BL 16″/45 Mark I е британско корабно оръдие с калибър 406 mm с дължина на ствола от 45 калибъра. BL – – казеннозарядно оръдие, 16″ – калибър в инчове (16 инча или 406 мм), 45 – дължината на ствола в калибри. Първоначално е предназначено за въоръжение на линейните крайцери от типа „G3“. Оръдията са поръчани през 1921 г. на фирмата Армстронг. Обаче в резултат на Вашингтонската конференция от 1922 г. по ограничаване на гонката в морските въоръжения строителството на линейните крайцери е отменено. След незначителна промяна в конструкцията тези оръдия са произведени за два британски линкора – „Нелсън“ и „Родни“. На всеки кораб са поставени три триоръдейни кули, с обозначението Mark I. Всички три кули се намират в носовата част на линкора и се наричат с буквите „A“, „B“ и „X“.
Оръдията 16″/45 Mark I са единствените британски казеннозарядни оръдия с калибър 406 мм, състояли на въоръжение. Тези оръдия стават последните британски оръдия, произведени чрез скрепяване на ствола с тел. Много специалисти оценяват тези оръдия като не много удачни, тъй като по сравнение с 15-дюймовите оръдия Mark I тези оръдия обладават малко по-голяма бронепробиваемост при по-лоши параметри на скорострелността, надеждност, точност на стрелбата и живучест на ствола.
История на разработването След края на Първата световна война британските специалисти започват да разработват облика на новото поколение линейни крайцери и линкори. В качеството на основно въоръжение за тези кораби се разглеждат оръдия с калибър 381, 406, 420 и 457 мм. В същото време за ВМС на САЩ и Япония се строят линкор и линейни крайцери с 406-мм артилерия, и постъпват данни за разработката на проекти за нови капитални кораби с 457-мм оръдия. Британците разработват редица варианти за линейни крайцери с въоръжение от 381-мм, 420-мм и 457-мм оръдия. 381-мм оръдия се считат за недостатъчно мощни. От 457-мм варианти в приемлива водоизместимост се вписва само варианта „H3“ с поставянето на шест оръдия в две триоръдейни кули. Намаляването на броя на оръдията усложнява управлението на огъня и снижава възможностите за водене на огън по всички направления. За това в последващите работи влиза варианта „G3“ с въоръжение от девет 420-мм оръдия. Но този калибър не се харесва много на британските адмирали, пък и по тегло не е много подходящ. В крайна сметка за новите линейни крайцери, за първи път в историята на Кралския флот, е избран калибъра 406 мм. За въоръжение на линкорите от типа „№3“, работите над които вървят паралелно, е избран калибъра 457 мм. На двата проекта се използва разполагане на оръдията в триоръдейни кули. Това решение е предизвикано от желанието да се намали общото тегло на кулите на оръдията на главния калибър.
След войната сред специалистите се разгорят горещи дискусии за избора на необходимите начална скорост и маса на снаряда. Традиционно в английския флот се използва относително тежкия снаряд с невисока начална скорост. В немския флот се придържат към концепцията за лек снаряд с висока начална скорост. За приключването на тези спорове е решено да се проведат редица тестове. Изпитанията се провеждат със стрелби от 343-мм оръдия със снаряди с маса 567 и 635 кг. Опитите се провеждат при еднаква скорост на попаденията и показват, че тежкия снаряд по-добре пробива бронята при косо попадение. Обаче ако лекия снаряд проникне през броневата плоча цял, то в тежкия 635-кг снаряд са открити редица недостатъци. При пробиването на плочите под определени ъгли тежкия снаряд може да се отклони от траекторията поради по-голямата си маса. Също при попадение при по-дългия снаряд възниква сътресение на неговия корпус, често водещо до разрушаването на снаряда. В резултат снарядът прониква зад броневата плоча в повредено състояние, което снижава неговото задбронево въздействие.
