Александър Фол

Александър Николаев Георгиев, по-известен с псевдонима си Александър Фол, е български историк, филолог и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Една от основните фигури в българската тракология, той е близък с Людмила Живкова, дъщерята на диктатора Тодор Живков, и през 1979 – 1986 година е министър на народната просвета.

Носител е на орден „13 века България“ – 1984 г., орден „Стара планина“ (2003) и на най-високото отличие на Софийския университет – медала „Св. Кирил“ със синя лента (2000). Кавалер е на френския Орден за изкуства и науки (1998). Почетен професор на Нов български университет (2003).Почетни професори на Нов български университет, сайт на НБУ.

Биография Александър Фол е роден на 3 юли 1933 г. в София в семейството на писателя Николай Фол и Вера Бояджиева. Завършва история и класическа филология в Софийския университет през 1957 г. Получава званията кандидат на историческите науки (днес: доктор по история) през 1966 г. и доктор на историческите науки през 1985 г. (с дисертация на тема „Тракийският орфизъм“). Специализира в Колеж дьо Франс, Париж през 1967 г. и в Германския археологически институт в Берлин.

Фол работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култури. Основател е на Института по тракология (по-късно Институт по тракология „Проф. Александър Фол“, днес – част от Института за балканистика с Център по тракология) на Българската академия на науките. Професор е от 1975 г., вкл. по антична и българска култура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1991) и по стара история и тракология в Нов български университет (1999).

Става доцент през 1972 г. и професор през 1975 г. Основава Института по тракология към БАН през 1972 г. и е негов директор до 1992 г., както и генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания. Основател е също и на Катедрата по стара история и тракология (1979) в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на Националната гимназия за древни езици и култури в София (1977). Бил е гостуващ лектор в университети в САЩ, Германия, СССР, Великобритания и др. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г. Пише множество монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски език. Сътрудничи на Първо главно управление на Държавна сигурност според изявления на Божидар Димитров, сътрудник на същото управление. Принадлежността на Александър Фол към структурите на Държавна сигурност е установена и при проверки на Комисията по досиетата през 2008, 2011, 2014 и 2018 г.Александър Николаев Фол, сайт на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, дати на проверките 12.02.2008, 16.06.2011, 10.06.2014 и 23.04.2018 г.

През 60-те години Фол става част от кръга млади интелектуалци около Людмила Живкова. След нейното издигане на политически постове в началото на 70-те години той оглавява създадения за него нов Институт по тракология, а когато през 1975 г. тя оглавява Комитета за изкуство и култура той става неин първи заместник. Той съдейства на пропагандните инициативи на Живкова за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина, участва активно в организацията на изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 страни по света.

От 70-те години кръгът около Александър Фол лансира поредица от спорни траколожки теории, целящи да представят траките като по-древни и по-значими от приеманото в традиционната историография. Правят се опити да се отрече микенския произход на тракийските гробници и връзката им с подобни паметници в Мала Азия, като се свържат с по-ранни мегалитни паметници от Югоизточна България. Самият Фол, базирайки се на спорен списък на Диодор Сицилийски и няколко невярно датирани находки от Черно море, развива цяла теория за „тракийската таласократия“ и тракийско морско присъствие в Леванта. През 80-те години българската тракология е обхваната от нарастващо количество псевдонаучни спекулации и тенденциозни интерпретации, най-вече в областта на изследванията на тракийската религия и „духовност“.

В тази област централно място има създадената от Александър Фол в началото на 80-те години теория за „тракийския орфизъм“ – устно предавана елитарна идеология, датираща от II хилядолетие пр. н. е. и предшестваща известния от историческите източници древногръцки орфизъм (чието съществуване като единна система също е спорно, а много съвременни автори го смятат за конструкция, създадена през XIX век). Според Фол липсата на каквито и да е писмени източници за тракийския орфизъм е съзнателен избор на последователите му, но той все пак може да бъде изследван чрез тълкуването на мегалити и произведения на изкуството, оригинален метод, който Фол нарича interpraetatio thracica. Фол и последователите му развиват „тракийския орфизъм“ до сложна и детайлно описана система от йерогамии на архаични божества и нумерологични зависимости.През 1979 до март 1986 г. Александър Фол е министър на народната просвета на НРБ. От 1977 до 1981 г. кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.

