BL 15"/42 Mark I е първото британско корабно оръдие с калибър 381 mm. Разработено е през 1912 г. Оръдието е широко използвано както в британския флот, така и в бреговата артилерия, и остава на въоръжение рекордно дълъг срок.

Употреба

Оръдията са поставяни на линейни кораби от различни типове от 1915 до 1944 г. HMS Vanguard става последният линеен кораб, построен за Кралския флот през 1944 г., въоръжен с този тип оръдия.

Кораби, въоръжени с 15 дюймовите оръдия Mark I: Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ (5 кораба с осем оръдия всеки) Линейни кораби тип „Ривендж“ (5 кораба с осем оръдия всеки) Линейни крайцери тип „Ринаун“ (2 кораба с шест оръдия всеки) HMS Hood – Линеен крайцер (8 оръдия) Линейни крайцери тип „Глориъс“ (2 кораба с четири оръдия всеки) Монитори тип „Еребус“ (2 кораба с две оръдия всеки) Монитори тип „Маршал Ней“ (2 кораба с две оръдия всеки) Монитори тип „Робъртс“ (2 кораба с две оръдия всеки) HMS Vanguard – Линеен кораб (8 оръдия, свалени от линейните крайцери Корейджъс и Глориъс)

Оръдието е използвано също и в бреговата отбрана. Пет оръдия са поставени в Сингапур през 1930-те години. Две крайбрежни оръдия („Клем“ и „Джейн“) са поставени близо до Уенстоун-Фарм в Кент през 1940 г.

Производство

Всичко са произведени 184 оръдия. Впоследствие те са сваляни от корабите, ремонтират се и се връщат вече на други кораби, удължавайки по този начин своя срок на служба. По заводи производството се води така: Armstrong Whitworth, Elswick, Нюкасъл: 34 Armstrong Whitworth, Openshaw, Манчестър: 12. William Beardmore & Company, Parkhead, Глазгоу: 37 Coventry Ordnance Works, Ковънтри: 19 Royal Arsenal, Woolwich: 33 Vickers Limited, Шефилд: 49

Две оръдия, едно от линкора HMS Ramillies (лявото) и едно от линкора HMS Resolution (дясното), са поставени пред Имперския военен музей в Лондон.

Описание и ТТХ

Това оръдие е с традиционната за британските от онова време телова конструкция (на вътрешната тръба на ствола, на лайнера, се навиват няколко слоя стоманена тел с правоъгълно сечение, затворени отгоре от външна тръба-кожух) със затвор от бутален тип. Теглото на оръдието, включая теглото на затвора, съставлява 101,6 тона (98,7 тона без затвора).

Дължината на канала на ствола на оръдието е 15 715 мм (42 калибра), пълната дължина на ствола е 16 520 мм (43,36 калибра). Оръдието води огън със снаряди с маса 871 кг с начална скорост 732 – 785 м/с. Оръдието има ситна нарезка с постоянна извивка с ход 30 калибра и дълбочина под 1% от калибъра – 3,16 мм с ширина на нарезите от 11,3 мм (броя нарези е 76). Ширината на полето е 4,44 мм.

Първоначално се използват три вида снаряди: бронебоен, полубронебоен и фугасен – всичките с еднаква маса – 871 кг, снаряжени с лидит (52,3 кг в полубронебойния). Първите два типа снаряди са с меко бронебойно калпаче. В периода 1918 – 1919 г. е приет бронебоен снаряд със същата маса с твърдо бронебойно калпаче, съдържащ 20 кг шелит (смес от 2/3 тринитрофенол и 1/3 от по-неспособния към детонация динитрофенол). Тогава с шелита е заменен и лидита в снарядите от другите типове. Според някои данни паралелно с шелита са използвани амотол и тринитротолуол. Зарядът се състои от кордит MD45. Пълният заряд тежи 194 кг, намаленият – 146 кг.

Максималната далечина на стрелба с оръдията Mark I съставлява 22 400 метра (при ъгъл на възвишение от 20°) и 29 720 метра (при ъгъл на възвишение от 30°), обаче за оръдията на бреговата артилерия, приспособени за големи ъгли на възвишение, максималната далечина на стрелбата достига 40 370 м. Живучестта на ствола съставлява 350 изстрела с пълен заряд.

Снаряди от времето на Втората световна война 108-фунтов (49 кг) заряд кордит, 1/4 зарядБронебоен снаряд Mk XXII BNT

Литература

Външни препратки 15-inch (38.1 cm) Mark I Английское орудие 381 мм/42 Images from the Vickers Photographic Archives HMS Vanguard site The IWM guns

Terry Gander, Twentieth century British coast defence guns

381 381 381