Също са проведени стрелби с 381-мм снаряд по плоча с дебелина 305 мм с ъгъл на отклонение от перпендикуляра 20°. Само два снаряда проникват зад бронята без да се разрушат. При стрелба по покрива на оръдейна кула с дебелина 127 и 152 мм при ъгли на среща до 60° снарядът рикошира, при това чупи бронята, след което част от осколките попадат вътре. Ъгъл на среща от 60° съответства на далечина на стрелбата от 22,8 км. Направен е изводът, че до тази дистанция 381-мм снаряд няма да пробие покрив с дебелина 178 мм. Според резултатите на тези изпитания от началника на управлението по морски въоръжения (), Ралф Крук, са дадени препоръки за използването на по-лек снаряд с висока начална скорост. Той смята, че такъв снаряд на малки дистанции обладава по-добра бронепробиваемост за сметка на по-голямата си скорост, а при големите дистанции – за сметка на по-големия ъгъл на среща с хоризонталната броня. В периода септември – октомври 1921 г. за окончателната проверка на тези предположения са проведени опити с лек и тежък 381-мм снаряд. Данните за резултатите от тези изпитания липсват, но, най-вероятно, те потвърждават предположенията на началника на управлението по морски въоръжения, тъй като за новите 406-мм оръдия е приета комбинацията „висока скорост и лек снаряд“. Опитът от последващата експлоатация на оръдията, създадени според този принцип, показва, че решението е погрешно.
Разработката на оръдията и кулите за тях се води в течение на 1921 г. от фирмата Армстронг в Елсуик. Издадена е поръчката за първите 18 оръдия. В резултат на вашингтонското съглашение, на 18 ноември 1922 г., поръчката за линейните крайцери от типа „G3“ е отменена. Работите по производството на оръдията са спрени. Обаче според същото това съглашение Великобритания получава правото да построи два линкора с оръдия с калибър до 406 мм и стандартна водоизместимост до 35 000 тона. За новите линкори е решено да се използват кулите и оръдията, по-рано поръчани за „G3“.
16-дюймовото оръдие Mark I
Оръдието се състои от коничен лайнер с два пояса в задната част на разстояние 14081,8 мм (554,4 дюйма) от дулния срез, тръба „A“, по цялата си дължина укрепена с намотка от тел, тръба „B“, кожух и затворен пръстен. Буталното гнездо е закрепено в тръба „А“ и стопира лайнера. Оръдието има бутален затвор система „Уелин“ (Welin breech block), привеждан в действие от хидравличния механизъм на Асбури ((). Теглото на затвора с механизма му съставлява около два английски тона 2032 кг).
Ствола на оръдието е с нарези, направен по технологията за укрепване с тел. На един ствол се намотават около 250 км тел. Недостатъци на тази технология са малката надлъжна здравина, вибрации при изстрел и по-голяма маса в сравнение със стволовете, укрепени с цилиндри.
Оръдието е разчетено за изстрелване на 929-кг снаряд със скорост от . Първото оръдие постъпва за изпитания на 15 март 1926 г. Веднага се проявяват проблемите, свързани с комбинацията „лек снаряд/висока скорост“. С работен заряд с тегло 238 кг оръдието придава на снаряда разчетна скорост , обаче след всеки изстрел скоростта пада с , което говори за силно износване на канала на ствола. При стрелба с пълни заряди разчетната живучест на ствола трябва да бъде 180 изстрела. Износването също води до неточност при стрелбата. Своята роля изиграва и приетата в английския флот голяма дължина на главата на снаряда. Тя способства за намаляване на падането на скоростта на снаряда в процеса на полета, обаче в комбинация с лекия снаряд такова решение води до повишена вибрация на късия корпус на снаряда при неговото движение по канала на ствола.
С цел снижаване на този недостатък е изменена формата на зарядната камера и е намален нейния обем – от 573 548,6 см³ до 491 613 см³, а масата на заряда е намалена от 238 до 231 кг. По-късно е разработена нова модификация на нарезката на ствола (с обозначението „нарезка втора модификация“ – ), внедряването на която позволява да се намали износването на ствола. Също е изменена формата на водещите пръстени на снаряда. Всички тези мерки увеличават живучестта на ствола до 200 – 250 изстрела и намаляват снижаването на падането на началната скорост при всеки последващ изстрел до . Обаче даже с цената на по-ниската начална скорост на снаряда не са достигнати показатели по точност и ефективност, сравними с по-старото 381-мм оръдие Mark 1.
