Качаци () е термин, използван за албански разбойници, хайдути, както и за членовете на албански национално-революционни организации, борещи се най-вече срещу Османската империя, Австро-Унгария, Сърбия и Югославия.
Думата произлиза от турската „kaçmak“ - „беглец“Mooreу, Cerwyn. Contemporary Violence: Postmodern War in Kosovo and Chechnya. Oxford University Press, 210. p. 117 и до началото на ХХ век се използва предимно за въоръжени бегълци, поставени извън закона, най-вече разбойници. Нерядко качаците са дезертьори от османската армия. Георги Раковски пише, че качаците са „побегши от войнства“, както и че „изпълняват безчеловечни кръвопролития, грабителства и безчестия“.Раковски, Георги. Българский въпрос, София 2003, с 365. Като качаци са определяни и албанските бунтовници, членове на въоръжената народна съпротива срещу османската власт. Възпявани са в албанския юнашки епос.
След Младотурската революция качашкото движение придобива все по-отчетлив национално-политически облик.Jovanović, Vladan. Peščanik.net, Kačaci na Kosovu, 24.04.2013 Като качаци са определяни албанските участници в Охридското въстание от септември 1913 година. Според някои данни през 1914-1915 сръбски жандарми убиват в Косово и Македония 400 качаци и комити, като самите те дават 277 жертви. След Първата световна война борбата на качаците в Югославия се ръководи от т.нар Косовски комитет (Комитет за народна отбрана на Косово) и е най-активна до 1924 година, особено в района на Дреница и на други погранични места в Косово. В много случаи албанските качаци и комитите на ВМРО действат в синхрон.
Бележки
Категория:Хайдути Категория:Косовски комитет