Макензен () са серия недовършени линейни крайцери на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война.В официалната немска класификация от онова време няма понятието „линеен крайцер“ (), и те, заедно с броненосните крайцери са класифицирани като „голям крайцер“ ().

Серията е последващо развитие на типа „Дерфлингер“. При сходно брониране трябва да имат оръдия с калибър 350 мм и да развиват с един възел по-висока скорост на хода. Планира се построяването на серия от седем кораба. Трите последни кораба впоследствие са презаложени според проекта „Ерзац Йорк“. Поради началото на Първата световна война построяването на крайцерите се забавя, и нито един от тях така и не е въведен в строй.

История на разработването През 1912 г. след края на разработката на проекта за линеен крайцер според програмата от 1913 г. – бъдещият „Хинденбург“ – започва разработката на тактико-техническите елементи за крайцера от програмата за 1914 г., преминаваща в документите под обозначението „Ерзац Виктория Луиза“.Според закона за флота, последната поправка към който е приета през 1912 г., в германския флот броя на големите крайцери трябва да бъде ограничен до 20 единици. За това когато броят им достига 20, новите влизащи в строй крайцери трябва вече да заменят старите. При залагането на нов крайцер му се дава предварително наименование „Ерзац“ (от немското „замяна“) + „Наименованието на заменяния от него кораб“. Така например, „Макензен“ трябва да замени в германския флот броненосният крайцер „Виктория Луиза“.

Увеличаването на въоръжението, бронирането, скоростта и мореходността пряко зависи от увеличаването на водоизместимостта. Още при разработката на проекта „Дерфлингер“ са обсъждани варианти за въоръжение с оръдия калибър 350 мм, но това води до ръст на водоизместимостта над постановената от морския министър Алфред фон Тирпиц като лимит 30 000 т, и за това от този вариант тогава се отказват.

В същото време са получени сведения за новите строящи се британски линкори от типа „Куин Елизабет“ с 381-мм оръдия и с по-висока с четири възела, отколкото на предшествениците, скорост. Очевидно, че тези кораби се строят като бързоходно крило на линейния флот. В немския флот тази задача трябва да се изпълнява от линейните крайцери, и именно те трябва в бъдеще да водят бой с новите британски линкори. За това отново е повдигнат въпроса за увеличаване на калибъра на тяхната главна артилерия.

На 13 август 1912 г. морския министър дава на началника на департамента по проектиране „K“, вицеадмирал Ролман, заданието да проработи варианти за крайцери с осем 340-мм и осем 350-мм оръдия.В източниците не се споменава реалният калибър на оръдията и са приведени само тяхното официално обозначение – 35 cm/45. Само при Мужеников се привежда стойността на калибъра от 355 мм. В германския флот понякога се практикува различие между официалното обозначение на калибъра на оръдията от неговата реална стойност. Така например, всички 28 cm оръдия имат реален диаметър на канала на ствола 283 мм. Но дали според данните на Мужеников това разминаване е по същата причина или не – не става ясно. Едно от разминаванията е това, че дължината на ствола на 45-калибреното оръдие е равна на: 45 × 350 мм = 15 750 мм. Същата цифра за дължината на ствола привеждат както Мужеников, така и Тони ди Джулиан. и скорост, като на „Хинденбург“, – от 27 възела. От шест предложени варианта Тирпиц избира варианта с 340-мм оръдия и намаление в сравнение с останалите с 0,5 възела скорост. Но на 14 септември се отказват от този вариант, поради ниската скорост и мореходност. Последващите работи показват необходимост от увеличаване на водоизместимостта до 31 500 т, което веднага е отменено от Тирпиц.

В опит да влязат в отведената водоизместимост е предложен вариант с осем 305-мм оръдия, както е „Хинденбург“, и увеличено торпедно въоръжение. Този вариант е даже утвърден на 30 септември от кайзера. Обаче против това решение рязко се обявяват общия морски департамент „A“ (началник отначало контраадмирал Райнхард Шеер, след това е сменен от вицеадмирал Крозиг) и департамента по въоръженията „W“ (началник вицеадмирал Хердес).

