствия След делото, родителите молят властите за разрешение за ексхумация на останките на дъщеря им. Официалната причина, представена от родителите пред властите, е, че Микел е била погребана прекалено набързо в евтин ковчег. Почти 2 години след погребението, на 25 февруари 1978 г. останките ѝ са поставени в нов дъбов ковчег, облицован с калай. Официалните доклади посочват, че тялото е имало признаци на постоянно влошаване. Обвиняемите екзорсисти не са допуснати да видят останките на Микел. Арнолд Ренц твърди по-късно, че не е допуснат до моргата. Гробът на Микел става и остава място за поклонение.

Броят на официално разрешените екзорсизми намалява в Германия поради този случай, въпреки подкрепата на папа Бенедикт XVI за по-широкото му използване в сравнение с папа Йоан Павел II, който през 1999 г. прави правилата по-строги, включващи само редки случаи.

На 6 юни 2013 г. в къщата, в която е живяла Анелизе Мишел, избухва пожар и въпреки че местната полиция заявява, че става въпрос за палеж, някои местни жители го приписват на случая с екзорсизма.

Бележки

Категория:Германци Категория:Възпитаници на Вюрцбургския университет Категория:Починали в Клингенберг ам Майн