Всичко са произведени 29 оръдия. Оръдия № 1 – 10 са произведени от фирмата Армстронг, № 11 – 18 от фирмата Викерс в Глазгоу, № 19 – 23 от фирмата William Beardmore & Company в Глазгоу и № 24 – 29 – от Кралския арсенал в Улич.
При влизането им в строй всички оръдия на линкорите „Родни“ и „Нелсън“ имат нарезка „Mk 1“. Изменението на модификацията на нарезите от „Mk 1“ на „Mk 2“ става в хода на експлоатацията при замяната на вкладната цев (лайнера). На линкора „Нелсън“ изменението на нарезката на оръдията на кули „B“ и „X“ е направено през май 1944 г., а на кула „A“ – едва през март 1945-а. На линкора „Родни“ две оръдия на кула „B“ получават новата нарезка през декември 1937 г., а оръдията на кула „A“ получават нарезката през февруари 1942 г. Оръдията на кула „X“ до края на експлоатацията им имат нарезка от типа „Mk 1“.
Характеристики Оръдие с нарези Mk 1 Оръдие с нарези Mk 2Маса на ствола със закрепването109,7 т (108 дълги тона)Маса на ствола без закрепването107,7 т (106 дълги тона)Дължина на оръдието18,852 м (742,2 дюйма)Дължина на канала на ствола18,288 м (720 дюйма)Дължина на нарезите14,909 м (586,96 дюйма)14,959 м (588,95 дюйма)Стъка на нарезкатадължина на хода на нарезите от 30 калибраНарези80 нарезадълбочина 3,43 × 9,577 мм(0,135 × 0,377 дюйма)96 нарезадълбочина 3,15 × 8,865 мм(0,124 × 0,349 дюйма)Ширина на полето на нарезите6,380 мм (0,2512 дюйма)4,432 мм (0,1745 дюйма)Обем на зарядната камера576,9 дм³ (35 205 дюйма³)Скорострелност1,5 изстрела в минута(първите четири изстрела – един изстрел за 40 секунди,след това един изстрел за 45 секунди)Начална скорост на 929-кг снаряд(заряд SC280 с маса 224,5 кг)788 м/с797 м/сМаксимална далечина на стрелбата(40°, бронебоен снаряд с маса 929 кг)35 745 м36 345 м
Триоръдейната кула Mark I Конструкция на кулата
До Първата световна война кулите на големия калибър в английския флот са двуоръдейни, и поради това опит в разработката на триоръдейни кули практически липсва. При работата над конструкцията на триоръдейната установка британците се сблъскват с множество проблеми в компоновката на кулите, нейните тегло и габарити, удобството за обслужването на различните механизми и, най-вече, на механизмите за зареждане на средното оръдие.
Снарядите и зарядите в триоръдейната установка се подават с помощта на избутващ механизъм във вертикално положение, за разлика от приетото по-рано хоризонтално подаване. Голямо внимание е отделено на защитата на кулата и боезапаса от пожари и взривове, които стават причина за гибелта на три английски линейни крайцера в Ютландското сражение. За защита на подкуполните помещения от фронта на пламъка са използвани голям брой непроницаеми за пламъци люкове и кухини за комуникациите за подаване на боезапаса. Подемникът за кордитния барут в горната и долната си части има непроницаеми за пламъци затвори против фронт на пламъци и взривни клапани отстрани на устройствата за подаване. В резултат на тези мерки остават само две опасни за кордитните заряди места: в претоваръчното отделение между погребите и подемниците и непосредствено около оръдията.
Зарядните погреби имат отвори-шлюзове с квадратна форма с размер и защита от леки стоманени плочи. Шлюзовете са водонепроницаеми и имат защита от проникване на пламък навътре. Още през 1919 г. е решено да се откажат от взривни клапани в погребите, тъй като се счита, че те не са защитени от пробив на фронт на пламъка навътре.
В хидравличната система на кулите е използвано масло вместо по-рано използваната вода, което позволява използването на стоманени тръби вместо медни. Това намалява теглото и поевтинява конструкцията, обаче води до по-чести течове. Налягането в системата се създава от помпа със задвижване от 750-силен парен двигател. Всяка кула има и резервна помпа, разположена в нейната неподвижна част.