Йоан Радул (на среднобългарски: † Іѡанъ Радоулъ) е четвъртият воевода на Влашко между 1377 и 1383 г. Всъщност той управлява съвместно с брат си Владислав I поне от 1372 г.Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 202. ISBN 83-232-0733-X., но след отстраняването или смъртта на брат си около 1377 г. започва неговото самостоятелно управление. Син е на владетеля Никола Александър Басараб и брат на войводата Йоан Владислав I. Леля му – Теодора Басараб е първата съпруга на Иван Александър и царица на България. Сестрата на Радул и Владислав – Анна Басараб, е омъжена за видинския цар Иван Срацимир. Тя е майка на цар Константин II Асен и на кралица Доротея Българска, съпруга на Твърдко I Котроманич.
Управление По време на управлението му отношенията с Кралство Унгария са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. През 1365 г. унгарският крал Лудовик I Анжу напада Видинското царство и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар Иван Срацимир е пленен и заедно със съпругата си Анна Басараб е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на Иван Александър се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот Добротица и влашкият войвода Владислав, който е шурей на Срацимир. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато под командването на Раду I войските на коалицията превземат Видин и освобождават цялата територия на Видинското царство. В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ („Карарска хроника“) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал Лайош I Велики между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „Радан, българския принц схизматик“ (), отнасящ се до Раду I.Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299) Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи“ или „воевода“, а самитѣ воеводства – българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“
Фамилия Раду I има брак с АнаEuropäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004 (ISBN 3-465-03292-6), Basarab (Bassaraba, Basaraba), Voievoden der Walachei II Volume III Tafel 193Bassaraba family, от която има син Дан I. След това се жени повторно за Калиникия (Калиникіѧ) или Калина, от която има син Мирчо Стари.
Бележки
Категория:Владетели на Влашко Категория:Басараб