Департаментът по проектиране излиза с предложението да се използват три- или даже четириоръдейни кули. Това предложение също предизвиква възраженията на департаментите „A“ и „W“, но основната причина за отказа от такъв вариант е това, че въпреки това не е възможно да се вместят в 30 000-тонният лимит. За това, след бурни дебати, независимо от възраженията на департаментите „A“ и „W“, е утвърден проекта с шест 380-мм оръдия. Тези оръдия са избрани с цел унификация с въоръжението на разработващите се линкори от типа „Байерн“. Една кула има разположена на носа, и още две – в кърмата, по линейно-терасовидната схема. Проектът фактически води до сливането на двата типа кораби – линейния крайцер и линкора – в бързоходен линкор. Това е любима идея на кайзера Вилхелм II, макар и в противоречие на закона за флота и води до проблеми в използването на крайцерите в чуждестранни води.

Този проект е одобрен от Тирпиц на 24 април 1913 г. и на 2 май 1913 г. от кайзера. Започва неговата детайлна разработка. Обаче в началото на ноември 1913 г., по разпореждане на Тирпиц, е възобновена работата над проекта с осем 340-мм оръдия с минимално възможната водоизместимост. Департамент „K“ също подготвя проекти с 350-мм и 380-мм оръдия, и отново започват обсъжданията на ескизния проект. Тъй като нито един проект не влиза в дадения лимит, в резултат на обсъжданията Тирпиц се съгласява за увеличаване на лимита по водоизместимост до 31 000 т. В тази водоизместимост се получава вписването на осем 350-мм оръдия. На предложението на департамента по проектиране с незначително надвишаване на лимита да се поставят 380-мм оръдия Тирпиц отговаря с отказ. За това, на 8 декември окончателно се спират на варианта с осем 350-мм оръдия. Не на последно място роля за това изиграва мнението на командващия германския флот адмирал Фридрих фон Ингенол. В своя докладна записка от 5 декември 1913 г. той утвърждава, че 350-мм оръдия са достатъчни за линейния крайцер. Също, както в случай на среща с леки крайцери, той настоява за поставянето на 105-мм оръдия вместо 150-мм в качеството на противоминен калибър. Неговото мнение не е последвано, оставяйки 150-мм оръдия, но от 380-мм оръдия, за втори път, се отказват.

В процеса на разработка е внедрено заимстваното от американците нововъведение – бълбообразния нос. Инженерът от немското морско ведомство Шлихтинг се занимава в Лихтенраде с работи по оптимизацията на обводите на новия крайцер, и в резултат е прието решение за използване на такава форма за носовата част. За сметка на намаляване на вълновото съпротивление стойността на максималната проектна скорост е увеличена от 27 до 28 възела при същата проектна мощност на силовата установка.

Разработката се води под ръководството на главния конструктор Анхмунд. Окончателния „проект 60“ с осем 350-мм оръдия е утвърден от кайзера на 23 май 1914 г. Всичко е планирана серия от седем кораба. Тъй като процесът проектиране се проточва, по спешност са разработени условията по поръчката, и на 7 август 1914 г. построяването на главния кораб „Ерзац Виктория Луиза“ е поръчана на корабостроителницата „Блом унд Фос“ в Хамбург.

Конструкция

Корпус Нормалната водоизместимост на крайцера трябва да бъде 31 000 т, пълната водоизместимост – 35 300 т. Дължината на корпуса по водолинията трябва да е 223 м, Дължината между перпендикулярите – 223,1 м, ширината – 30,4 м, газенето по носа 9,3 м, по кърмата – 8,4 м. Височината на борда на мидъла 15 м. Корпусът се дели от водонепроницаеми прегради на 18 отсека. Двойно дъно има на 92% от дължината на кораба. Силовият набор на корпуса е надлъжен.

