Универсални десантни кораби проект 23900, тип „Иван Рогов“ са проект руски универсални десантни кораби-вертолетоносачи (УДК) от 1-ви ранг за океанската зона, разработен за Военноморския флот на Руската Федерация (ВМФ на Русия). УДК от проекта 23900 са предназначени за приемане, транспортиране и извършване на морски десант на оборудовано и необорудовано крайбрежие с помощта както на десантни катери (ДКа), така и чрез вертолети, а също така за управление на силите на десанта, авиационна поддръжка, бойно и материално-техническо обслужване на силите на десанта, в т.ч. с използването на безпилотни летателни апарати (БЛА).

Главен проектант е Зеленодолското проектно-конструкторско бюро (ЗПКБ). Този проект е приет вместо доставката на френските УДК от типа „Мистрал“.УДК проект 23900 // dfnc.ru

В някои новинарски източници даденият проект погрешно се нарича „Прибой“, макар той и да няма нищо общо с разработваните по-рано проекти за УДК от Невското проектно-конструкторско бюро (Невско ПКБ) и Криловския държавен научен център (КНЦ).

Първите два кораба от проекта – „Иван Рогов“ и „Митрофан Москаленко“ (наречени в чест на генерал-полковниците от бреговата служба И. В. Рогов и М. И. Москаленко съответно, а също така и като приемници на съветските големи десантни кораби) – са заложени на 20 юли 2020 г. в корабостроителния завод „Залив“ в Керч.

Предистория на проекта През съветското време за флота са изпълнени няколко проекта за кораби за далечната морска и океанската зони: противолодъчните крайцери проект 1123, авионосни крайцери проект 1143 и големи десантни кораби проект 1174, които макар и доста съвършенни в своите класове, но поотделно могат да изпълняват само относително тесен кръг задачи. Първият (и последен) опит да се създаде пълноцен универсален десантен кораб става проектът 11780, но до неговото залагане така и не се стига.

Към въпроса за оснащаване на Флота с такива кораби се връща вече Министерство на отбраната на Русия и е прието решението те да бъдат поръчани в чужбина – във Франция. В качеството на основа са избрани освоените за производство УДК от типа „Мистрал“, първоначният проект за които е доработен спрямо руските изисквания. Обаче поради забраната, през 2014 г., срещу френските корабостроители да доставят на клиента практически готовите кораби, възниква необходимостта от създаване на собствени универсални десантни кораби. Всички комплектуващи за бъдещия УДК трябва да бъдат руски: двигателите, електрониката, десантните средства, авиогрупата и оръжейните системи.

През 2015 г. в парка „Патриот“, в рамките на форума „Армия-2015“, са представен наведнъж два проекта за УДК: „Лавина“ от КНЦ и опростен (експортен) вариант на типа „Прибой“ от Невското ПКБ (проектът за УДК „Лавина“ е представен във вид на макет, а в съседство с него има табела с изображението и основните ТТХ на втория проект за УДК „Прибой“). Според проекта на Невското ПКБ корабът трябва да има водоизместимост около 14 000 тона, според проекта на КНЦ корабът трябва да е малко по-голям – с водоизместимост от 25 000 тона.

В плановете през 2017 г., както заявява началника на отдела за перспективно строителство на кораби на КНЦ Владимир Пепеляев, е определено да се предаде главният УДК до 2025 г., но при това още няма окончателно решение за строителството на кораба, както и техническо задание за самия УДК от ВМФ на Русия. Названието на главния кораб е определено като „Севастопол“ с предаването му в състава на ВМФ на Русия след 2022 г.

