Елмар Фьодорович Прокопе (; на финладски: Hjalmar Fredrik Nikolaus Procopé) е руски офицер, полковник, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография Елмар Прокопе е роден на 11 август 1842 г. в Molnby gård, край Порвоо във Финландия. Отдава се на военната кариера. При започването на Руско-турската война през 1877 – 1878 г. достига чин полковник. Зачислен е в състава на Лейб-гвардейски Финландски полк като командир на 1-ви батальон. Полкът му, като част от императорската гвардия, е определен да атакува двата редута край с. Горни Дъбник с цел прекъсване доставките на оръжия, амуниции и храни за армията на Осман паша по пътя Плевен – София.
Участие във войната
Предвидено е на 12/24 октомври 1877 г. Лейб-гвардейски Финландски полк да атакува Големия редут при с. Горни Дъбник от посока югозапад. Мястото се оказва голо, без растителност и без надеждни прикрития, поради което при настъплението са убити и ранени много войници и офицери. След битката е наречено „поляната на смъртта“. Тук, в разгара на боя около 11 часа, се събират ротите на 1-ви и 4-ти батальон, както и 10-а, 11-а и 12-а рота от 3-ти батальон. Остават около 400 – 500 крачки открито пространство до редута. Елмар Прокопе, начело на своите роти на най-левия фланг, забелязва, че окопите пред Големия редут са опразнени от турски войници. Считайки за нужно да ги завладее и така да подсигури фланга си, той начело на няколко храбреци се впуска напред. Делото е успешно, но наблизо се намират други окопи заети от врага. В този момент, събирайки около себи си около 100 – 120 души, заедно с поручик Пихачев и подпоручик Пашковски се хвърлят в нова атака. Едва подали се и викнали „Ура“, са посрещнати от град от куршуми. Почти 2/3 от войниците му са убити или ранени. Самият Прокопе е тежко ранен два пъти, а подпоручик Пашковски е с раздробена ръка. Единствено поручик Пихачев с около 30 храбреци заляга в покрайнините на редута.
Гроб По време на битката тежко раненият полковник Прокопе е изнесен от бойното поле и пренесен в лазарета на полка. От там е транспортиран до военновременната болница в гр. Свищов където умира от раните си на 28 октомври 1877 г. Погребан е след три дни на 31 октомври до олтара на църквата „Света Троица“.
Паметници Паметта на полковник Прокопе е почетена с три паметника:
Надгробен паметник в двора на църква „Света Троица“ в гр. Свищов.
Паметник над братска могила в парк-музей „В. Н. Лавров“ край с. Горни Дъбник на офицерите: генерал Василий Николаевич Лавров, полковници Елмар Феодорович Прокопе, Николай Ожаровски, поручик Николай Николаевич Пороженко, подпоручици Сергей Михайлович Воробеев и Александър Феодорович Гагман, 17 унтер офицери (подофицери), 1 музикант и 80 нисши чина от Лейб-гвардейски Финландски полк. Каменен обелиск в парк-музей „В. Н. Лавров“ край с. Горни Дъбник до централната алея.
Награди
Галерия
Семейство баща Abdon Fredrik Procopé, майка Agnes Jacquette Lybecke, брат Berndt Fredrik Georg Procopé, брат Albert Procopé, сестра Hildegard Agnes Sofia Christina Procopé, брат Adolf Procopé, брат Bernt Niklas Procopé. Geni.com
Вижте също Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878) Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878) Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878) Битки през Руско-турската война (1877-1878) Първа атака на Плевен Втора атака на Плевен Битка при Пелишат–Згалево Трета атака на Плевен Битка при Гривица (7/19 октомври 1877) Битка при Телиш Битка при Горни Дъбник Битка при Долна Митрополия Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ Параклис мавзолей „Свети Георги“ Руски паметници в България
Източници История Лейб-гвардии Финляндского полка 1806 – 1906 гг. Часть третья, СПб. 1906 г. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 59: Дневники 2-й гв. Пехотной дивизии и л.-гв. 2-й Артиллерийской бригады. – 1906 г. стр.126.
Категория:Руски офицери Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Финландски военнослужещи