Отличителна особеност на крайцерите „Макензен“ става бълбовидният нос. Такава форма на носовия край, освен намаляване на вълновото съпротивление, позволява да се преместят към носа част от кулите и машинната установка. За сметка на по-пълните обводи в носовата част центъра на тежестта може безболезнено да се премести към носа, което позволява да се отдели място за разполагане на торпедните апарати зад кула „D“. Центърът на плавучест се премества, което позволява да се съкрати разстоянието между гребните валове и те да се закрепят на свободно разположени основи. Това чувствително икономисва тегло и намалява съпротивлението.

Вместо тандемното, като при „Дерфлингер“, разположение на рулите е избрано паралелното разполагане на два балансирани руля по образец на „Фон дер Тан“ и всички германски линкори. Това увеличава риска от загуба на управление при едно торпедно попадение, но за сметка на това осигурява по-добра управляемост, тъй като рулите се намират в зоната на действие на създаваните от винтовете потоци вода.

За намаляването на заливаемостта на кърмовата част, показала се при „Молтке“ в САЩ, надводният борд е увеличен. Независимо от увеличението на силуета, неблагоприятно отразяващо се на устойчивостта и увеличаващо вероятността от попадения на снаряди на неприятеля, е прието решението да се направи практически плоска горна палуба, плавно издигаща се от кърмата към носа, с неголяма седловатост в носовата част. Височината на надводния борд в носовата част съставлява 8,5 м, на мидъла е 6,6 м и в кърмовата част – 5,7 м. За сравнение при „Молтке“ бордът в кърмовата части съставлява 4 м, а при „Дерфлингер“ – 4,3 м.

В сравнение с „Дерфлингер“ кулите на „Макензен“ са разположени по-високо – носовата кула „А“ има височина на осите на оръдията 9,2 м над водолинията против 8,2 м. За сметка на увеличаването на „високото“ тегло метацентричната височина е намалена, но устойчивостта е достатъчно висока според стандартите на германския флот. От друга страна, за сметка на по-малката метацентрична височина и увеличаването на периода на люлеене се подобряват мореходните качества.

Крайцерите имат два комина. Носовият е преместен към кърмата относително котелното отделение, за да се намали максимално задимяването на артилерийския пост на фокмачтата. Самият артилерийски пост е разположен на максимално възможната височина – 37 метра, както при „Хинденбург“ и „Байерн“, и е ограничен от височината на мостовете на Килския канал, от 40 м.

За разполагането на радиоантените на фокмачтата е оборудвана с дълги стенги, а зад кърмовия комин е поставена тръбна мачта без рангоут. Първоначално бойните прожектори са разположени по две двойки една над друга, но от резултатите на Ютландското сражение те са разместени в две групи. Освен това, са поставени единични постове за управление на огъня, което повдига адмиралският мостик.

Не са поставяни успокоителните цистерни на ФрамСистема за активно успокояване на люлеенето. Състои се от цистерни с вода и мощни помпи, които преместват вода между цистерните в противофаза на люлеенето на кораба. Поставени са на първия линеен крайцер „Фон дер Тан“ и последващите го до „Дерфлингер“. Но в процеса на експлоатация става ясно, че не по-малко ефективно е поставянето на обикновени скулови килове. За това, започвайки от „Лютцов“ цистерните на Фрам не се поставят., но е увеличена дължината на скуловите килове. За сметка на по-големите обеми на корпуса, образувани от горната палуба, разположението на екипажа става по-просторно. А офицерските каюти, които на „Дерфлингер“ са разположени в надстройката, се връщат на своето традиционно разположение в кърмовата част. Централната част на надстройката е заета от голямата вентилационна шахта на котелното отделение. В носовата част са отделени помещения за постоянно действащ лазарет.

Екипажът на кораба трябва да се състои от 1186 души, в т.ч. 46 офицера. При разполагане на адмиралски щаб екипажът се увеличава със 76 души, от които 16 са офицери.

Въоръжение