Фол отново е за кратко председател (министър) на Националния съвет за културата, образованието и науката през 1989 г.

Умира през 2006 г. на 72-годишна възраст. Погребан е в Централните софийски гробища.

Членство в институции Сръбска академия на науките и изкуствата, Белград – чуждестранен член (от 27 октомври 1994 г.)АЛЕКСАНДАР ФОЛ (Александър Фол), сайт на Сръбската академия на науките и изкуствата. Германски археологически институт, Берлин – член-кореспондент (1975) Румънски институт по тракология, Букурещ – почетен член (1998) Академия „Медичи“, Флоренция (1988) Европейско общество за култура, Венеция (1992) Член на Академия Общество за науки „Лайбниц“, БерлинСписък на сътрудниците на Общество за науки „Лайбниц”

Отличия

орден „Кирил и Методий“ (1983) орден „Стара планина“ (2003)Указ № 232 от 12.06.2003 г. за награждаване на проф. Александър Николаев Фол с орден „Стара планина“ първа степен, „Държавен вестник“, бр. 56 от 20.VI.2003.„Между другото“, в-к „Пари“, 1 септември 2003. Орден за изкуства и науки, Франция (1998) почетен знак с образа на Св. Кирил със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2000) Американски биографичен институт, Роли, Северна Каролина – издателство на справочници с биографии, включвани срещу заплащане

Семейство Женен е за Валерия Фол, с която има дъщеря – Александра Фол. Има и син от предишен брак, Калоян Фол.

Памет На професор Александър Фол е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София ().

На 27 юли 2006 г. с Решение 486 на Общински съвет – Казанлък е учредена наградата „Александър Фол“ за принос в изследването на тракийската култура и нейното популяризиране.Юлия Младенова, „Наградата „Александър Фол“ с нов статут“, Zakazanlak.bg, 25 юли 2016.Христо Христов, „Китов – първият носител на наградата „Проф. Александър Фол“, News.bg, 2 септември 2006 г.

В Нов български университет на името на Александър Фол е наречена аудитория.Аудитории на НБУ, сайт на НБУ.

Библиография Епаминонд. София: Държавно военно издателство, 1967, 110 с. Песента на Ситалк. Популярен очерк за историята на тракийската цивилизация през II и I хилядолетие преди новата ера. София: Народна младеж, 1968, 108 с. Тракийско военно изкуство. София: Държавно военно издателство, 1969, 124 с. Демографска и социална структура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1970, 282 с. Херосът остава в Тракия. София: Изд. на Отечествения фронт, 1970, 81 с. Политическа история на траките. София: Наука и изкуство, 1972, 216 с. Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха. София: Наука и изкуство, 1975, 270 с. Осем приказки за миналото на света. София: Народна младеж, 1976, 112 с. (в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов) Тракийски легенди. София: Наука и изкуство, 1981, 172 с. (в съавторство с Тошо Спиридонов) Историческа география на тракийските племена. Том 1. До III век пр.н.е. и атлас. София: Изд. на БАН, 1983, 185 с. Тракийският орфизъм. София: УИ Св. Климент Охридски, 1986, 243 с. Тракийското съкровище от Рогозен. София: Изд. на БАН, 1988, 160 с. Политика и култура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1990, 272 с. Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. София: УИ Св. Климент Охридски, 1991. (съавтор с колектив) Кратка енциклопедия: Тракийска древност. София: Аргес, 1993, 316 с. Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София: УИ Св. Климент Охридски, 1994. Българи и евреи. Част 1 – 2. София: Тангра ТаНакРа, 2000, 586 с. Тракийската култура: Казано и премълчано. София: Рива, 2001, 167 с. Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра. София: Нов български университет, 2002. Orphica Magica. Том 1. София: УИ Св. Климент Охридски, 2004, 263 с.

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки От и за Александър Фол в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Подробна информация за проф. Александър Фол от Философския факултет на СУ Страница за А. Фол в сайта на Германския археологически институт (DAI) Фонд „Проф. Александър Фол“ на сайта на Нов български университет

Категория:Български историци Категория:Траколози Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Преподаватели в Нов български университет Категория:Хумболтови стипендианти от България Категория:Министри на просветата на България Категория:Министри на културата на България Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Почетни професори на НБУ Категория:Член-кореспонденти на Сръбската академия на науките и изкуствата Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Родени в София Категория:Починали в София