Мегарската фиала () е древногръцка сребърна фиала, съд за възлияния, открита в гробница в Горна Македония край днешния град Кожани.Описана е в Supplementum Epigraphicum Graecum (SEG) vol. 13, no. 306; в N. G. Hammond and G. T. Griffith, A history of Macedonia, Oxford: Clarendon 1979, Vol.2, p.96; в T. Rizakis and G. Touratsoglou, Epigraphes Ano Makedonia, Athens 1986, #2; и в L. H. Jefferey, The local scripts of archaic Greece, Oxford 1961, #173.2. Вижте също Poinikastas database of Greek inscriptions, Megara #332 Фиалата носи надпис на един ред на дорийски диалект на старогръцкия език: „Αθαναιας : ιαρα : τας Μhεγαρο̅ι“ (свещена на Атина от Мегара).Poinikastas, database of Greek inscriptions

Описание

На основание на споменаването на Мегара и нейното известно светилище на Атина, обикновено се приема, че произходът на фиалата е от този южен гръцки град,Poinikastas, цитиращ Jeffery, The local scripts of archaic Greece.Gill, David, "Plate, precious (Greek and Roman)", in: Oxford Classical Dictionary, edited by Simon Hornblower and Antony Spawforth, 3rd ed, Oxford 1996. и тя се датира в ранния V век пр. Хр. Сред характеристиките на употребената писмена система е архаична Β-образна буква за буквата Ε (епсилон), обичайно срещана в ранните надписи от Мегара и съседния Коринт.Jefferey, The local scripts of archaic Greece, p. 132f.Poinikastas, database of Greek inscriptions

Джеймс Л. О'Нийл,O'Neil, James L., Doric elements in Macedonian inscriptions, Glotta 82 (2007): 192–210. p.198. следвайки Хамънд и Грифит,N. G. Hammond and G. T. Griffith, A history of Macedonia, Oxford: Clarendon 1979, Vol.2, p.96 прави предположение, че надписът също така би могъл да е написан в Македония. В такъв случай той би бил първият известен пример на местен гръцки диалект от Македония и би потвърдил хипотезата, базирана върху надпис на друг археологически обект - Пелската магическа табличка, че македонският гръцки е дорийски диалект. О'Нийл твърди, че има сведения за място в Македония, наречено също Мегара, факт, който се подкрепя от Плутарх,Plutarch Pyrros 2,2 и че надписът не успява да предаде специфично мегарската архаична форма на епсилона. Бележките на Л. Х. Джефри за The local scripts of archaic Greece показват точно тази архаична мегарска форма.

От езиковите форми в надписа думата ἰαρά ('свещена') може да бъде безспорно идентифицирана като дорийска. Архаичната форма на името на богиня Атина Ἀθαναία(ς) е по-слабо отличителна и би могла да се употреби във всеки старогръцки диалект без йонийски, докато генитивният член τᾶς е възможен във всеки диалект без йонийски и атически. Формата на името Мегара с начално Μh показва етимологическия му произход *sm- и е откривана често в надписи от Мегара, но и от други места.

Вижте също Пелска магическа табличка Акантска магическа табличка Пидненски магически таблички Древномакедонски език Дорийски диалект

Бележки

Категория:Кожани Категория:Старогръцки език Категория:Култура на Древна Македония Категория:Древномакедонски език Категория:Археологически находки в Егейска Македония