На форума „Армия-2018“ КНЦ представя макет на УДК „Прибой“ вече уточнени характеристики; заявено е, че строителството на двата УДК с имената „Севастопол“ и „Владивосток“ вече е включено в Държавната програма за въоръженията до 2027 г. (ГПВ-2027). Есента 2018 г. вицеадмирал Виктор Бурсук заявява, че те ще бъдат построени след 2020 г.Проект «Прибой»: чем Россия заменит вертолётоносцы «Мистраль» // russian7.ru

През януари 2019 г. се появява информацията, че строителството на УДК „Прибой“ с водоизместимост от 25 000 тон ще започне през 2020 г. в корабостроителния завод „Северная верфь“ с доставка на главния кораб през 2026 г. Но още през септември на същата година е обявено, че два УДК, по необозначен (друг) проект, ще бъдат заложени през май 2020 г., вече в керченския корабостроителен завод „Залив“ с предаване на главния кораб до края на 2027 г. Причината за резкия отказ на проекта „Прибой“ и замяната му с друг проект за УДК не се комментира от официални лица.

История на проекта 23900 В рамките на форума „Нева-2019“ заместитникът на министъра на промишлеността и търговията на РФ Олег Рязанцев заявява, че създаването на УДК за ВМФ на Русия вече е внесено в държавната програма за въоръженията и работата в рамките на този проект се води в планов режим. Към есента на 2019 г. Министерство на отбраната на РФ завършва формирането на тактико-техническото задания (ТТЗ) за универсалните десантни кораби флота в рамките на ДПВ-2027 и се очаква подписване на предварителен договор за построяването на два УДК. През ноември стало известно, че строителството ще се води според проекта 23900 на Зеленодолското проектно-конструкторско бюро (ЗПКБ). Завод-строител, както по-рано е определено, ще е керченският корабостроителен завод „Залив“, който, както ЗКПБ, влиза в холдинга „Ак Барс“.

На 9 януари 2020 г. се появяват кадри от изложението посветено на перспективите в развитието на Военноморския флот, което преминава в Черноморското висше военноморско училище „П. С. Нахимов“, където на президента на РФ Владимир Путин е демонстриран плакат с новите характеристики на УДК според проекта 23900. През март в КСЗ „Залив“ започва подготовката за строителството на УДК. На 23 май същата година информационната агенция ТАСС публикува неофициално съобщение за подписване от Министерство на отбраната на РФ с керченския завод „Залив“ на твърд контракт за построяването на двух УДК за обща сума около 100 милиарда рубли. От разкритата информация водоизместимостта на всеки от УДК, според доработените тактико-технически характеристики, ще състави около 30 000 тона; корабите ще имат докова камера за десантни катери; ще могат да носят на борда си по 16 палубни вертолета от различни типове, а също така ударни и разузнавателни БЛА.

На 20 юли същата година в Керч, в КСЗ „Залив“ и в присъствието на Владимир Путин, се състои едновременното залагане на два УДК от проекта 23900, наречени „Иван Рогов“ (заводски номер 01901) и „Митрофан Москаленко“ (заводски номер 01902). Според плановете за 2020 г. предаването на първия кораб към флота се планира за 2025 г., а на втория през 2027 г. Като отбелязва източник на ТАСС от корабостроителната отрасъл, в хода на проектирането тактико-техническите характеристики на корабите от проекта 23900 чувствително се променят в посока увеличаване: общата водоизместимост на един от УДК нараства до над 30 000 тона; включена е възможност за базиране не само на палубни вертолети, но и временно приемане на бойни, многоцелеви или транспортни вертолети с наземно базиране, тяхното обслужване, кацане/излитане с различен контингент. Щатното въоръжение е съкратено до отбранително – няколко зенитни ракетно-артилерийски комплекса (ЗРАК) „Панцир-М“. През юни 2023 г. на Международния военноморски салон (МВМС-2023) е озвучена информацията за усилването на зенитните огневи средства на проекта с артилерийска установка „Дует“.

През август 2020 г. генералният директор на холдинга „Ак Барс“ Ренат Мистахов разказва в интервю за ТАСС, че в КСЗ „Залив“ на пълен ход върви подготовката за основното строителство на УДК, което ще започне през 1-я квартал на 2021 г. Също така се осъществява избор на доставчици на материали и оборудване, подизпълнители за някои от работите и други контрагенти. Също заявява, че УДК от проекта 23900 се различават от проектите, основани на базата на френските „Мистрали“ и могат да носят служба в световния океан, от топлите морета до северните ширини, действайки в ледовете съвместно с ледоразбивачите. И отбелязва, че УДК от проекта 23900 съществено се различава от „Мистралите“ по ширина, височина, газене, функционалност, обитаемост, транспортно-десантни възможности, състав на десантните средства и качеството на авиогрупата.

