Петър (Ту̀ше) Иванов Балтов е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Роден е около 1859 годинаДАА, фонд 246К, оп. 9, а.е. 500, л. 27 гръб и 28. В екзархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязан Туше Балтов, 48-годишен, учител, жена София (40), деца Йордан (12), Вера (5) и Ленка (3) или около 1871 годинаКъм 31 март 1943 година е на 72 години. в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, както сам казва от родители българи - Иван Митров Балтов и Катерина Иванова Балтова.
В 1897 година като учител в кукушкото село Ираклия се присъединява към ВМОРО и действа като легален деец до 1899 година, когато става нелегален и влиза в четата на Христо Чернопеев. В 1902 година за шест месеца е в четата на Коце Пейков, а след това до 1904 година отново е четник на Чернопеев. С Чернопеевата чета се сражава при Железница, Плачковица, Готен, село Гарван. В сражението на Плачковица в 1902 година е ранен. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на отряд от 20 души от четата на Чернопеев.
Другар е на Стефан Мандалов. Участва в сборната чета на Кръстьо Асенов.
В 1904 година след общата амнистия се легализира и действа като легален деец на ВМОРО до 1907 година. В 1904 година се провежда околийски конгрес в Кукуш край Арджанското езеро, на който е избрано ново ръководство на Кукушката революционна околия. На конгреса са избрани и две околийски съдилища. Първият район включва западната част на града и селата, които се намират на запад от Кукуш. Вторият район обхваща източната част на Кукуш и всички села в Карадаг. Избраните членове на съдилището на втория район са Туше Балтов, Туше Чичиклиев и Тено Гошев Овчаров. Направен е и устав как да се водят делата. По нареждане на Туше Балтов уставът е преписан, след което самият Балтов го изпраща по всички села и махали. От 1905 до 1907 година е в ръководното тяло на Организацията в Кукуш. Към 1906/1907 година е учител в Кукуш.
В 1907 година е арестуван за революционна дейност и е осъден на доживотен затвор. Освободен е на следната 1908 година след Младотурската революция. Учителства в селата Драгомирци и Гърбашел, като продължава да се занимава с революционна дейност.
При избухването на Балканската война в 1912 година се присъединява към четата на Тодор Александров. Служи и в четата на Георги Мончев и в Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение.
На 31 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Вижте също Дино Балтов
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Кукуш Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български просветни дейци от Македония