Алесандро Блазети (; 3 юли 1900, Рим, Италия – 1 февруари 1987, пак там) е италиански филмов режисьор,Alessandro Blasetti(1900-1987), IMDb.com. сценарист, монтажист и филмов критик, сред най-известните и значими на своето време, дотолкова, че може да бъде определен като „баща-основател на съвременното италианско кино“.Tullio Kezich, Cent'anni fa nasceva Blasetti, regista-dittatore e maestro di tutti, in Il Corriere della Sera, 3 luglio 2000. Архивирано от оригинала на 30 юли 2012 г.

Биография Алесандро Блазети е роден в Рим през 1900 г. След като следва право в Римския университет, избира да стане журналист и кинокритик. Работил е за няколко филмови списания и води кампания за национално кинопроизводство, което до голяма степен е прекратено в онзи момент.

Повлиява на Италианския неореализъм с филма „Четири стъпки в облаците“ и е една от водещите фигури в италианското кино през Фашистката ера. Понякога той е известен като „бащата на италианското кино“ заради борбата и ролята му в съживяването на индустрията в края на 1920-те години.

Умира в Рим на 86-годишна възраст през 1987 г.

Творчество Смятан е заедно с Марио Камерини за най-великия италиански режисьор на фашисткото пропагандно кино, чийто апологет е и в няколко случая: „Слънце“ (1929) – неговият дебютен филм е епично възвеличаване на утвърждаването на режима и Бенито Мусолини го харесва много, а „Стара гвардия“ (1935) е възхвала на Похода към Рим.

През петте десетилетия на своята дейност той успешно се измерва в най-разнообразни жанрове, от исторически епос до сантиментална комедия, като буквално измисля нови като фентъзито „Желязната корона“ (1941), епизодичния филм „Други времена – Дзабалдоне n. 1“ (1952), секси репортажа с „Европа през нощта“ (1958), и е сред първите филмови режисьори, които се налагат в телевизията.

Той беше голям новатор и е първият в Италия, който експериментира със звука с „Възкресение“ (1930) и с цвета с „Лов на лисица в Римската провинция“ (1938), отива до границите на позволеното, предлагайки първата гола сцена на италианското кино в „Желязната корона“ (1941) и в „Вечерята на насмешките“ (1942), лансира нови автори като Пиетро Джерми и звездната двойка София Лорен-Марчело Мастрояни в „Жалко, че е кучка“ (1954), и възражда като брилянтен актьор Виторио Де Сика в „Други времена“ (1951), след неореалистичния му успех.

Филмография Кино година филм оригинално заглавиеБел.1929СлънцеSole1930НеронNerone1931Майка земяTerra madre1931ВъзкресениеResurrectio1932ПалиоPalio1932Масата на беднитеLa tavola dei poveri1933Случаят ХалерIl caso Haller1934186018601934Служителката на татеL'impiegata di papà1934Стара гвардияVecchia guardia1935АлдебаранAldebaran1937Пармска графиняContessa di Parma1938Еторе ФерамоскаEttore Fieramosca1938Лов на лисица в Римската провинцияCaccia alla volpe nella campagna romana1939ПредисторияRetroscena1939Приключение на Салватор РозаUn'avventura di Salvator Rosa 1941Желязната коронаLa corona di ferro1942Вечерята на насмешкитеLa cena delle beffe 1942 Четири стъпки в облаците Quattro passi fra le nuvole1943Никой не се връща назадNessuno torna indietro1946Един ден в животаUn giorno nella vita1949ФабиолаFabiola1950Първо причастиеPrima comunione1952Други времена - Дзибалдоне n. 1Altri tempi - Zibaldone n. 1 1952ПламъкътLa fiammata1954Днешни времена - Дзибалдоне n. 2Tempi nostri - Zibaldone n. 21954Жалко, че е кучкаPeccato che sia una canaglia1956Късметът да си женаLa fortuna di essere donna1957Любов и брътвежиAmore e chiacchiere1958Европа през нощтаEuropa di notteдокументален1961Аз обичам, ти обичаш...Io amo, tu ami...документален1961Двамата враговеI due nemici1962Четирите истиниLe quattro veritàеп. La lepre e la tartaruga1963ЛиолàLiolà1966Аз, аз, аз... и другитеIo, io, io... e gli altri1967Момичето на снайперистаLa ragazza del bersagliere1969Симон БоливарSimon Bolivar

Телевизия

La lunga strada del ritorno (1962) - три епизода Gli italiani del cinema italiano (1964) - шест епизода Napoli 1860 - La fine dei Borboni (1970) - два епизода от сериала I giorni della storia 10 giugno 1940 (1970) - епизод Dov'eravate? Anni 60: una notte in Europa (1970) Storie dell'emigrazione (1972) - пет епизода I mercoledì del papa (1973) L'arte di far ridere (1974) - пет епизода Racconti di fantascienza (1978) - три епизода L'arte di far ridere (1980) Il mio amico Pietro Germi (1980) Venezia: una mostra per il cinema (1981)

Източници

Външни препратки

Категория:Италиански кинорежисьори Категория:Италиански сценаристи Категория:Италиански монтажисти Категория:Родени в Рим Категория:Починали в Рим