През септември 2020 г. се появява информацията, че концернът „Моринформсистема-Агат“ предлага да създаде за УДК от проекта 23900 специална интегрирана управляваща информационна система (ИУИС). Тази система ще позволи да се използват УДК като щаб (многофункционален пункт за управление) за командването на разновидови групировки. ИУИС ще обедини всички радиолокационни станции и оптични датчици, намиращи се на кораба; информационната мрежа за обмен на данни с външни източници; каналите за управление на авиацията и десантните средства.

Според уточнени данни, от февруари 2021 г., влизането в строй на двата УДК се очаква през година, и че решението за продължаване строителство на УДК по този проект ще бъде прието според резултатите от експлоатацията. На 28 февруари в КСЗ „Залив“ започват формирането на корпусите на двата УДК.

Конструкция На авторския сайт на А. В. Карпенко и на някои други сайтове е публикувана информация за предполагаемите тактико-технически характеристики и особеностите в конструкцията на бъдещите УДК според доработените тактико-технически характеристики на проекта 23900. От хея следва, че водоизместимостта на УДК ще състави около 30 000 тона или повече, до 40 000 тона. Корпусът ще бъде изпълнен по блочно-модулния принцип с едновременното строителство на големите елементи с последващото им съединяване, а бордовете няма да бъдат бронирани. На кораба ще бъдат предвидени: ходов мостик; отделно оборудвано командно-щабно помещение; помещения за разполагане на екипажа и десанта; вертолетен хангар; технически помещения.

Корабите ще могат да транспортират от 900 до 1000 морски пехотинеца; ще имат на борда и до 20 вертолета, включая БЛА с различно предназначение; в доковата камера ще могат да се разполагат до 4 десантни катера. Плавателните средства за патрулиране и оперативното стоварване ще се разполагат върху спонсон по десния борд и в кърмовата част кораба, при необходимост тези места ще могат да бъдат частично заети за разпшолагането на допълнителна бронетехника. Изпращането и приемането на десанта ще се провежда или през доковата камера, или през люкове в бордовете с помощта на плавателни средства, или от вертолетната палуба по въздух. УДК от дадения проект ще може да носи служба и в арктическата зона. Движители са винторулеви колонки с използването на обща електроенергийна система.

Главна енергетична установка Както е известно енергетичните установки са главен проблем за съвременното руско корабостроене. Частично проблемът с газовата турбина може да бъде решен след започване на производството в Рибинск. В съвременна Русия не се произвеждат дизелови двигатели с мощност необходима за движението на десантни корабли, обаче се разглежда възможността да се използват наличните силови установки, в частност дизеловите двигатели 10Д49 и газовите турбини М90ФР монтирани на фрегатите от проекта 22350. Това е комбинирана дизел-газотурбинна установка от типа CODAG, състояща се от два дизел-газотурбинни агрегата (ДГТА) М55Р с мощност по 32 700 к.с. всеки, в състав един маршев среднооборотен дизелов двигател 10Д49 на „Коломенския завод“ с мощност 5200 к.с., форсажна газова турбина М90ФР производство на Рибинския „Сатурн“ с мощност 27 500 к.с. и редуктор РО55 от завода „Звезда“, а също така локална система за управление на НПО „Аврора“. Дизеловите 10Д49 и газовите турбини могат да работят заедно или поотделно. Така двата ДГТА М55Р, с обща мощност 65 400 к.с., са способни да въртят два вала задвижвайки фрегатата с пълна водоизместимост от 6000 тона със скорост приближаваща се към 30 възела. Експертите считат, че в случая с десантен кораб с водоизместимост около 30 хил. тона такава силова установка ще му позволи да развие максимална скорост от възела, което с напълно достатъчно за боен кораб от този клас.

Въоръжение Ракетно-артилерийско